4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 653 гр. София, 27.11.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №234/20 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Пан Юропиън истейтс“ЕАД- [населено място] ЕИК[ЕИК] срещу решение №1082 от 08.05.2019г. на САС по в.гр.д. №2383/2018 г., с което е отменено първоинстанционното решение , постановено на 23.01.2018 г. г.по гр.д. № 2264 /2015 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „БТК“ЕАД за сумата от 225 000 евро, претендирана на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и за 113 147,97 евро-обезщетение за забава за периода :19.03.2010 г.-20.01.2015 г., както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над предвидения размер по чл.280 ал.3, т.1 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Съобразно съдържанието на исковата молба и две последващи уточнения на 21.07.09. ищецът като поемател и ответникът като обещател са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот -сградата на Телефонна палата в [населено място] със застроена площ, както следва: 3 660 кв.м. на ниво сутерен, 2 324.60 кв.м. на ниво първи надпартерен етаж, 2 324.60 кв.м. на втори етаж, 2 324.60 кв.м.на трети етаж, 2 324.60 кв.м. на четвърти етаж и 2 118.975 кв.м. на таванския етаж. Договорът бил изменян с последващи анекси, последният от които е от 22.01.10 г. С него страните се съгласили до 27.01.10 г. купувачът или одобрено от продавача трето лице да заплати депозит от 225 000 евро. Сумата била платена на 25.01.10 г. Изпълнител на плащането било третото лице-помагач, но плащането било извършено от името и за сметка на ищеца. Окончателен договор не бил сключен. С писмо 95 – П – 20/19.03.10 г. обещателят развалил договора (в исковата молба се възпроизвеждат основанията за разваляне, на които продавачът се е позовал). С нотариална покана от 06.10.14 г. до ответника била отправена покана аз връщане на платения аванс, но плащане не последвало. Възраженията на ответника са, че третото лице УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД е платило от свое име. Това е видно от платежния документ, в който платецът бива именуван бенефициент. Освен това, според страната, основанията, на които ищецът се позовава, за да прекрати договорната връзка, не са основания за връщане на платения аванс. Относно претенцията за обезщетение за забава е наведено и възражение за погасяване по давност . На база приетите по делото писмени доказателства, представени от ищцовата страна, въззивният съд е приел, че между ищеца и ответника е сключен предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот от 21.07.09 г., с описания предмет. С анекс от 22.01.10 г., в който в т. 7 е уговорено, че ако до 25.02.10 г. не бъде сключен наемен договор, продавачът връща на купувача получени в изпълнение на договора суми (аванс респ. разлика до пълната договорена цена). Според т. 8 при неизпълнение от купувача на задължението за сключване на окончателен договор, предварителният договор се разваля, без продавачът да дължи връщане на получени в изпълнение на договора суми. От констативен протокол от 26.02.10 г. се установява, че на тази дата не са се явили представители: нито представител на обещателя, нито на УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД . В констативен протокол от 16.03.10 г. от страна на нотариуса е прието, че сделката не може да се изповяда поради липсващи документи, непредставени от ответника. С протокол от 12.11.09 г., подписан от страните в спора същите са договорили, че до 25.11.09 г. ще се подпише споразумение, съобразно което купувачът ще прехвърли правата си на трето лице и ще се определи краен срок за сключване на сделката до 15.12.09 г. .Отразено е волята на дружеството- третото лице помагач да заплати авансовата сума, а действието на предварителния договор се удължава до 15.01.10 г.. С нотариална покана ищецът е поканил ответника да върне аванса от 225 000 евро, платен от третото лице, и е посочена е банкова сметка за извършване на превода. От страна на ответника с отговора на исковата молба са представени: документи за собственост, нареждане за банков превод (с.135), по което наредител за сумата 225 000 евро е третото лице-помагач УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД и Предварителен договор между БТК и УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД от 08.03.2010 г., според чл. 2, ал. 2 на който страните удостоверяват, че към датата на сключване на договора е изпълнено задължението за заплащане на 225 000 евро – депозит, представляващ 1 % от продажната цена, Анекс от 14.04.2010 г. и Договор от 31.03.10 г. за наем между БТК и УЕСТИНГКОРПОРЕЙТИД ООД, с качествата на наемател и наемодател, както становище от нотариус за наличие на изискуемите се за сключване на сделката документи . При така събраните доказателства САС е заключил, че въпреки, че и двете страни се позовават на предизвестие от ответника до ищеца от 19.03.10 г. за прекратяване на договорната връзка , същото не е приложено като доказателство по делото. Според въззивния състав, това доказателство е от решаващо значение, доколкото страните спорят за основанието за прекратяване на договорните отношения, от което пък зависи дължимостта на получения от обещателя депозит, имащ функциите на задатък. Последният, с оглед основанието за прекратяване на облигационната връзка би могъл да подлежи на връщане или да бъде задържан от обещателя. Ето защо, съдът е счел, че не е необходимо да се разглеждат и обсъждат отношения, свързани с осъществено от трето лице плащане и да се анализира дали същото е направено на собствено основание, по силата на договор между последното и ищеца за прехвърляне на права и задължения и последващ тристранно подписан договор за откриване на разплащателна сметка, въз основа на който е извършено и плащането на процесната сума, или е в изпълнение на мандат, и е приел, че като недоказан искът следва да се отхвърли. В изложението по чл.284 ал.3, т. 1 ГПК от страна на касатора се навежда като обуславящ изхода по спора въпросът за това, следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на въззивното решение. Въпросът е обуславящ изхода по спора, най-малкото, защото като основания за прекратяването на облигационната връзка в ИМ са наведени и такива, които не предполагат приложението на чл.87 ал.1 ЗЗД и за които не се изисква това да става чрез писмено волеизявление, материализирано в посоченото неприложено писмо, за чието съдържание страните и не спорят. С оглед изложеното, касационно обжалване следва да се допусне с оглед противоречие на произнасянето на съда със задължителната практика на ВКС-т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по посочения въпрос. По горните съображения,съставът на ВКС, Второ т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1082 от 08.05.2019г. на САС по в.гр.д. №2383/2018 г.. УКАЗВА на касатора „Пат Юропиън истейтс“ЕАД- [населено място] ЕИК[ЕИК] да внесе държавна такса в размер на 8 801,24 лева по сметка на ВКС в седмодневен срок от получаване на съобщение, както и да представи доказателства за това в същия срок в деловодството на ТК на ВКС. След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ т.о.на ТК на ВКС за насрочване в о.з. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.