Р Е Ш Е Н И Е   № 603   София, 01.12.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА РУСЕВА           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 287/2009   година   Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Ц. Ц. против решение №130/07.11.2008г. на Софийски градски съд,ГК,ВО постановено по гр.д. №2015/2007г. по описа на съда,с което е отменено решение от 28.12.2001г. по гр.д. №3548/2001г. по описа на Софийски районен съд,48с-в,поправено с решение от 23.05.2002г. и вместо него е постановено:отхвърля предявения от М. Ц. Ц. срещу Е. И. И. и К. Г. Г. ,иск по член 108 от ЗС за признаване и предаване на владението на 1/8 идеална част от описания недвижим имот,като отхвърля и предявения от М. Ц. Ц. срещу Е. И. И. и К. Г. Г. ,иск по член 33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 3/8 идеални части от недвижим имот:апартамент №11,построен в сградата на ул.”В”№75,гр. София на две нива,с обща застроен площ от 207,41 кв.м,заедно с мазе №9,заедно с 12,590% идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху парцел ****,кв.45Б по плана на гр. С.,м.”ГГЦ З. Б17,с площ от 336 кв.м,като са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато,поради наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като произнасянето на съда по материалноправния и процесуалноправен въпрос изисква тълкуване относно искането за изкупуване на продадената идеална част от съсобствения имот на трето лице и волята на страните обективирана в нотариален акт №14099/19.08.1998г. на І нотариус при СРС. Касаторът М. Ц. Ц. счита,че въззивното решение е неправилно. Ответниците по касационната жалба К. Г. Г. и Е. И. И.,всеки поотделно,изразяват становище,че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е частично основателна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 108 от ЗС и член 33 ал.2 от ЗС. Съгласно приложения към исковата молба нотариален акт №10 от 21.11.1996г.,нот.дело №24464/1996г. по описа на І нотариус при СРС,по силата на сключената със същия покупко-продажба, ищецът М закупил от първия ответник Е. И. И. ¼ идеална част от процесния имот,от който момент последния е в режим на съсобственост между двамата,в съотношение ¼ идеална част от имота за ищеца Ц. и ¾ идеални части от имота за ответника И. Впоследствие, видно от съдържанието на приложеното по делото нот.дело №11164/1998г.по описа на І нотариус при СРС,на 19.08.1998г., първият ответник Е. И. ,в качеството си на продавач продал на втората ответница К. Г. ,в качеството й на купувач, 1/2 идеална част от собствения си недвижим имот,описан в същия,предмет на заявените искови претенции. В изложеното в исковата молба, ищецът Ц е поискал от съда да встъпи в правата на купувача по горепосочената сделка при същите условия,посочени в нотариалния акт №11164/1998г.,на същата цена посочена в акта. По така заявената претенция, с правно основание член 33 ал.2 от ЗС ,за да я отхвърли въззивният съд е приел,че тъй като в искането си ищецът заявява,че първият ответникът е следвало да му предложи за изкупуване 3/8 идеални части,а разпореждането с процесния имот от другия съсобственик-първия ответник е за 1/2 идеална част ,така заявената претенция за изкупуване на 3/8 идеални части от имота е неоснователна,тъй като приета и уважена по този начин,би внесла промяна в материализирания с нотариалния акт договор. Така изложеното разбиране от съда, относно релевантното по същността на иска по член 33 ал.2 от ЗС, е неправилно. По начало всеки собственик може свободно да се разпорежда с правото си,обаче когато предмет на това разпореждане е идеална част от съсобствен имота,при което единият от съсобствениците желае да се разпореди със същата,като я продаде на трето лице,последният е длъжен да я предложи на другите участници в общността да я изкупят. Ако не изпълни това изискване,продажбата в полза на третото,външно за собствеността лице,каквото в настоящия случай се явява втората ответница К. Г. ,ще е действителна,но всеки от съсобствениците ще има правото да предяви конститутивния иск по член 33 ал.2 от ЗС. В настоящия случай ,съдът е бил сезиран именно с този иск,заявен от ищеца Ц. срещу двамата ответници,страни по извършената сделка,осъществена покупко-продажба на част от съсобствен имот на третото лице-купувач. Последицата от уважаването на така заявената претенция по член 33 ал.2 от ЗС за ищеца е встъпването в продажбеното правоотношение на мястото на купувача при действително уговорените от страните условия. Всъщност сключването на договора за покупко-продажба в нарушение на изискването на член 33 ал.1 от ЗС не прави сделката нищожна ,а само поражда в полза на останалите съсобственици потестативното право да изкупят продадената идеална част,като встъпят в продажбеното отношение. Видно от доказателствата по делото са налице условията за предоставяне търсената защита по член 33 ал.2 от ЗС,а именно-наличие на съсобственост върху процесния имот,както вече бе посочено по-горе между ищеца Ц. и първия ответник И. и осъществено прехвърляне на идеална част от процесния имот с действителен договор за покупко-продажба в полза на трето,неучастващо в съсобствеността лице-втората ответница Г. ,без да са спазени изискванията на член 33 ал.1 от ЗС и това е довело до уапражняване на породеното в полза на ищеца Ц. , потестативно право да встъпи в горепосоченото правоотношение, по повод извършената покупко-продажба,което е било заявено пред съда на основание член 33 ал.2 от ЗС в преклузивния двумесечен срок. Без значение е цитирането в исковата молба,каква идеална част от процесния имот е следвало според ищеца Ц. да му предложи за изкупуване ответника И,тъй като в случая ищецът следва да встъпи в осъщественото правоотношение по извършената покупко-продажба, по силата на горепосочения нотариален акт от 1998г. и то при същите условия и за същата цена,уговорена и заплатена между страните. При това положение,като е приел,че ищецът с искането си,цитиращо съответна идеална част,която следвало да му се предложи за изкупуване,води до промяна на материализираното правоотношение по договора и съответно до неоснователност на иска,въззивният съд е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено и направената претенция на основания член 33 ал.2 от ЗС следва да се уважи,като основателна. Въззивният съд е посочил,че предмета на ревандикационната претенция,съобразно очертаното в исковата молба е принадлежащото на ищеца М. Ц. право на собственост върху 1/8 идеална част,предмет на прехвърлителната сделка,сключена между ответника Е ответницата К,обективирана в нот.акт №11164 от 19.08.1998г. Съдът е приел,че след като ищеца Ц. ,по силата на нотариален акт №10/21.11.1996г. е придобил по силата на извършената покупко-продажба ¼ идеална част от процесния имот,при което положение продавача по горната сделка ответника Е е останал собственик на процесния имот,при условията на възникналата съсобственост ,вследствие на тази сделка на ¾ идеални части,като с последващата сделка,последният е прехвърлил1/2 идеална част от това което е притежавал. Изводите на съда,че ищецът М, при това положение не се легитимира като собственик на 1/8 идеална част от имота ,придобити по силата на извършената покупко-продажба по нотариален акт от 19.08.1998г.,са правилни и законосъобразни,а доводите на касатора в тази връзка са неоснователни. Това е така,защото ответникът И. се е разпоредил в полза на третото лице-втората ответница Г. ,с атакуваната сделка,със съответната идеална част,която е в рамките на притежаваната част от съсобствения процесен недвижим имот. С оглед изхода на делото,по настоящото касационно производство, на М. Ц. Ц.,на основание член 78 ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски,по компенсация,които възлизат на 466,13 лева     Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №130/07.11.2008г. на Софийски градски съд,ГК,ВО,І”Г” състав,постановено по гр.д. №2015/2007г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен предявения от М. Ц. Ц. срещу Е. И. И. и К. Г. Г. ,иск по член 33 ал.2 от ЗС,както и в частта,с която е осъден М. Ц. Ц. да заплати разноски на основание член 64 ал.2 от ГПК/отм/,съответно на Е. И. И. сумата от 661,32 лева и на К. Г. Г. сумата от 409,32 лева и вместо него постановява: Признава на М. Ц. Ц. правото за изкупи ½ идеална част/една втора идеална част/ от апартамент №11,находящ се в гр. С.,построен в жилищен блок на ул.”В” №75 на VІ-шести етаж,състоящ се от три стаи,дневна трапезария и кухня и на VІІ-седми етаж кабинет и галерия,с обща площ от 207,41 кв.м,при съседи на VІ етаж:изток ул”А”,запад-калкан,север-И. Стаменов Ц. ,юг-зелена площ,отдолу- Т. М. П. ,и при съседи на VІІ етаж:изток-ул.”А”,запад –калкан,север –ул.”В”,юг-зелена площ,от горе-покрив,заедно с мазе №9/девет/ при съседи:изток-стълби,запад-рампа на гараж,север улица,юг-коридор към гаражите,заедно с 12,590 % от общите части на сграда и от дворното място с площ от 336 кв.м,образуващо парцел **** в кв.45 Б по плана на гр. С. за местност ГГЦ- З. В-17 при съседи-от две страни улица,Евдокия Д. и С. Д. за сумата 9000 лева/девет хиляди лева/,предмет на договора за покупко-продажба от 19.08.1998г.,сключен съгласно нотариален акт №11164/1998г. по описа на І нотариус при Софийски районен съд,между продавача Е. И. И. и купувача К. Г. Г. ,която сума от 9000 лева/девет хиляди лева/ М. Ц. Ц.,на основание член 33 ал3 от ГПК да заплати на К. Г. Г. ,в месечен срок от влизането на настоящото решение в сила,като в противен случай решението в тази му част ще се счита обезсилено по право. ОСЪЖДА Е. И. И. и К. Г. Г. да заплатят на М. Ц. Ц.,на основание член 78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 466,23 лева/четиристотин шестдесет и шест лева и 23 ст./ за настоящата касационна инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: