Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София,17.10.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1563 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗКПУ „Ч. -93”, [населено място], срещу решение №20 от 04.04.2017г. по в.гр.д. №227/2017г. на Бургаски окръжен съд, ТО. С него е потвърдено решение №178 от 09.12.2016г. по гр.д.№256/2016г. на Карнобатския районен съд, с което по иска на Р. С. Карабекирова са отменени решенията от 09.04.2016г. на общото събрание на ЗКПУ „Ч.-93“, [населено място], с които са утвърдени от Общото събрание новоизбрани 43 член - кооператори; не са утвърдени трима кандидата за член-кооператори; избран е К. Н. К. за нов председател на управителния съвет и председател на кооперацията. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск – подаден след изтичането на преклузивния срок по чл.58 от ЗК. Също жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Поддържа, че решението е постановено при изцяло едностранчиво и необективно тълкуване и оценяване на събраните писмени и гласни доказателства. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че е налице задължение за кооперацията, установено в устава и закона, да бъде отправена писмена покана за насрочено общо събрание персонално до всеки член - кооператор. Излага доводи, че с чл.23 ал.2 от устава на кооперацията се допуска много широк способ за оповестяване и разгласяване на писмената покана на управителния съвет за свикване на общото събрание, като се предвижда, че заседанията на общото събрание се оповестяват най – малко две седмици преди определената дата. Също счита за неправилен извода на съда, че утвърждаването на новоприетите член - кооператори не е било разгледано като точка първа от дневния ред на процесното общо събрание, като по този начин събранието е взело незаконосъобразни решения. Твърди, че реално точката от дневния ред за приемането на член - кооператори е била разгледана като първа точка, защото обсъждането и гласуването по първата точка от дневния ред за промяна на устава не се е състояло. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че квалифицираното мнозинство от 2/3 е предвидено и за избора на председател на кооперацията. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск по чл.58 ал.1 от ЗК да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Ответницата по жалбата Р. С. Карабекирова моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Оспорва като неоснователни твърденията на касатора за недопустимост на въззивното решение. Счита за правилни изводите на въззивния съд за допуснати нарушения на чл.16 от ЗК относно реда за свикване и провеждане на общото събрание, както и на чл.8 от ЗК относно реда за приемането на нови член – кооператори. Твърди, че са неверни твърденията на касатора, че разглеждането на точката „утвърждаване на нови членове“ е било извършено като точка първа от дневния ред. Подробни съображения излага в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски. С определение №50/05.02.2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: за правните последици от нарушаването на разпоредбата на чл.8 ал.2 от Закона за кооперациите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от Р. С. Карабекирова иск с правно основание чл.58 ал.1 от ЗК за отмяна на решенията от 09.04.2016г. на общото събрание на ЗКПУ „Ч.-93“, [населено място], с които са утвърдени от Общото събрание новоизбрани 43 член - кооператори; не са утвърдени трима кандидата за член-кооператори; избран е К. Н. К. за нов председател на управителния съвет и председател на кооперацията. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за неоснователен наведения довод за недопустимост на съдебното решение, като произнесено по иск, предявен извън законоустановените срокове. За неоснователни е приел и възраженията за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне по недопустим иск относно избора на председател на управителния съвет с оглед липсата на такава точка в дневния ред. Изтъкнал е в мотивите, че изборът на председател на кооперацията е и избор на председател на УС, поради което не може да се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск. Също е приел, че както чл.16 от ЗК, така и уставът на ЗКПУ „Ч.“ предвиждат свикване на ОС с писмена покана, отправена до всеки член – кооператор, не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на ОС, а от събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се установява такава покана да е била отправена до всеки член – кооператор. Посочил е, че само на това основание провеждането на събранието на 09.04.2016г. е незаконосъобразно и взетите решения следва да бъдат отменени. Също е приел, че в нарушение на чл.8 от ЗК е било опорочено приемането на нови членове на кооперацията, тъй като утвърждаването на решението на управителния съвет за приемането им, не е включено като първа точка на събранието от 09.04.2016г. Счел е за неиздържана тезата на жалбоподателя за „отпадане“ на първата точка от дневния ред - за промяна на устава и че по този начин одобряването приема на нови членове е станало първа точка. Възприел е като нарушение и това, че одобряването на решенията на управителния съвет относно приемането на нови членове е гласувано общо за всички 43 новоприети лица, без да е взето решение на общото събрание за подобно гласуване. Приел е за правилни изводите на районния съд за необходимия минимален брой гласове за избора на председател съобразно броя присъствали на събранието член – кооператори. Констатирал е, че нито един от кандидатите за председател и членове на УС не е събрал необходимия брой гласове съобразно чл.26 ал.2 от устава – 62 гласа, поради което и не е налице валиден избор според устава на кооперацията. Споделил е като правилни и законосъобразни и другите изводи на първоинстанционния съд относно проведения избор – не е избран председател на мандатната комисия, в протокола не е отразено точно кой от членовете на мандатната комисия е запознал събранието с резултатите от избора. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: С решение № 69/08.06.2012г. по т.д.№ 226/2011г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че предпоставките за възникване на членствено правоотношение с кооперация са изчерпателно уредени в чл.8 от Закона за кооперациите /ЗК/ и решението на УС на кооперацията е правопораждащия юридически факт за придобиването на членството. Само в случай на неутвърждаване от ОС на кооперацията, валидно възникналото на основание решението на УС членство се прекратява, считано от решението на ОС, съгласно чл.8 ал.2 пр. четвърто вр. с пр. първо от ЗК. Докато не бъде взето изрично решение от ОС за неутвърждаване на избора, членството се смята съществуващо и член-кооператорът разполага с правата по чл. 9 от ЗК, вкл. с право на иск по чл. 58 от ЗК . Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение. С оглед на него следва да се преценяват правните последици на нарушението на разпоредбата на чл.8 ал.2 пр. второ от ЗК, която предвижда, че решението на управителния съвет за приемане на нов член на кооперацията подлежи на утвърждаване от общото събрание и се разглежда на следващото заседание като първа точка от дневния ред. Целта на разпоредбата е да осигури участие в обсъждането и гласуването на всички решения, включени в дневния ден на събранието, само на тези от новите членове на кооперацията, приемането на които ще бъде утвърдено от общото събрание. Затова като първа точка от дневния на ред на събранието, следващо приемането на новите членове, трябва да се включи именно утвърждаването на решението на управителния съвет за приемането на тези членове. По този начин се определя кръга на лицата имащи право на глас, като при отказ на общото събрание да утвърди решението за приемане на новите членове, тяхното членство ще бъде прекратено, а при утвърждаване те ще участват в гласуването на останалите точки от дневния ред. Нарушението на изискването на чл.8 ал.2 пр. второ от ЗК, не опорочава самото приемане на новите членове. Докато не бъде взето изрично решение от ОС за неутвърждаване на избора и то не влезе в сила, членството се смята съществуващо, защото то възниква по силата на решението на управителния съвет на кооперацията. Нарушението на чл.8 ал.2 пр. второ от ЗК опорочава само решенията по тези точки от дневния ред, които са включени преди утвърждаването на решението на управителния съвет по чл.8 ал.1 от ЗК. Решенията по точките от дневния ред, които са включени след утвърждаването на решението на управителния съвет за приемане на нови член - кооператори, не следва се считат за опорочени, доколкото при тяхното приемане вече би бил окончателно определен кръгът от лицата, имащи право на глас в общото събрание. Изключение от това разрешение би било налице тогава, когато в дневния ред на събранието преди утвърждаването на решението за приемане на нови членове на кооперацията, са включени решения, засягащи по – нататъшната дейност на общото събрание. Такива решения биха били решения за изменение на устава относно изискуемите кворум и мнозинство, както и решения за освобождаване на членове на управителните органи, доколкото те обуславят и решения за избор на нови членове на тези органи. Поради това последиците от нарушенията на изискването на чл.8 ал.2 пр. второ от ЗК, следва да се преценяват с оглед конкретните решения, включени в дневния ред преди утвърждаването на решението на управителния съвет по чл.8 ал.1 от ЗК и дали те се явяват обуславящи за решенията, включени като последващи точки в дневния ред. По съществото на касационната жалба. Неоснователни са доводите за недопустимост на въззивното решение. Срокът за предявяване на иска по чл.58 ал.1 от ЗК е преклузивен и тече от датата на решението, а ако кооператорът не е присъствал при провеждането на общото събрание, то срокът тече от узнаването, но винаги изтича в рамките на тримесечния срок от провеждането на събранието. Когато последният ден на срока е неприсъствен, приложимата в случая разпоредба на чл.60 ал.6 от ГПК предвижда, че срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Разпоредбата е съобразена от въззивния съд, който е взел предвид, че ищцата е присъствала на общото събрание, проведено на 09.04.2016г., като последният ден на двуседмичния срок – 23.04.2016г. е бил неприсъствен и съответно срокът е изтекъл в първия присъствен ден – 25.04.2016г., тоест този ден е бил последният ден на срока и подадената на 25.04.2016г. искова молба е в рамките на срока. Също следва да се прецени като неоснователно оплакването за произнасяне по недопустим иск за отмяна на избор на председател на УС на кооперацията, поради това,че такова решение не е било обсъждано и приемано от общото събрание. Това твърдение не съответства на данните по делото. Видно от представения по делото протокол от 09.04.2016г. от проведеното отчетно – изборно събрание на ЗКПУ „Ч. 93“, по т.7 от дневния ред - „Избор на нов Председател, УС и КС“, е проведен избор на председател на кооперацията. Отделен избор на председател на управителния съвет не е провеждан, доколкото по изричната разпоредба на чл.26 ал.1 пр. второ от ЗК председателят на кооперацията е председател и на управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас. Следователно с избора на К. К. същият е избран и за председател на управителния съвет. Основателни са доводите на касатора, че включването на решението на управителния съвет за приемане на нови членове на кооперацията като точка втора от дневния ред, не съставлява основание за отмяна на приетите на събранието решения. В настоящия случай като първа точка от дневния ред на събранието е включена промяна на Устава на ЗКПУ „Ч. 93“ [населено място], обл. Бургаска, а като втора точка разглеждането на новопостъпилите молби за приемане на член – кооператори. Предложената промяна в устава обаче не касае дейността на общото събрание, а възможност за изключване на тези член – кооператори, които нямат земеделска земя или действащ договор за наем или аренда с кооперацията. Видно от протокола на събранието разглеждането на първата точка от дневния ред е отложено за следващото общо събрание на кооперацията. Въпреки, че в протокола е отразено, че предложението за промяна на устава не е прието, по точка първа от дневния ред изобщо не е провеждано гласуване, поради което се налага изводът, че точката е изключена от дневния ред и приемането на решение по нея е отложено за следващото общо събрание. Следователно утвърждаването на решението на УС за приемането на новите член – кооператори е извършено преди приемането на останалите решения на ОС от 09.04.2016г., включени в дневния ред и нарушението на чл.8 ал.2 пр. второ от ЗК при съставянето на дневния ред не се е отразило на законосъобразността на тези решения. При тези данни неправилен се явява изводът на въззивния съд, че самото приемане на нови членове на кооперацията е опорочено поради несъобразяване на изискването на чл.8 ал.2 пр. второ от ЗК при съставянето на дневния ред и че това е довело до незаконосъобразност на всички останали приети с тяхно участие решения. Независимо, че становището на въззивния съд се различава от изразеното от настоящия състав становище по значимия за изхода на спора правен въпрос, крайният извод на въззивния съд за основателност на предявения иск е правилен. В исковата молба ищцата Р. Карабекирова е направила оплакване, че не е получила писмена покана за събранието. Въззивният съд е намерил за основателно това оплакване, като е приел, че както чл.16 от ЗК, така и уставът на ЗКПУ „Ч.“ предвиждат свикване на общото събрание с писмена покана, отправена персонално до всеки член – кооператор, не по – късно от 14 дни преди датата на провеждане на ОС. В решение №211 от 09.02.2017г. по т.д.№3329/2015г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., е прието, че разгласяването на писмена покана за общо събрание на кооперация по смисъла на чл.16, ал.1 от Закона за кооперациите, при предвиден в устава ред чрез персонална покана до всеки член-кооператор, включва както предприемане на действия по отправяне на изявлението на управителния съвет, така и достигане на поканата до адресата й. В зависимост от определения в устава на кооперацията способ за разгласяване на поканата се преценява начинът на удостоверяване на връчването й. Чрез отправянето на писмена покана, която отговаря на посочените изисквания, се създават условия да е обективно възможно член-кооператорът да получи нужната информация, за да подготви участието си в общото събрание и да упражни ефективно правото си на глас при вземане на конкретни решения. При нормативно закрепено право на всеки член-кооператор да бъде уведомен за предстоящото общо събрание, законът в чл.16, ал.1, изр.2 от ЗК делегира правомощия в устава на кооперацията да се предвиди ред как да се осъществи това уведомяване. Член-кооператорите не са ограничени от закона в избора на конкретен способ за разгласяване на поканата, по отношение броя на способите и поредността, при която те ще се предприемат: кумулативно, алтернативно или евентуално, стига този ред да не дерогира законово гарантираното право на всеки един от членовете да узнае за свиканото общо събрание и оттам да участва в него. В случаите, когато в устава не е уреден изрично ред за разгласяване на поканата, тоест кооператорите не са съгласили това да стане чрез облекчен способ, следва да се приеме, че редовно е изричното индивидуално известяване, било чрез отправена до член – кооператора персонална покана или чрез надлежно изготвен списък, съдържащ поканата, който да бъде подписан от всички член кооператори в предвидения в чл.16 ал.1 от ГПК срок. Само този способ на лично връчване, установява по безспорен начин, че съдържанието на поканата е достигнало до знанието на отделните член – кооператори. Останалите способи за разгласяване на поканата, които съдебната практика приема за допустими при свикване на общо събрание на кооперацията като юридическо лице /например чрез средства за масово осведомяване/, намират приложение само ако са изрично предвидени в устава, приет от член – кооператорите. В настоящата хипотеза от представеното по делото удостоверение от 25.03.2016г., издадено от кмета на [населено място] се установява, че покана за проведеното на 09.04.2016г. общо събрание на кооперацията е оповестена чрез залепване на таблото на кметство Ч., като поканата е залепена на 25.03.2016г. В представения по делото устав на кооперацията не е предвидено оповестяване чрез залепване на таблото в кметството. Съгласно чл.23 ал.1 от представения по делото устав на кооперацията, общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, в която се вписват въпросите, които ще се обсъждат, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието. В чл.23 ал.2 от устава е предвидено, че заседанията на общото събрание се оповестяват най – малко две седмици преди определената дата. Посочените текстове от устава на кооперацията не конкретизират начина на разгласяване на поканата. Поради това редовно би било само изричното индивидуално известяване, било чрез връчване на персонална покана до всеки член – кооператор или чрез подписване от коператорите на списък, съдържащ текста на поканата. По делото няма доказателства, че такова индивидуално известяване е извършено. Представените декларации на част от присъствалите член – кооператори не съставляват годни доказателствени средства, доколкото обективират писмени свидетелски показания. Следва да се отбележи също,че тези декларации съдържат данни за устно уведомяване по телефона, което не е приложим способ за разгласяване, доколкото не е предвидено в устава на кооперацията. Предвид изводите за нередовно свикване на общото събрание, което опорочава всички приети на събранието решения, направеният от въззивния съд извод за основателност на предявения иск по чл.58 ал.1 от ЗК се явява правилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №20 от 04.04.2017г. по в.гр.д. №227/2017г. на Бургаски окръжен съд, ТО. ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ЗКПУ Ч. -93“,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. С., обл. Бургаска, да заплати на Р. С. КАРАБЕКИРОВА, [ЕГН], с адрес [населено място], общ. С., обл. Бургаска, със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат Т. Т., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.