Р Е Ш  Е Н И Е                                               № 954   София, 09.12.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Добрила Василева                                        ЧЛЕНОВЕ:  Маргарита Соколова                                                     Теодора Гроздева   при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 5375 / 2008  година и за да се произнесе съобрази следното: Производството по е по чл.290 ГПК. С решение № 926 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 103/2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Н. Н. от гр. В. против Ф. къща “М” ООД- В. за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание- уволнение по чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1 т.2 КТ, както и иска по чл.225, ал.1 КТ за обезщетение. Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е налице прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника, на основание чл.327, ал. 1, т.2 и 3 КТ. От данните по делото е установено, че касаторката е работила при ответника като валутен касиер.волнена е дисциплинарно за неявяване на работа за периода 15- 18 август 2005 г., като заповедта за уволнение е от 12.10.2005 г. Според ищцата уволнението е незаконно, тъй като още на 18.08.2005 г. едностранно е уведомила работодателя, че прекратява трудовия договор без предизвестие поради неплащане на трудовото й възнаграждение за м.юли / факт, който е безспорно установен/ и промяна в характера на работата, свързан с неосигуряване правото на почивки. Възражението на ищцата е отхвърлено, като въззивният съд е приел, че няма доказателства тя да е връчила на роботодателя изявление за прекратяване на договора на посочените основания- неплащане на заплатата и промяна в характера на работата. Този извод е необоснован и в разрез с данните по делото, които въпреки липсата на самото уведомление, сочат, че такова е било получено от ответника, видно от известието за доставяне / обратна разписка от 18.08.2005 г./, съдържанието на писмо, отправено от него до ищцата на 14.09.2005 г. и безспорните данни, че трудовото възнаграждение за м.юли действително не е било изплатено, както и показанията на свидетелите относно неосигуряване на почивка през работния ден и седмичната такава. С оглед на тези данни следва да се приеме, че на 18.08.2005 г. трудовото правоотношение е било прекратено с едностранно изявление на ищцата, като за това е достатъчно доказването и само на едно от основанията по чл.327, ал.1, т.2 или т.3 КТ. След като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника или служителя, той не е длъжен да се явява на работа и поради това в случая не е налице дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1 КТ, обуславящо уволнение по чл.190, ал.1, т.2 КТ. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че на 15 и 16 август 2005 г. /понеделник и вторник/ ищцата е ползвала седмична почивка по установен между служителите на фирмата график, поради което и за тези дни не е налице дисциплинарно нарушение, даващо основание за уволнение по чл.190, ал.1, т.2 КТ. По тези съображения следва да се приеме, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена незаконосъобразно и следва да се отмени, с което се уважава предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Ищцата е обжалвала и отхвърлянето на иска по чл.225, ал.1 КТ, но в тази част решението на въззивния съд следва да се остави в сила, тъй като оставането без работа не е в резултат на незаконното уволнение, а по едностранно решение на ищцата. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение     Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 926 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 103/2008 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и вместо това постановява: Признава за незаконно уволнението на В. Н. Н. от длъжността “валутен касиер” във ФК “М” О. , гр. В. и отменя заповед № 1/ 12.10.2005 г., издадена от управителя Л. И. за дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал.1, т.2 КТ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част относно отхвърлянето на иска по чл.255, ал.1 КТ. ОСЪЖДА Ф. къща “М” О. гр. В., ул. “. № 6, представлявана от Л. Б. И. да заплати на В. Н. Н. разноски по делото за касационното производство в размер на 100 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: