6 Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 26.10. 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова Бонка Йонкова при участието на секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 93/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „БИ" АД със седалище в гр. София срещу решение № 518 от 26.05.2009 г. по гр. д. № 2135/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решение от 30.06.2008 г. по гр. д. № 1455/2007 г. на Софийски градски съд за осъждане на дружеството - касатор да заплати на малолетната П. Ф. С. - чрез нейния баща и законен представител Ф. Р. С., сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди от пътно - транспортно произшествие на 01.08.2006 г., ведно със законната лихва от 01.08.2006 г. до окончателното плащане, и държавна такса в полза на съда в размер на 480 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът се позовава на нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 от ЗЗД, като изразява несъгласие с извода на въззивния съд за отсъствие на съпричиняване от страна на пострадалата П. С. поради неспособността й да действа разумно и виновно. Поддържа, че възприетото в този смисъл разрешение противоречи на формираната с ППВС № 17/1963 г. задължителна съдебна практика по приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Ответникът по касация Ф. Р. С. в качеството му на баща и законен представител на малолетната си дъщеря П. Ф. С. оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище, че въззивното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С частна жалба Ф. Р. С., действащ като баща и законен представител на малолетната П. Ф. С., е обжалвал постановеното в закрито заседание на 01.12.2009 г. определение, с което е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, заедно с присъждане на разноски във формата на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, съразмерно на уважената част от иска. Насрещната страна ЗК „Б.И.” АД не изразява становище по частната жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : По касационната жалба на ЗК „Български имоти” АД : Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 138 от 16.03.2010 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос необходимо ли е увреденото при деликт лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която касаторът ЗК „Б.и” АД е осъден на основание чл.226, ал.1 от КЗ да заплати на малолетната П. С. - чрез нейния законен представител Ф. С., обезщетение в размер на сумата 12 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени при пътно-транспортно произшествие на 01.08.2006 г., въззивният съд е приел, че ответникът е отговорен за репариране на вредите в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № ЕВ 8645 АА, по чиято вина е реализирано произшествието. При съобразяване на обстоятелствата, релевантни за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, съдът е достигнал до извод, че сумата 12 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на понесените неимуществени вреди. Като неоснователно е преценено възражението на ответника - застраховател за принос от страна на пострадалата при настъпване на вредоносния резултат и свързаното с него искане за намаляване на дължимото обезщетение на основание по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза е прието за установено, че инцидентът е настъпил при навлизане на пострадалото дете в платното за движение на лекия автомобил. Въпреки тази констатация решаващата инстанция е отрекла съпричиняването по съображения, че доколкото малолетната пострадала не е могла да ръководи постъпките си и да разбира обществената запретеност на своето поведение, неспазването на правилата за движение на пешеходци не може да й бъде вменено във вина, каквато се изисква, за да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Обратното становище - че приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено единствено от обективната причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, не и от вината на увредения, е обосновано в особеното мнение на един от членовете на съдебния състав, който се е позовал на разрешенията в т.7 от ППВС № 17/1963 г. Касационната жалба е частично основателна. Деликтната отговорност, съгл. чл.51, ал.1 от ЗЗД, обхваща всички вреди - имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът - чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат; Съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно. Като е приел за неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване по съображения, че пострадалата е била малолетна и не е могла да действа виновно, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с отразената в ППВС № 17/1963 г. задължителна съдебна практика и е приложил неправилно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Нарушението на материалния закон съставлява основание по чл.281, т.3 от ГПК за отмяна на решението, а доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 от ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Безспорно е, че произшествието от 01.08.2006 г. е настъпило на главен път ПП-1-6 К. - Бургас, в района на гр. М.. От неоспореното заключение на автотехническата експертиза по делото се установява, че лекият автомобил „Опел Кадет” с рег. № ЕВ ХХХ се е движил със скорост около 60 км/ч; На десния банкет по посоката на движение е имало спрян друг автомобил, зад който се е намирала група деца, сред които и пострадалата П. С.; Водачът е имал възможност своевременно да възприеме групата деца и да намали скоростта, а при необходимост и да спре; В момента на преминаване на лекия автомобил „Опел Кадет” покрай паркираното превозно средство пострадалото дете е навлязло в платното за движение на автомобила, ударено е с десния крайник и е получило телесните травми, по повод на които се претендира обезщетение с иска по чл.226, ал.1 от КЗ. Поведението на пострадалата към момента на произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Независимо от допуснатите от виновния водач нарушения на правилата по чл.20, ал.2 и чл.116 във вр. с чл.117 от ЗДвП, изискващи при възприемане на групата деца като потенциална опасност за движението да намали скоростта и дори да спре, вредите не биха настъпили, ако детето не бе навлязло в платното за движение на автомобила - действие, забранено императивно с нормата на чл.114, т.1 от ЗДвП. Възможността за възприемане на децата и за предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността в поведението на водача, но не изключва съпричиняването от пострадалата, каквато теза поддържа ответникът по касационната жалба. Ирелевантна за съпричиняването е и неспособността на увредената да съзнава обществената запретеност на постъпката си и да предвиди вредоносния резултат, поради което отсъствието на вина не рефлектира върху основателността на заявеното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. С оглед на конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент, настоящият състав приема, че приносът на пострадалата е в степен 1/6 спрямо приноса на виновния водач и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното от въззивния съд по правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди - 12 000 лв., следва да бъде намалено съразмерно на приноса - с 1/6 или с 2 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ е основателен до размер на сумата 10 000 лв., а за разликата до присъдения с обжалваното решение размер от 12 000 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.226, ал.1 от КЗ е уважен за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 12 000 лв., като искът бъде отхвърлен за тази разлика, а в останалата осъдителна част решението следва да бъде оставено в сила. Като последица от частичната отмяна на решението по съществото на спора, на отмяна подлежи и частта от въззивния съдебен акт, с която в тежест на касатора е възложена държавна такса в размер на сумата 80 лв. върху отхвърлената в настоящото производство част от иска. По частната жалба на Ф. Р. С. в качеството на законен представител на малолетната П. Ф. С. срещу определението от 01.12.2009 г. : С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, като е приел, че с оглед потвърждаването на първоинстанционното решение разноски за въззивното производство не се дължат. Определението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от тези на въззивната инстанция. В производството по делото частният жалбоподател е представляван от адв. П. К. и от адв. А. Б.. В представените от пълномощниците договори за правна защита и съдействие е отбелязано, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е дължимо при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, без да е посочено конкретно основание от кръга на визираните в т.1-3 на чл.38, ал.1 от ЗА, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата. При тези обстоятелства не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл.38 от ЗА е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалните представители основание да претендират и получат възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при предпоставките на чл.38 от ЗА. Освобождаването на жалбоподателя - ищец от заплащане на държавна такса за водене на делото също е без значение за приложението на чл.38 от ЗА, доколкото законът не създава презумпция за наличие на основанието по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в разглежданата хипотеза. В същия смисъл е произнасянето в решение № 97/06.07.2009 г. и определение № 92/23.10.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени при действието на ГПК от 2007 г. Искането за присъждане на възнаграждение е неоснователно, поради което атакуваното определение за оставянето му без уважение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 518 от 26.05.2009 г. по гр. д. № 2135/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 30.06.2008 г. по гр. д. № 1455/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена ЗК „Б.и” АД да заплати на Ф. Р. С. като баща и законен представител на малолетната П. Ф. С. обезщетение, на основание чл.226, ал.1 от КЗ, за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 01.08.2006 г. за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 01.08.2006 г. до окончателното плащане, и държавна такса по сметка на съда в размер на 80.00 лв., вместо което постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Р. С. с ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен представител на малолетната П. Ф. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, двамата със съдебен адрес в гр. К., против ЗК „Б.и” АД със седалище в гр. София иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 01.08.2006 г. за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 12 000 лв., като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.226, ал.1 от КЗ е уважен за сумата 10 000 лв., ведно със законните лихви от 01.08.2006 г., и е присъдена държавна такса в полза на съда в размер на 400 лв. В останалата част решението по гр. д. № 2135/2008 г. на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ф. Р. С. като баща и законен представител на малолетната П. Ф. С. срещу определението от 01.12.2009 г. по гр. д. № 2135/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :