Р Е Ш Е Н И Е № 156 [населено място], 20.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 384 по описа за 2011 год., взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по постъпилите на 13.08.2009 год. и на 8.06.2010 год. от [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. П. две молби за отмяна на влязлото в сила решение № 101 от 2.06.2009 год. по гр. д. № 1585/2006 год. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което в производство по чл. 218и и чл. 218а, б. „а” ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на С. о. – район В., на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и [фирма], [населено място], че Н. ч. „Св. Св. К. и М.”, [населено място] е собственик на част от недвижим имот – УПИ * в кв. 19 с площ 2 780 кв. м., по плана на [населено място] от 1998 год.,[жк], заедно с построените в него едноетажни сгради с обща площ от 1 260 кв. м., която част по скица, приложена на л. 293 от делото, неразделна част от решението, е индивидуализирана по контура А., означена със зелен цвят, с площ от 1 006 кв. м., без изградената на тази част от общия терен постройка и е осъден ответникът [фирма] да предаде на читалището владението на този имот. В първата молба за отмяна молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че вследствие нарушаване на процесуалното правило на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./ е конституиран като страна - ответник по предявения ревандикационен иск в последното съдебно заседание пред касационната инстанция, поради което е бил лишен от възможността да реализира правото си на защита в процеса с оглед изразяване на становище по иска и по събраните доказателства, с което счита, че е лишен от участие по делото. Позовава се и на нарушаване правилото за призоваване на страна в касационната инстанция – чрез Държавен вестник. Във втората молба, подадена на 8.06.2010 год. молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като представя нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му – извадки от регулационните планове на [населено място], одобрени 1926 год. и 1957 год., копие от ДВ бр. 35/50 год., разписен лист за кв. 51 и кв. 52 и писмо от С. о., район В. от 12.08.2009 год. Твърди, че с тези писмени доказателства се е снабдил в периода 9.03-8.04.2010 год., което се установява единствено за снабдяването с извадките от регулационните планове. Ответникът по молбата за отмяна – Н. ч. „Св. Св. К. и М. – .”, [населено място] счита втората молба за недопустима, поради подаването й извън срока по чл. 305 ГПК, а освен това е и нередовна. Поддържа становище за неоснователност на първата подадена от молителя молба. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски. С. о., район В. не е взела становище по молбите. Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Молбите за отмяна са допустими, като подадени в сроковете съответно по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за първата – в тримесечен срок от узнаване на решението, който момент съвпада с влизането му в сила, с оглед участието на молителя в производството пред касационната инстанция, и по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – за втората молба, с оглед началния момент на тримесечния срок от тогава, когато молителят е могъл да се снабди с представените нови писмени доказателства и липсата на данни това да е могло да стане в по- ранен момент. Разгледани по същество обаче, същите са неоснователни, поради следните съображения: С оглед събраните в хода на производството пред ВКС, след отмяната на второто въззивно решение по гр. д. № 4602/2004 год. на Софийски градски съд – с постановеното на 17.03.2008 год. решение № 90 и даване ход на делото за събиране на доказателства за проверка на събраните такива, и констатациите, че спорният имот е бил предмет на договор за покупко-продажба между С. о. и [фирма], и по искането на ищеца касационният съд е конституирал на основание чл. 228, ал. 3 ГПК като ответник настоящият молител – с. з., проведено на 24.11.2008 год. Постановено е връчването на исковата молба, преписи от отменителното решение на ВКС, заключения на приетите технически експертизи и призоваването му за следващото съдебно заседание на 16.02.2009 год. В последното новоконституираният ответник е взел участие чрез управителя му и чрез пълномощниците му адвокатите Ал. Д. и М. Д.– заявил е становище по предявения иск, представил е като доказателство акт за узаконяване № 87/30.03.2001 год. и изложил съображения против предявения иск, обсъдени в решението на съда по съществото на спора. Други искания не е направил и съдът е дал ход по същество на спора. В решението си касационният съд, като взел предвид настъпилото правоприемство между първоначалния ответник и новоконституирания, признал по отношение на първия собствеността на читалището, възстановена по силата на закона, а ревандикационният иск е уважен по отношение на втория, намиращ се във владение на имота. При това положение доводът на молителя, че е лишен от възможността да участвува в делото е неоснователен, тъй като същият е участвувал в производството, първоначално образувано по предявен срещу неговия праводател ревандикационен иск, като с оглед настъпилото в хода на същото правоприемство е конституиран и молителят, с оглед осъществяваното от него владение върху имота. И във случай на неучастие в производството, постановеното решение ще съставлява пресъдено нещо и спрямо него, с оглед действието на решението по отношение на приобретателя на спорното право, поради което и изложените съображения в тази насока са неоснователни и не могат да обосноват наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Неоснователен е и доводът за нарушаване процесуалното правило за призоваване на страна в касационното производство, тъй като, за да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК това нарушение следва да е довело до лишаване на страната от възможност да участвува в делото, което по изложените по-горе съображения не е налице. Представените към втората молба за отмяна писмени доказателства също не могат да обосноват другото поддържано основание – по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът за регулационния статут на спорния имот е бил предмет на приетите по делото технически експертизи, при повторното въззивно разглеждане на делото след първата касация. Въпросът за идентичността на имота е бил изяснен и с представените в настоящето производство извадки от регулационни планове, и то различни по години на одобряването им от установените от експерта такива и без данни за относимостта им към спорния имот, не може да се обоснове извод, че същите представляват нови обстоятелства, респ. нови доказателства. Освен това плановете и разписните листове към тях са съществували в учреждението, от което молителят се е снабдил /което е към С. о./ и страната е могла да се снабди своевременно с тях, в случая праводателят на молителя – С. о.. Обстоятелството, че [фирма] не е бил конституиран към този момент като страна не променя горния извод поради настъпилото в хода на производството правоприемство с праводател Столичната община. Отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи обективната истина по време на висящността на делото, като се установи наличието на новоткрити обстоятелства или писмени доказателства – т. е. такива, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са приобщени към доказателствата, без обаче това да се дължи на допуснато нарушение от съда или небрежност на страната. Наличието на стари регулационни планове е обективен факт и като такъв е съществувал към приключване на разглеждането на делото, поради което и само от волята на страната с оглед грижата за добро водене на делото за защита на правата си е зависело представяне на доказателства за твърденията в настоящата молба за липса на идентичност между имота, собственост на читалището и спорния такъв. Този факт, релевантен за материалната легитимация на ищеца е могъл да бъде известен на молителя, респ. на неговия праводател при оспорването му, респ. установен при разглеждане на делото, при осъществяване на неговата защита срещу предявения иск за собствеността върху възстановения имот, включително и с оглед участието на молителя в производството. Представените в настоящето производство доказателства, в т. ч. и извадката от Държавен вестник и писмото на С. о. не представляват нови доказателства, респ. документи, установяващи нови обстоятелства, които да не са могли да бъдат известни при решаване на делото или с които страната да не е могла да се снабди своевременно, поради което и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. По изложените съображения, подадените молби за отмяна, по които е образувано настоящето производство, следва да бъдат оставени без уважение, с оглед на който изход молителят следва да заплати на ответното читалище направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, настоящият състав на ІІ ГО на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. П., подадени на 13.08.2009 год. и на 8.06.2010 год. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 101 от 2.06.2009 год. по гр. д. № 1585/2006 год. на Върховния касационен съд, ІІ г. о. Осъжда [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. П., да заплати на Народно читалище „Св. Св. К. и М.”, [населено място] разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: