Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 12 март2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 136 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Т. Б. Д., чрез защитника му адв. Д. П. против въззивно решение № 210/28.11.2013 г. постановено по ВНОХД № 422/2013 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието единствено на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Изложени са доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника му адв.П. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока предвиден в чл.350 ал.2 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Присъда № 97/01.10.2013 г., постановена от Окръжен съд – Пловдив по НОХД № 384/2013 г. подсъдимият Т. Б. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” вр. с чл.26 ал.1 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 07.10.2012 г., а на основание чл.189 ал.3 от НПК са му възложени в тежест направените по делото разноски в размер на 350 лв.. С присъдата Д. и признат за невинен и е оправдан да е извършил горното престъпление след предварително сговаряне с Й. Б. да вършат кражби и грабежи, като с присъдата Б. е признат за невинен и е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение па чл.199 от НК. По въззивен протест срещу оправдаването на Б. и по жалба на подсъдимия Д. единствено относно размера на наказанието лишаване от свобода е било образувано ВНОХД № 422/2013 г. на Апелативен съд гр.Пловдив. С Решение № 210/28.11.2013 г. постановено по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371 т. 1 от НПК и съдът правилно е определил на Т. Д. наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при това в минималния предвиден в закона размер. Изложените в касационната жалба доводи за намаляване на наказанието са напълно идентични с тези от въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал задълбочен и изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. И двете предходни инстанции са отговорили подробно на доводите на защитата, защо считат, че наказание определено в този размер, ще е съответно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдейства за постигане целите на наказанието. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства като младата възраст на подсъдимия, направеното самопризнание и изразеното съжаление. Правилно е ценено като отегчаващо вината обстоятелство съдебното минало на дееца - относно осъжданията му извън правната квалификация на настоящото престъпление. ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че последващо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. В този смисъл искането за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода се явява неоснователно. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210/28.11.2013 г. постановено по ВНОХД № 422/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: