Ключови фрази
Делба * лична собственост * съпружеска имуществена общност * частична трансформация * преобразуване на лично имущество

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

София, 06.11.2018 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4300 /2017 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 277 от 25.05.2018 Г.. по касационна жалба на М. И. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 4474 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 626/2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е било отменено първоинстанционното решение за допускане делба на апартамент № 20 в [жилищен адрес] в ж. к. Д., [населено място], с идентификатор 68134.1500.2323.1.20 между касатора и ответницата по иска К. Д. при права по 1/2 ид. ч. и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба само на 1/3 ид. ч. от този имот при равни права между страните. По отношение на поземлен имот с площ от 589 кв. м. в землището на [населено място], район „Панчарево”, вилна зона „Манастира” и построената в него незавършена вилна сграда, делбата е допусната при равни права с решението на РС, което в тази част не е обжалвано пред СГС и е влязло в сила.
В касационната жалба и допълнението към нея се навеждат оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск поради това, че не е допусната до делба идеална част от апартамента в размер на 2/3 ид.ч. Направено е и оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 23 СК, съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и неправилна преценка на свидетелските показания и за необоснованост на извода за наличие на частична трансформация на лични средства на ответницата, дарени от баща й. По същество моли да се допусне делба при равни квоти.
Ответницата по касация, чрез пълномощникът й адв. Хр. Т. не оспорва жалбата в частта, с която се иска допускане на делба на целия апартамент. По същество моли делбата да се допусне при квоти 5/6 ид.ч. за бившата съпруга и 1/6 ид.ч. за бившия съпруг.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „когато в производство за делба на съсобствен неподеляем имот се установи, че една част от него е придобита в режим на СИО, а останалата е изключителна собственост на единия бивш съпруг-съделител поради трансформация на личните му средства при придобиването й, допустимо ли е да се допусне до делба само на частта, придобита в режим на СИО или следва да се допусне делба на целия съсобствен имот; допустимо ли е да се отхвърли иска за останалата част от имота”.
По основанието за допускане до касация:
Целта и предметът на иска за делба е да прекрати съсобствеността върху делбените имоти. Квотата на всеки съделител се определя от придобивното основание. Когато за един съделител са налице няколко придобивни основания, той участва в делбата с квотата, която се определя от сбора на идеалните части, придобити на всяко от основанията. До делба се допуска цялата съсобствена вещ между всички съсобственици. Само когато делбеният имот е съсобствен между съделителите и трето лице той се изключва от делбената маса, ако преди съставяне на разделителния протокол не се прекрати съсобствеността с това трето лице, съгласно чл. 345 ГПК. Дори и в този случай обаче изключването от делбата е във втората фаза, когато се разрешава въпроса как ще се извърши делбата и дали това ще стане с разделителен протокол. Тази хипотеза обаче не е налице, когато част от делбеният имот съставлява прекратена съпружеска имуществена общност, а останалата част е придобита с трансформирано лично имущество. Съсобственици на цялата вещ са бившите съпрузи. След прекратяването, съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост при равни квоти, съгласно чл. 28 СК, а към квотата на бившия съпруг, който е трансформирал лично имущество при закупуване на вещта се прибавя и квотата му, придобита при частична трансформация. Така се определят квотите в съсобствеността, но до делба се допуска цялата вещ при така формираните квоти.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Касаторът и ответницата К. Д. са бивши съпрузи, чийто граждански бракът е сключен на 05.07.1998г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 31.01.2012 г. По време на брака са купили с н.а. № 137, т. от 31.08.1998г. апартамент № 20 в бл. [жилищен адрес] в ж. к. Д., [населено място], с прилежащите му мазе, таванско помещение и части от общите части на сградата и правото на строеж. Цената, посочена в нот. акт е 25 000 000 лв., която е платена в брой. Страните не спорят за това, че цената е била уговорената в левовата равностойност на 14 000 щ. д., данни за което се съдържат и в представения от касатора предварителен договор, сключен на 22.07.1998 г., като е платена във посочената валута. Този факт е приет за безспорен между страните с определение на съда от 18.03.2014 г. по гр. д. № 14792/2013 г. на СРС. Ответницата е възразила, че част от уговорената цена е платена със средства, дарени й от нейния баща, възлизащи на 10 000 щ. д. Този факт е признат от касатора в подадената от него молба от 18.03.2014 г. в отговор на направеното възражение от ответницата по иска Д. за пълна или частична трансформация. Спорът между бившите съпрузи е дали средствата от бащата на Д. са дарени само на нея, или и на двамата съпрузи, т.е. на семейството. Изводът на въззивният съд, че средствата са дарени само на Д. от баща й е мотивиран с показанията на разпитаните по делото свидетели А. и С., пред които бащата разказвал как има намерение и че е успял да устрои дъщеря си в София. Въззивният съд е приел, че касаторът е следвало да докаже, че бащата на бившата му съпруга е имал намерение да надари и него, но не е доказал както подобно намерение, така и дарението от неговите родители на 5000 щ.д. При допускане на делбата е приел, че следства да се изключи частта, съставляваща лично имущество на бившата съпруга, поради което е допуснал делба само за 1/3 ид.м. / 5000/15000/, а е отхвърлил иска за делба за 2/3 ид.ч.
Решението е неправилно в частта, с която иска за делба е отхвърлен за 2/3 ид.ч. от имота по изложените в отговора на правния въпрос съображения. При отхвърляне на иска за 2/3 ид.ч. не би се прекратила съсобствеността между съделителите, т.е. не би се постигнала целта на делбеното производство. Не може да се презюмира, че допуснатата до делба 1/3 ид.ч. ще бъде получена в дял от ответницата. Затова въззивното решение в частта, с която е допусната делба само на 1/3 ид.ч. и е отхвърлен иска за делба на останалите 2/3 ид.ч. като неправилно ще следва да се отмени, като вместо това се допусне делба на целия имот.
Относно квотите, при които следва да се допусне делба, въззивната инстанция е изходила от безспорно установения факт между страните, че 10000 щ.д., като частта от цената от 14 000 щ.д. е заплатена от бащата на ответницата Д.. Спорно е дали бащата е имал намерение да дари младото семейство, или да дари средствата на дъщеря си, за да се устрои с жилище в [населено място] заедно със съпругът си. От показанията на св. А. и С. се установява намерението на бащата да дари дъщеря си с цел тя да се устрои с жилище в София. Тези показания не са опровергани с други доказателства. Показанията на кв. М. – баща на касатора установява общо, че всеки от родителите имал намерение да подпомогне младото семейство, но средства, дадени от родителите на касатора са използвани за вътрешни ремонти и подобрения. Дори да се приеме, че родителите на касатора са го подпомогнали със средства при ремонтите, вложените средства в тях, извършването на подобрения и обзавеждане не водят до вещна трансформация, т.е. не са основание за придобиване на дял от собствеността. Така 1/3 ид.ч. от апартамента е СИО, която след развода се разделя по равно между бившите съпрузи, съгласно чл. 28 СК, а 2/3 са придобити от Д. с лични средства, дарени от баща й. Затова делбата следва да се допусне на целия апартамент при квоти 5/6 ид.ч. за Д. / 2/3 ид.ч. + 1/6 ид.ч./ и 1/6 ид.ч. за М.. Направените от касатора деловодни разноски за настоящата инстанция, претендирани от него и вписани и в списъка по чл. 80 ГПК са 484 лв., които съгласно резултата следва да му се присъдят. Не е налице признание на жалбата, защото становищата на страните относно квотите, при които следва да се допусне делбата и пред тази инстанция бяха различни.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4474 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 626/2017 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. И. М. ЕГН-[ЕГН] и К. Н. Д. ЕГН-[ЕГН] по отношение на апартамент № 20 в блок 121, вход А, ет. 5 в ж. к. Д., [населено място], с идентификатор 68134.1500.2323.1.20 със застроена площ 87,36 кв.м., състоящ се от две стаи, преходна дневна, кухня и сервизни помещения при граници, зелена площ, от две страни улици, апартамент № 21, апартамент № 25 и апартамент № 15 ведно с избено помещение № 42 с площ 2,06 кв.м., граници : мазе на ап. № 39, мазе на ап. 29 и от две страни коридор, ведно с таванско помещение № 52 с площ 4,04 кв.м. при граници: мазе на ап. № 39, мазе на ап. 29, улица и коридор, ведно с 1,217 % идч. от общите части на сградата и правото на строеж върху местото при квоти: 5/6 ид.ч. за К. Д. и 1/6 ид.ч. за М. М..
Осъжда К. Н. Д. да заплати на М. И. М. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 484 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: