Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 25 април 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова касационно дело № 172 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимата Л. П. К. срещу нова присъда № 5187/13.10. 2017г. по внохд № 321/2017г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. В жалбата са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В допълнение към нея се оспорват изводите относно авторството на деянието и дадената от въззивния съд оценка на доказателствените материали, довела до постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения. Твърди се, че осъждането е резултат от оценка единствено на косвени доказателства, които не водят до единствен и обоснован извод, че подсъдимата К. е автор на деянието. Като последица от процесуалните нарушения при оценката и анализа на доказателствата се претендира и нарушението на материалния закон. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимата К. по обвинението по чл. 194, ал.1 НК. В съдебното заседание подсъдимата и назначеният й служебен защитник не се явяват. Не се явяват частният обвинител и граждански ищец А. А. Б. и упълномощеният му повереник адв. А. Г., редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК установи следното: С обжалваната въззивна присъда е отменена първоинстанционна присъда № 2018 от 31.05.2017г. по н.о.х.д. № 5/2014г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с която подсъдимата Л. П. К. е била призната за невиновна и оправдана да е извършила престъпление по чл. 194, ал.1, т.1 от НК, като вместо нея е постановено признаването на жалбоподателката за виновна и осъждането й по чл.194, ал.1 от НК, като на осн. чл. 54 от НК й е наложено наказание 1 (една) година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66 от НК е отложено да изпитателен срок от 3 (три) години. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец А. А. Б. сумата от 2320 лв, /две хиляди триста и двадесет лева/ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението 09.04.2013 г. до изплащане на сумата, както и да заплати държавна такса върху посочената сума. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество същата е неоснователна. Основното оплакване за „недоказаност на обвинението” и постановяване на присъдата на базата на предположения, следва да се обсъжда на плоскостта на процесуалната дейност на решаващия съд при анализа и оценката на събраните по делото доказателствени материали - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Претенцията е неоснователна, тъй като не намира опора в материалите по делото. Въззивният съд е постановил атакувания съдебен акт, след като е изпълнил задължението си да подложи на задълбочен и прецизен анализ доказателствените източници, на базата на който е приел различна фактическа обстановка от първоинстанционния съд и признал подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение. Съдът ясно и недвусмислено е посочил, че осъдителните му изводи почиват на косвени доказателства, които еднопосочно разкриват подсъдимата като автор на инкриминираното деяние. Доводите, с които се оспорва дадената оценка на показанията на св. Б., не могат да се споделени. В случаите, когато по делото са налице противоречиви по съдържание годни и допустими доказателствени материали, за решаващия съд е налице задължение внимателно да ги обсъди не само в контекста на собствената им логичност, последователност, яснота и вътрешна безпротиворечивост, но и при отчитане на съответствието им с останалите обективни находки по делото. Точно така е постъпил въззивният съд, който е отделил специално място в мотивите си на противоречията в показанията на св. Б. и св. Д. и с основание е приел, че показанията на пострадалия не следва да се приемат за изцяло недостоверни, а единствено не следва да бъдат кредитирани относно обстоятелството къде подсъдимата е оставила якето му.Неоснователно се твърди, че фактическите изводи за авторството на деянието почеват на предположения. Въпросът е разрешен на базата на показанията на св. Б., Д., Б. и В., които са били еднопосочни и взаимнодопълващи се- чрез тях безпротиворечиво се изясняват обстоятелствата по запознанството на пострадалия с подсъдимата, отиването им до хотела, носената от св. Б. сума в пари, къде е била съхранявана от него, както и обстоятелствата във връзка с поведението на подсъдимата по отнемането на инкриминираната сума. Осъдителните изводи са базирани на съвкупната преценка на гласните доказателствени източници, които, макар и косвени по своя характер, правилно са приети като такива, обуславящи несъмнения извод, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимата. Известно е, че за съда не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение единствено върху преки доказателства. Въпросът за авторството подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства, щом при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност се достига до един несъмнен извод. В контекста на изложеното към Окръжен съд - Благоевград не могат да бъдат отправени упреци, че е пренебрегнал или изопачил доказателствените източници, нито че им е придал съдържание, което те не са имали поначало. Показанията на св. А. Б. са били преценени в контекста на собствената им логичност и последователност, както и в корелацията им с показанията на св. Д., св. Б. и св. В.. С основание е отчетено, че в показанията на тези свидетели не се констатират значими противоречия освен тези между св. Д. и св. Б. относно това къде е било оставено якето му от подсъдимата – дали на пералнята в коридора или на стол в стаята, които да обусловят извод за тяхната недостоверност. Важно място в системата от косвени доказателства заемат и показанията на св. В., който възпроизвежда заявеното от подсъдимата пред него обстоятелство, че същата е взела якето на пострадалия и е избягала навън. Не без значение са и показанията на св. Б. приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, които не противоречат на показанията на св. Б., че подсъдимата и пострадалият са се возили в неговото такси до къщата за гости, че последният е извадил голяма пачка с пари, за да плати сметката, а подсъдимата е имала възможност да възприеме голямата сума. Всички тези косвени доказателства водят до единственият възможен извод, а именно че подсъдимата е автор на инкриминираното деяние. Не може да бъде споделено и оплакването на защитата относно приетия от въззивната инстанция размер на предмета на престъплението. Следва да се посочи, че процесуалния закон не предвижда ограничения относно вида и броя доказателствени средства, с които може да се установява даден факт, с оглед на което няма пречка и точният размер на сумата да се установи от показанията на св. Б., стига същите да са достоверни и непротиворечиви. При даване на показанията от св. Б. и на ДП и пред първоинстанционния съд, същият категорично и еднопосочно е посочвал един и същ размер на сумата, която му е била отнета. Не се установява и заявеното нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК, обосновано с доводи за допуснати процесуални нарушения при доказателствената дейност на съда. Приетите за установени факти, въз основа на законосъобразна процесуална и доказателствена дейност, съответна на изискванията залегнали в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, правилно са квалифицирани от въззивната инстанция като престъпление по чл.194, ал.1 НК. Подсъдимата К. е отнела без съгласието на св. Б. движими вещи- пари в размер на 2320 лв. /две хиляди триста и двадесет лева/, негова собственост, като е установила трайна фактическа власт върху предмета на престъплението и е действала с намерението противозаконно да ги присвои. По този начин е реализирала поведение, с което е осъществила обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. Доколкото в касационната жалба не е наведено оплакване относно наличието на основанието по чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1 т. 3 от НПК, по отношение на наложеното на подсъдимата К. наказание ВКС не намира за необходимо да изтъква съображения в тази насока. По изложените съображения и като намери касационната жалба за неоснователна, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5187/13.10.2017г. по внохд № 321/2017г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: