О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60494
гр.София, 15.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 970 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. П. и Ц. Л. П. против решение № 260054 от 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 438 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е отменено решение № 76 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 652 по описа за 2018 г. на Троянския районен съд в частта, с която на основание чл. 59 ЗЗД съдът е осъдил ответниците М. М. П. и Н. Н. П. да заплатят на ищците В. М. П. и Ц. Л. П. сумата от 6 525 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор ..................... по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, както и сумата от 1 462,47 лева – мораторна лихва, като е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове.
Касаторите твърдят, че решението на Окръжен съд – Ловеч е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат очевидна неправилност, както и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дължи ли съделителят, на когото е възложен имотът и който не е изплатил уравнението на дяловете си, обезщетение за пропуснати ползи от делбен имот, владян от него и семейството му, само защото не е обезсилено решението за възлагане с изричен диспозитив?
2. Може ли да се приеме, че решението по чл.349, ал.2 от ГПК е годно правно основание на ответниците за владение на процесния имот и поради това да не следва да заплатят обезщетение за пропуснатите ползи на действителните собственици на имота.
3. Има ли правен интерес съделителят – кредитор да иска обезсилване на решението по чл. 349, ал. 2 от ГПК, при условие че е проведена процедура по обезсилване на решението по искане на съделителя – длъжник, след което решението за прогласяване обезсилването по право е прието за недопустимо, тъй като съсобствеността е била прекратена към момента на искането на длъжника?
4. При условие че се зачете силата на пресъдено нещо на гореизброените съдебни актове и доказателствената сила на постановлението за възлагане на недвижим имот, следва ли да се приеме, че делбеният процес е приключил?
5. Разполагат ли с доказателствена сила постановлението за възлагане на недвижим имот от 31.01.2014 г. на ДСИ А. Й., с което е възложена на В. М. П. 1/6 идеална част от делбения имот, притежавана от неговия брат М. П., както и нотариален акт № 70, том III, рег. № 3894, издаден по нотариално дело № 427/02.06.2008 г. на нотариус Б. К. с район на действие – Районен съд – Троян, с който майката на В. и М. П. е прехвърлила на В. П. 4/6 идеални части от процесния имот?
По тези въпроси касаторите считат, че е налице противоречие между обжалваното решение и съдебната практика на ВКС, съдържаща се в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС; определение № 699 от 22.12.2014 г. по гр. д. № 5946/2014 г. на ВКС; Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 44 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1188/2011 г., IV ГО; решение № 133 от 26.10.2011 г. по т.д. № 133/2011 г., II ТО; решение № 472 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1712/2010 г., IV ГО и решение № 610 от 09.12.2008 г. по т.д. № 391/2008 г. на I ТО на ВКС.
Въпросите, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона са:
1. Необходимо ли е постановяване на изричен диспозитив за обезсилване на решението по чл.349, ал.2 от ГПК, при условие че съсобствеността е прекратена към момента на искането за обезсилване?
2. Дава ли право това решение на съделителя-длъжник да владее делбения имот, без да заплаща обезщетение за пропуснати ползи на съделителя-кредитор, след като е прекратена съсобствеността чрез публична продан на частта, притежавана от съделителя-длъжник?
3. Следва ли поради опущението на делбения съд да бъде лишен от обезщетение за пропуснати ползи съделителят-кредитор?
4.Следва ли поради процесуални нарушения, допуснати от съда, да не се уважи иск за дължимост на пропуснати ползи на лице, което е било лишено от възможността да ползва собствения си имот след прекратяване на съсобствеността?
Ответниците по касационната жалба М. М. П. и Н. Н. П. считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С решение № 247 от 3.12.2009 г., постановено по гр. д. № 512 по описа за 2019 г. на Троянския районен съд е допуснато извършването на делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор ............................ по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, при квоти 1/6 идеална част за М. П., 4/6 идеални части за В. и Ц. П. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/6 идеална част за В. П.. Имотът е възложен на М. П. с решение № 72 от 17.03.2011 г. по същото дело на Троянския районен съд, като той е осъден да плати на В. и Ц. П. за уравнение на дяловете им сумата от 30 416,66 лева. Въз основа на това решение В. П. се е снабдил на 12.02.2013 г. с изпълнителен лист за дължимата за уравнение на дяловете сума, било е образувано изпълнително дело № 99/2013 г., по което с постановление от 31.01.2014 г. на ДСИ при Троянския районен съд 1/6 идеална част от имота е възложена на В. П. за сумата от 3 688,88 лева. Постановлението за възлагане е потвърдено с решение от 13.05.2014 г. по гр. д. № 287/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. Междувременно, по искане на М. П. от 12.02.2014 г., е прогласено обезсилване по право на решението за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК и изнасянето на имота на публична продан с решение № 63 от 26.03.2014 г. по гр. д. № 512/2009 г. на Троянския районен съд. Това решение обаче е обезсилено като недопустимо и производството е прекратено с решение № 211 от 18.07.2014 г. по в. гр. д. № 286/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. С определение № 699 от 22.12.2014 Г. по гр. д. № 5946/2014 г. на І ГО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба от 17.07.2018 г., подадена от В. и Ц. П. срещу М. М. П. и Н. Н. П.. Ищците са заявили, че са станали изключителни собственици на процесния недвижим имот на основание постановлението за възлагане на 1/6 идеална част от 31.01.2014 г. на ДСИ А. Й., потвърдено с решение от 30.05.2014 г., постановено по гр. д. № 287 по описа за 2014 г. на Окръжен съд – Ловеч. Затова след 30.5.2014 г. М. М. П. и неговата съпруга Н. Н. П. ползвали имота без правно основание в периода от 01.06.2014 г. до 8.3.2018 г., поради което ищците са поискали ответниците да бъдат осъдени да им заплатят обезщетение в размер на 8 000 лева, като искът е предявен частично от общо дължимата сума от 13 200 лева/ 300 лева месечно за общо 44 месеца/, както и мораторна лихва в размер на 1 462, 47 лева.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете и са заявили, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния недвижим имот. Посочили са, че не са ползвали лично имота, поради което не дължат обезщетение. Този имот бил предоставен на М. П. за пазене на основание чл. 486 ГПК, поради което той е осъществявал фактическата власт в изпълнение на законовите му задължения. Оспорили са и претендирания от ищците размер на дължимото месечно обезщетение.
Троянският районен съд е констатирал, че майката на първия ищец и първия ответник Бона П. е прехвърлила на сина си В. П., собствените си 4/6 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор 73198.506.320 по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, срещу задължението за издръжка и гледане. С постановление от 31.01.2014 г. на ДСИ 1/6 идеална част от имота е възложена на В. П. съгласно протокол от 24.09.2013 г., с който той е обявен за купувач за сумата от 3 688, 88 лева. Също така като взискатели по изпълнителния лист за сумата 30 416, 66 лева по цитираното изпълнително дело ищците са закупили на публична продан 1/6 идеална част от възложения на М. П. недвижим имот. Съдът е приел за установено по делото, че ищците са станали собственици на целия имот, който е бил ползван от ответниците през процесния период без наличие на правно основание, въпреки че са знаели за правата на В. М. П. и Ц. Л. П. върху имота. Ето защо е уважил предявения иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 6 525 лева и иска за мораторна лихва до размера от 1 462,47 лева.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове. Този съд е приел за недоказано, че ищците са придобили правото на собственост върху имота на заявените от тях основания. Макар със съдебното решение от 30.05.2014 г. на Окръжен съд - Ловеч по гр. д. 287/2014 г. да е потвърдено постановление от 31.01.2014 г. за възлагане на недвижимия имот по изпълнително дело № 99/2013 г. на ДСИ - [населено място], това постановление не променя правните последици от решенията в делбеното производство. Ищците не са направили искане за обезсилване на решението за възлагане по чл. 349, ал. 6, пр. 2 от ГПК. Без да бъде постановен изричен диспозитив на обезсилване на съдебното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, това решение съществува и се ползва със сила на пресъдено нещо и последици спрямо всички при действието на чл. 220 ГПК. Доколкото М. П. се е намирал в процесния имот въз основа на решение № 72/17.03.2011 г. по гр. д. № 512/2009 г. на Троянски районен съд, което не е било обезсилено по право, предявеният иск по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен.
Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не съдържа в мотивите противоречия с правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че макар сумата за уравнение на дяловете на другите съделители да не е платена в срок, решението за възлагане на имота по чл.349, ал.2 от ГПК продължава да поражда правни последици, докато не е изрично обезсилено от съда на основание чл.349, ал.6 от ГПК. Според този съд съществуващото и все още необезсилено решение по чл.349, ал.2 от ГПК препятства възможността ищците да станат изключителни собственици, а ответниците да загубят изцяло съсобствеността върху имота, поради което не дължат претендираното обезщетение за ползване. Във връзка с тези мотиви поставените от касатора питания могат да бъдат формулирани в следния обобщаващ въпрос:
Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл.349, ал.6 от ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил.
Отговорът на този въпрос е от решаващо значение за изхода на спора дали ищците са станали изключителни собственици на имота през исковия период и съответно дали могат да претендират от ответниците обезщетение за ползването. Даденото от въззивния съд разрешение е, че при липсата на решение за обезсилване на възлагането делбата все още не е завършила, ищците не са придобили изключителната собственост върху имота, а ответниците не са загубили своите права, поради което искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен. Този отговор не противоречи на цитираната от касаторите практика на ВКС, тъй като в тази практика липсва конкретното му разрешение. Въпросът обаче е от значение за точното прилагане на закона, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260054 от 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 438 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат 164 лева /сто шестдесет и четири лева/ държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|