Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 461                                            София 28.05.2010г.                                                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 753 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. К. К., приподписана от адв. Н срещу решение № 30 от 18.02.08г.по в.гр.дело № 1117/08г.на Великотърновския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 912 от 5.10.07г.по гр.дело № 558/06г. на Великотърновския районен съд. С определение № 1* от 28.10.09г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения тна съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и предявения иск - отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Й. Б. Й. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,след като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът Й. Б. Й. е придобил процесния имот въз основа на валидна правна сделка-договор за покупко-продажба,обективирана в нот.акт № 136/97г. Счел е за установено,че този имот е бил винаги частна собственост,не е бил отчуждаван и не е бил включван в ТКЗС,ДЗС и други подобни организации. Ето защо е приел,че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и неправомерно е бил включен в плана за земеразделяне на землището на гр. В. Т. Постановеното въз основа на плана решение на ПК,с което процесният имот е възстановен на наследниците на Г. К. Е. ,не е породило правни последици. Поставените от касатора правни въпроси са относно материалноправната легитимация на страните с оглед данните по делото за земеделския характер на имота и доколко прехвърлителните сделки на праводателите на ищеца са породили целеното правно действие и процесният имот е извън обхвата на земеделската реституция. В тази насока е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение разрешение на въпроса относно правомощиията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ и приетото с приложените към изложението решения. В тях е прието,че влезлите в сила решения на поземлените комисии имат вещноправно действие по отношение на имотите,предмет на постановеното в тях възстановяване на собствеността и те са задължителни за гражданския съд,който не може да подлага на преценка наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността – решение № 33 от 3.02.99г.по гр.дело № 461/98г.на ВКС,5 чл.състав и решение № 802/07г.на ВТОС. Настоящият състав на ВКС,с оглед посочените различни разрешения на поставения въпрос от значение за изхода на спора,на основание чл.291 ал.1 от ГПК приема следното: При разрешаване на гражданскоправния спор за собственост на имот,който е възстановена земеделска земя,съдът не е обвързан от решението на П. комисия. Решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посоченото решение като е длъжен да прецени дали са били налице условията за връщане на земята с решението на П. комисия за възстановяване на собствеността. С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 от ГПК настоящият съдебен състав намира за правилна практиката,обективирана в обжалваното въззивно решение,която е в този смисъл. По основателността на касационната жалба: По делото е установено от фактическа страна,че с нот.акт № 136/97г. ищецът Й е закупил от праводателите си незастроено дворно място извън регулацията на гр. В. Т. от 1000 кв.м.в м.”М”, представляващо парцел **** 5317 от земеустройствения план на гр. В. Т. На 13.05.98г.му е издадено разрешение за строеж под № 172 от Община –В. Търново,у-ние”ТСУ” за изграждане на жилищна сграда в имота,а с протокол № 39 от 21.05.98г.е определена строителна линия и ниво. С решение № 2-В от 17.12.98г. на ПК-В. Търново е възстановено правото на собственост на ответника Г като наследник на Г. К. Е. съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. В. Т. върху имот № 0*,в който попада закупеният от ищеца с нот.акт № 136/97г. От заключението на техническата експертиза е установено,че за територията на м. Пишмана М. ,са действали два плана :земеустройствения от 1961г.,по който процесният имот е част от имоти 69 и 69”а”,представляващи ниви,записани на частни стопани и плана за земеразделяне землището на града,одобрен през 1998г. Имотът не е бил включван в ТКЗС или ДЗС,нито е бил отнет от праводателите на ищеца. Поради това,че е извън регулацията на града същият попада в плана за земеразделяне. При така установените факти настоящият състав намира от правна страна следното: Съобразно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи,независимо от това дали са били включени в ТКЗС или други селскостопански организации. Според чл.2 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези,които са предназначени за земеделско производството и не се намират в границите на урбанизираните територии,определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон;не са включени в горския фонд;не са застроени със сгради на промишлени или др.стопански предприятия,почивни или здравни заведения,религиозни общности или други обществени организации и не са заети от открити мини и кариери,от енергийни,напоителни,транспортни и др.съоръжения за общо ползване. В разглеждания случай с оглед данните по делото за земеделския характер на имота неизяснен е останал въпросът за статута му с оглед преценка доколко прехвърлителните сделки на праводателите на ищеца са породили целеното правно действие и процесният имот е извън обхвата на земеделската реституция. Съдът е нарушил съществена процесуална норма –чл.157 от ГПК/отм./ като не е упражнил правомощията си да възложи допълнителна задача на вещото лице да проследи статута на процесния имот към момента на обобществяването на земята/след 1945г./,доколко територията на м.”П” е имала земеделски или селищен характер,като се съобрази с нот.акт №44/65г.,в който процесният имот е описан като парцел ****Х в кв.109 по плана на вилната зона. Това нарушение представлява основание по чл.281 т.3 от ГПК за отмяна на обжалваното решение и връщането му на въззивния съд за ново разглеждане поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 30 от 18.02.08г.,постановено по в. гр.дело № 1117/08г.на Великотърновския окръжен съд . ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съгласно указанията.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.