Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 887                        София, 18.11.2009 г.                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:            Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                   при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3330 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р” срещу решение от 12.03.08г. по гр.д. №840/07г. на Ш. окръжен съд, в частта, с което е оставено в сила решение №745/14.11.07г. по гр.д. №1285/07г. на Ш. районен съд, с което са уважени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.. В жалбата се поддържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че излъчването през периода 01.02.07-14.02.07г. на рекламен клип на фирма „П”, невключен в рекламната схема, не може да се квалифицира като системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, нито пък като деяние, представляващо злоупотреба с доверието на предприятието по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 от КТ. Ответникът в производството – Н. П. С. от гр. Ш. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 от ГПК, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение №49 от 28.10.08г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по въпроса дали извършваното през определен период деяние представлява системно нарушение на трудовата дисциплина, както и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса какво се включва в понятието „злоупотреба с доверието на предприятието” по смисъла на чл.190, т.4 от КТ. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав взе предвид следното: Предмет на касационно производство е въззивното решение на Ш. окръжен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за признаване незаконността и отмяна на дисциплинарното уволнение, наложено на Н. П. С. със заповед №45/16.04.07г. на директора на Р. Ш. и за възстановяването му на заеманата длъжност - „звукотехник”. За да остави в сила решението на районния съд, с което тези искове са били уважени, въззивният съд е приел, че излъчването през периода 01.02.07г. – 14.02.07г. на рекламен клип, който не е бил включен в рекламната схема, представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 от КТ – неспазване на техническите и технологичните правила. То обаче не попада в кръга на нарушенията по чл.190, ал.1 от КТ, за които работодателят може да наложи дисциплинарно наказание „уволнение”. Прието е също, че деянието не може да се квалифицира нито по чл.190, ал.1, т.3, нито по чл.190, ал.1, т.4 от КТ, както го е квалифицирал работодателят в заповедта за уволнение. Съгласно О. правила на вътрешния трудов ред в предприятието /ОПВТРП/, системни нарушения на трудовата дисциплина са налице при три или повече отделни нарушения, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, за които наложеното дисциплинарно наказание не е заличено по чл.197 и чл.198 от КТ. В случая, освен процесното нарушение, има незаличено наказание само за още едно за нарушение на вътрешния ред, за което е наложено наказание „предупреждение за уволнение” със заповед №132/17.07.06г. Тези две нарушения не могат да обосноват системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. От друга страна – злоупотреба с доверието на предприятието представлява използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за нарушителя или за другиго, извършено умишлено, а в случая няма данни за това. И на последно място – в случая извършеното от ищеца нарушение не може да се квалифицира като тежко по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ. Като краен резултат въззивното решение е правилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че едно нарушение на трудовата дисциплина, което не е включено изрично в чл.190, ал.1 от КТ, не може да обуслови налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение”. Изброяването в този текст не е изчерпателно, чл.190, ал.1, т.7 от КТ включва един бланкетен състав – „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, под който може да се подведе всяко нарушение, стига то да е тежко. Неправилен е и изводът, че извършените от С. нарушения, за които е бил дисциплинарно уволнен, следва да се разглеждат като едно и затова не обуславят системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Преценката дали извършените през определен период от време нарушения на трудовата дисциплина следва да се разглеждат като едно, или като отделни нарушения, зависи от спецификите на конкретния случай. Нарушенията следва да се преценяват от обективна и субективна страна, понякога едно деяние предизвиква повтарящ се резултат, в други случаи става въпрос за отделни повтарящи се нарушения. В конкретния случай през периода 01.02.07г. – 14.02.07г. ищецът е излъчил осем пъти невключен в рекламната схема клип на фирма „П”. Това са отделни, повтарящи се деяния, извършени в отделни дни, при една и съща обстановка и еднакви от субективна страна. Те следва да се разглеждат като отделни нарушения на трудовата дисциплина, които заедно представляват системни нарушения по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ и за тях може да се наложи едно общо наказание. Подобен е и случаят, разгледан в посоченото от жалбоподателя решение 1946/2005г. по гр.д. №1497/03г. на ВКС, при който също е прието наличието на системност. Като краен резултат обаче въззивното решение е правилно. Правилно е прието, че нарушенията не представляват злоупотреба с доверието на предприятието по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 от КТ, тъй като няма данни те да са извършени умишлено, а става въпрос за небрежност от страна на ищеца. Въпреки че са осем отделни нарушения, разглеждани като цяло, те не са тежки по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ, обстоятелствата, при които са извършени сочат, че ищецът не е отчел изтичането на договора за реклама на фирма „П” на 30.01.07г. и затова механично е продължил излъчването и през последващия период – т.е. макар и небрежно, поведението му не е укоримо във висока степен и не обуславя налагането на най-тежкото наказание. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.03.08г. по гр.д. №840/07г. на Ш. окръжен съд в обжалваната част, с която е оставено в сила решение №745/14.11.07г. по гр.д. №1285/07г. на Ш. районен съд по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: