Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 424/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр.София, 09 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 424/2014 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. С. М. срещу решение № 182 от 6.ІІ.2014 год. по внохд № 198/2013 год. на Бургаския апелативен съд.С позоваване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК се иска или отмяна на решението с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане,или изменяване на решението с намаляване наложеното на подсъдимия наказание на пробация. В съдебно заседание защитникът на М. поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода и искането то да се замени с пробация. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и заключението му е да се остави в сила.. ВКС установи: С присъда № 197 от 10.ІХ.2013 год. по нохд № 681/2013 год. на Бургаския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,С. Ст.М. е признат за виновен в това,че на 2.ІV.2012 год. в Бургас е управлявал лек автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] без да притежава свидетелство за правоуправление и в 1-годишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред с НП № 27/2012 год. в сила от 18.V.с.г.,за което и на основание чл. 343в,ал.2 НК е наказан с 9 месеца лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК на 6 месеца.М. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото място се е опитал да даде подкуп от 80 лв. на Д. Г. Я. и Г. Д. Г.,полицаи от Бургаското ІV-то РПУ,за да не извършат действие по служба със съставянето на М. на АУАН,който опит е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини,за което и на основание чл. 304а НК е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и с 3000 лв. глоба,като лишаването от свобода е редуцирано по чл. 58а,ал.1 НК на 1 година.На основание чл. 23,ал.1 НК на М. е определено общо наказание от 1 година лишаване от свобода,към което е присъединена глобата от 3000 лв.Лишаването от свобода е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим.На основание чл. 68,ал.1 НК е постановено отделното изтърпяване от общото наказание на още 6 месеца лишаване от свобода,определени по чнд № 353/2011 год. на Омуртагския районен съд като общо наказание за съвкупността от престъпления,за които М. е санкциониран с влезли в сила съдебни актове по нохд № 202/2011 год. на Великопреславския районен съд,нохд № 547/2011 год. на Бургаския районен съд и нохд № 221/2011 год. на Омуртагския районен съд,което наказание да се изтърпи също в затворническо общежитие от закрит тип и също при строг първоначален режим. Жалбата е неоснователна. За да твърди,че с осъждането на подсъдимия е приложен неправилно материалния закон,защитникът е изтъкнал два довода:първо,че „въпросните служители на МВР” не били длъжностни лица по смисъла на чл. 93,ал.1,б.” и/или „б”НК и,второ,че подсъдимият не можел да бъде „субект на престъплението...по смисъла на чл. 301,ал.1 от НК”,каквито били и разясненията,дадени от Пленума на ВС в П.8-81 год.И тъй като М. е наказан за престъпление по чл. 304а НК с изпълнително деяние „който...даде подкуп...на полицейски орган”,а качеството на полицейски служители на Д.Г.Я. и Г.Д.Г. изобщо не е спорно,е непълно ненужно тук да се обосновават както длъжностното качество-освен на „полицейски орган”-на Я. и Г.,така и различията между субекта на престъплението по чл. 301 НК и този на престъплението по чл. 304а НК. Като процесуални нарушения,допуснати от въззивния съд, защитникът на М. е посочил необсъждането „всеобхватно” на „доказателствения материал,инкорпориран по делото”,неочертана от този съд „фактология””, липсата на обективирани „убедителни изводи по приложимия материален закон” и демонстрирана „словесна пестеливост...досежно акцентите на защитата...за недоказаност на обвинението”.На тези възражения,представляващи неподкрепени с каквито и да било доводи декларации,се налага да се отговори,че изискванията,които процесуалният закон поставя пред второинстанционния съд в случай на потвърждаване на първоинстанционната присъда,не са в чл. 305,ал.3 НПК:този съд трябва да посочи не какви факти и въз основа на кои доказателствени източници приема за установени,а по какви съображения не споделя основателността на доводите,с които са подкрепени основанията за обжалване или протестиране на присъдата.Прочитът както на въззивната жалба,така и на пледоариите пред въззивния съд от двамата защитници на М. показва,че никой от тях не е твърдял наличието на процесуална пречка да провеждане на поисканото от подсъдимия и защитата му съкратено съдебно следствие по чл. 372,ал.4 НПК,т.е. никой не е оспорвал доказаността на обвинението.Единственото оплакване е било за явна несправедливост на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказание и то не за несправедливостта им по размер,а по вид.Искането М. да бъде наказан не с лишаване от свобода,а с пробация,е било направено още в първата инстанция,на това искане единствено е била посветена защитата му,и още там то обосновано е било отхвърлено.Въззивният съд,изразявайки съгласие с решението по този въпрос на първата инстанция,на свой ред подробно е мотивирал необходимостта М. да бъде наказан именно с лишаване от свобода,с което е постановил решението си в съответствие с изискването на чл. 339,ал.2 НПК. В сега подадената жалба на трети пореден път се иска смекчаване отговорността на М. с друго по вид наказание и за трети пореден път се налага да се отчете неговата неоснователност.Към изчерпателните мотиви по този въпрос,изложени и от двете предходни инстанции,няма какво да се добави освен обобщено да се каже,че не е налице нито една от трите предпоставки,чиято кумулативна даденост позволява наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл. 55 НК. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК ВКС Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 182 от 6.ІІ.2014 год. по внохд № 198/2013 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: