ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7 София, 13.01.2021г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1892 по описа за 2020г. и приема следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.К. като процесуален представител на Г. Й. Г. от София срещу въззивното решение на ОС Пловдив от 16.12.2019г. по в.гр.д. № 1911/2019г. Ответникът по жалбата Р. П. Д. от [населено място], област П., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокатСт.С. е заел становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради липса на твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е отменил решението на РС Пловдив от 11.04.2019г. по гр.д. № 10697/2018г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Г. Г. срещу Р. Д. иск за установяване, че Д. дължи на Г. 25000лв. – вземане, произтичащо от запис на заповед от 01.03.2016г. в София, с падеж на задължението 30.05.2016г. и място на плащане в София, съдържащ клауза „безусловно“ и „без протест“, и в тежест на ищеца са присъдени разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че издаденият запис на заповед /ЗЗ/ е редовен от външна страна и обективира действителна абстрактна сделка. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаването на ЗЗ е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаността му с конкретно такова правоотношение, от което длъжникът черпи възражения , относими към погасяване на вземането. В такъв случай всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си. Възражението на ответника за въвеждането му в заблуждение при подписването на ЗЗ не е доказано. Основателно е обаче възражението му, че твърдяното от ищеца каузално правоотношение не е доказано. В исковата си молба и в отговорите си по чл.176 ГПК ищецът твърди, че ЗЗ е резултат от предоставен от него на ответника заем по устно сключен договор, без представени в тази връзка документи. При това твърдение ищецът следва да докаже фактите, обуславящи претендираното право с оглед т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, доказателствената му тежест за което му е изяснена с определението по чл.140 ГПК и в първото съдебно заседание, но е заявил, че няма такива доказателства и не може да ги представи на съда. При твърдение, чу сумата по ЗЗ е резултат само от сключен договор за заем с дадена сума 24960лв., от които 24000лв. на ръка и 960лв. преведени по дело, по което Д. е осъден от „Дженерали застраховане“, съдът е длъжен да събере доказателства за това и да обсъди възраженията на ответника, че такава сума не е давана в заем и той не дължи връщането й. Връзката на ЗЗ с това каузално правоотношение е недвусмислено въведена в процеса от ищеца. По делото липсват каквито и да било доказателства ищецът да е давал или превеждал на ответника в заем 24960лв., с оглед на което предявеният иск е неоснователен. В изложението на касатора по чл.287 ал.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. След като ищецът в първото съдебно заседание заявява, че не поддържа твърденията в исковата молба относно каузалното правоотношение и същевременно ответникът не въвежда възражения относно каузалната връзка, има ли задължение съдът да се произнася по каузалното правоотношение и съответно да отхвърли иска само поради недоказването на такова; 2. /уточнен от съда/ има ли за последица несъществуване на вземането по ЗЗ при посочване от ищеца на каузално правоотношение, но недоказването му.кс Първият от поставените въпроси е неотносим към изхода на спора, тъй като въззивният съд не е формирал извод относно значението на изявлението на ищеца, че оттегля твърдението си за сключен с ответника договор за заем, ввъ връзка с който е издаден ЗЗ, и същевременно е приел, че ответникът е навел възражения относно наличието на каузално правоотношение. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по втория въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по т.д. № 2642/2015г. І ТО, по т.д. № 116/2014г. ІІ ТО, по т.д. 304/18 І ТО, по т.д. 1151/17 І ТО и др. На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 500лв. д.т., дължими за касационното обжалване, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, десети състав, № 1515 от 16.12.2019г. по в.гр.д № 1911/2019г. УКАЗВА на Г. Й. Г. чрез адвокат Р. К. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 500лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. След осъществяване на процедурата във връзка с даденото указание делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: