О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 91 София, 15.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4064 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1421 от 01.07.2020 г. по в. гр. д. № 5346/2018 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение от 01.06.2018 г. по гр. д. № 5679/2014 г. на Софийски градски съд, I-13 с-в, и е отхвърлен предявеният от „СИ ЕЛ 2003“ ООД /н/ срещу Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М. иск за заплащане на сумата от 1 556 196,70 лв., представляваща направени от ищеца полезни разноски в собствения на ответниците недвижим имот, представляващ УПИ .......... от кв.... по плана на [населено място], местност „М. л.-изток“. Въззивният съд е приел, че предявеният от „СИ ЕЛ 2003“ ООД /н./ иск е по чл.74, ал.1 ЗС, за сумата от 1556 196,70 лв., поддържана пред въззивната инстанция до размер на 966 350 лв. Прието е, че с нотариален акт № ..., т...., н.д..../2008 г., ответниците са учредили на ищеца „СИ ЕЛ 2003“ ООД право на строеж за построяване на монолитна жилищна сграда, състояща се от подземен етаж с гаражни клетки, партерен етаж с ателиета и магазини, пет жилищни етажа и два подпокривни, с обща РЗП от 4066 кв. м. съобразно инвестиционен проект от 23.01.2008 г. С влязло в сила на 04.05.2016 г. решение по гр. д. № 9933/2013 г. на СГС, 18 с-в, договорът за учредяване право на строеж е развален, а впоследствие строителят е обявен в несъстоятелност. Преди предявяване на иска за развалянето на договора ищецът е извършил множество продажби на правото на строеж за отделни обекти в бъдещата сграда, при което е получил сумата от 895 815,68 лв. Увеличената стойност на имота вследствие направените подобрения възлиза на 1 033 200 лв., реално извършените разходи са 776 350,11 лв., включително заплати, осигуровки, спомагателна дейност и административни разходи. Съдът не е възприел заключението на вещото лице в частта, даваща алтернативен вариант на полезните разноски с включени данъци, разходи за изготвяне на инвестиционен проект, за проучване, реклама и др., тъй като тези разходи не водят до обогатяване на ответниците и те не дължат тяхното заплащане. Прието е, че недобросъвестният владелец може да иска съгласно чл.74, ал.1 ЗС само по-малката сума измежду сумата за направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. Ето защо „СИ ЕЛ“ ООД /н./ може да претендира само сумата от 776 350,11 лв., и то само доколкото не се е разпоредил с това си вземане в полза на трети лица. В конкретния случай от събраните доказателства по делото се установява, че строителят е прехвърлил правото на строеж за отделни обекти в сградата на трети лица преди развалянето на договора за строителство. По този начин той е получил плащане за това, което е извършил като СМР. Приобретателите на правото на строеж също имат качеството на владелци, но разместването на имуществените блага за построеното, което са заплатили, е между тях и собствениците на земята, а не между първоначалния суперфициар, който вече е реализирал вземането си за подобрения и е получил плащане за тях. Основанието на вземането за подобрения е безпричинното разместване на блага от патримониума на лицето, което е вложило средства за увеличаването на стойността на даден имот и собственика на този имот, който получава резултатът от това увеличение. В случая субекти на правоотношението, което подлежи на ликвидация по правилата на чл.72 - чл.74 ЗС, са собствениците на земята, които се обогатяват с подобренията, и последващите суперфициари, които са обеднели със стойността им. Първоначалният строител, макар и фактически да е извършил подобренията, няма право на тях, тъй като за тези подобрения той вече е получил престация, реализирал ги е, като се е разпоредил възмездно с тях. Тъй като стойността на полученото от ищеца за извършените подобрения - 895 815,68 лв., надхвърля стойността на полезните разноски от 776 350,11 лв., искът по чл.74, ал.1 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „СИ ЕЛ“ ООД /н./. Жалбоподателят счита за неправилен решаващия извод на въззивния съд, че след като строителят се е разпоредил с правото на строеж върху обекти в новостроящата се сграда, той е получил плащане за това, което е извършил като СМР и затова няма право да получи стойността на подобренията. Според жалбоподателя този извод почива на преклудирани възражения на въззивниците /ответници по предявения иск/, които съдът не е имал основание да обсъжда. Позовава се на становището на ответниците, че за уреждане на отношенията между страните следва да намери приложение чл.74, ал.1 ЗС и че ищецът има правата да получи заплащане на подобренията, извършени като недобросъвестен владелец. На следващо място жалбоподателят сочи, че не е прехвърлил правото на строеж за всички обекти в сградата, затова е неправилен изводът на съда, че искът за подобрения е изцяло неоснователен. Освен това всички суми, получени от продажбата на правото на строеж, са инвестирани в строителството, при което жалбоподателят с нищо не се е обогатил, а обогатяването е за собствениците на земята. В изложението към жалбата се поддържа, че като се е произнесъл по преклудирани възражения на ответниците, въззивният съд е действал в противоречие с т.4 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при действието на новия ГПК от 2008 г. не е допустимо пред въззивния съд ответникът да си служи с нови защитни средства като възражения срещу предявения иск, а също и на практика на тричленни състави на ВКС в същия смисъл – решение № 182/08.11.2013 г. по гр. д. № 1959/2013 г. на II-ро г.о., решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на III-то г.о.; решение № 150/03.01.2018 г. по гр. д. № 517/2016 г. на I-во г.о. и решение № 60/16.06.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на III-то г.о. На следващо място – в мотивите липсвало обсъждане на допустимите и релевантни за спора доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка, както и анализ на фактите по делото, поради което въззивното решение влизало в противоречие с ППВС №1/1953 г.; т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практика на тричленни състави на ВКС по чл.290 ГПК. Този въпрос жалбоподателят свързва с оплакването, че съдът не е обсъдил данните по делото, че разпореждането с право на строеж засяга само част от обектите в процесната сграда. Ответниците в производството Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС, тъй като в нея не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по паричен иск с цена на иска над 5000 лв., което не е изключено от касационен контрол – чл.280, ал.3 ГПК. Въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, които касационният съд може да уточни, съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се състоят в това възможно ли е въззивният съд да се произнася по преклудирани възражения и дали въззивният съд следва да обсъди в тяхната взаимна връзка всички доказателства по делото, становищата и доводите на страните. Първият въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд в настоящия случай не се е произнесъл по преклудирани възражения, а прилагайки разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗС е преценявал съобразно твърденията на самия ищец /жалбоподател в настоящото производство/ и ангажираните от него доказателства кой има право да получи стойността на подобренията – първоначалният суперфициар „СИ ЕЛ“ ООД /н./ или последващите носители на правото на строеж за отделни обекти в сградата. Доколко са правилни тези разсъждения на въззивния съд е отделен въпрос, който не може да бъде изследван в производството по чл.288 ГПК. В самата искова молба на „СИ ЕЛ“ ООД /н./ се съдържат твърдения за извършени от дружеството разпоредителни сделки с правото на строеж за отделни обекти, сключени преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за учредяване на право на строеж, от който дружеството черпи права. Към исковата молба са приложени и нотариалните актове по тези сделки, а в хода на процеса са представени и други доказателства за извършен апорт на право на строеж, както и вписана искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор с един от обектите в сградата. Твърденията в исковата молба и приложените доказателства са от значение за преценката в какъв обем следва да бъде уважен предявеният иск за подобрения и съдът не може да не съобрази в решението си тези твърдения и доказателства. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът действително не е обсъдил данните по делото, че разпоредителните сделки, извършени преди предявяването на иска за разваляне на договора за учредяване право на строеж, засягат само част от обектите в сградата, но по-голямата част са останали неразпоредени, като не е преценено и значението на това обстоятелство за изхода на спора. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В касационната жалба се съдържа искане за освобождаване на „СИ ЕЛ 2003“ ООД /н./ от предварително внасяне на дължимата държавна такса на основание чл.620, ал.5 ТЗ. Като взе предвид, че жалбоподателят е обявен в несъстоятелност с решение № 1695/03.10.2016 г. по т. д. № 8573/2014 г. на Софийски градски съд, както и че е ищец по паричен иск, който при уважаване ще доведе до попълване на масата по несъстоятелността, съставът на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.620, ал.5 ТЗ, който според формираната практика на ВКС намира приложение и за всички дела, по които положителното за несъстоятелния длъжник решение по иска, независимо от вида му, би довело до увеличаване или запазване на масата и до по-голяма степен на удовлетворяване на кредиторите - определение № 17 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2883/2019 г., II т. о., ТК, определение № 266 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 123/2011 г., II т. о., определение № 267 от 7.05.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 139/2009 г., II т. о., определение № 309 от 21.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 312/2008 г., I т. о., определение № 92 от 16.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2413/2016 г., I т. о. Разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ е приложена и в първоинстанционното производство – протоколно определение от 08.02.2018 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1421 от 01.07.2020 г. по в. гр. д. № 5346/2018 г. на Софийски апелативен съд. Освобождава на основание чл.620, ал.5 ТЗ „СИ ЕЛ 2003“ ООД /н./ от предварително внасяне на дължимата държавна такса. Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: