Ключови фрази
Плащания от Гаранционен фонд * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

Гр. София, 12.08. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 468/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260066/06.11.2020 г. по в.т.д.№ 407/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 1-ви състав. Решението се обжалва в частта, с която въззивният съд е обезсилил решение № 138/13.04.2020 г. по т.д.№ 261/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, с която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на касатора – ищец обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до присъдените 80 000 лв., причинени му при ПТП на 16.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г.; и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо, като с оглед изхода на спора е пререшил и въпроса за дължимите такси и разноски.
Касационно обжалване на решението в посочената част е допуснато с определение № 138 от 15.03.2022 г. при условията на чл.288 ал.1 т.3 ГПК по въпроса относно предпоставките за допустимост на иска по чл.288 ал.11 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд в хипотеза на несъгласие с размера на обезщетението и дали за допустимостта на този иск е от значение в какъв /неудовлетворен/ размер е била заявена претенцията за доброволно плащане пред фонда.

В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е необосновано и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се решаващият извод на съда за неспазена процедура по предявяване на претенция за плащане пред Гаранционния фонд, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Твърди се, че в нарушение на чл.288 ал.11 КЗ съдът е отдал правно значение на размера на претенцията, заявен от увреденото лице. По подробно изложени съображения се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде уважен, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В съдебното заседание на 18.05.2022 г. жалбата се поддържа и се моли за уважаването й. Претендират се и разноските за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява мотивирано становище за неоснователност на същата. Не изпраща представител в о.с.з., но с писмена молба заявява, че поддържа отговора и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становището на ответника и данните по делото, по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното:
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Пловдивския апелативен съд е изложил следните съображения:
Искът по чл.288 ал.11 КЗ /отм./ вр. чл.288 ал.1 т.2 б.В КЗ /отм./ за заплащане на сумата над 10 000 лв. до пълния заявен с исковата молба размер от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди - е недопустим, тъй като съгласно чл.288 ал.11 КЗ /отм./ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако фондът не се произнесе по подадената молба в срока по ал.7, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. Цитираната разпоредба е ясна и сочи, че извънсъдебното предявяване на претенцията е предвидено като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск. В настоящия случай се установява, че ищецът е предявил претенцията си за обезщетяване на неимуществени вреди пред фонда в размер на 90 000 лв., а фондът е изплатил обезщетение в размер на 80 000 лв. Предвид изложеното са споделени възраженията на ответника във въззивната жалба, че предмет на исков процес може да бъде само разликата от 10 000 лв., с изплащането на която ищецът би бил удовлетворен.
По правния въпрос, обусловил разглеждането на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Безспорно е, че разпоредбата на чл.288 ал.11 КЗ /отм./ съдържа процесуални предпоставки за допустимост на иска срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, доколкото гласи, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако фондът не се произнесе по подадената молба в срока по ал.7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. Предвиденият в закона извънсъдебен ред за удовлетворяване на претенцията следва да бъде изчерпан, за да може съдът да разгледа иска за обезщетяване на понесените в хипотезите на чл.288 ал.1 КЗ /отм./ вреди по същество, т.е. увреденото от ПТП лице следва да е предявило претенцията си пред фонда, както и да е настъпило едно от условията, предвидени в чл.288 ал.11 КЗ /отм./. Когато в резултат на произшествието са причинени неимуществени вреди, техният размер се определя винаги по справедливост. Както в КЗ /отм./, така и в Правилника за устройството и дейността на фонда, приет от КФН /отм., ДВ, бр.71 от 27.08.2021 г./ и съответно в Правилата относно процедурата за уреждане на претенции за вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, съгласно чл.7 ал.1 т.9 от ПУДГФ /отм./, липсва изискване, включително за редовност на претенцията от външна страна, увреденото лице да е посочило точен размер на търсеното парично обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Следователно условието на чл.288 ал.11 предл.3 КЗ /отм./ увреденото лице да не е съгласно с размера на обезщетението, определено от фонда, не се предпоставя от наличието на предварително поискан размер, който е останал неудовлетворен. В случай, че лицето е посочило точен паричен еквивалент на претенцията си, следва да се счита, че същото е отправило предложение за сключване на спогодба /че при изплащане на обезщетение в поискания размер в тримесечния срок по чл.288 ал.7 КЗ /отм./ задължението на фонда ще бъде погасено/, като съответствието между поисканото и определеното обезщетение безспорно ще удостовери, че увреденото лице е напълно удовлетворено от размера на обезщетението. В случай, че в претенцията пред фонда е посочен размерът на търсеното обезщетение, но фондът определи и изплати по-ниско такова, липсва сключено споразумение относно размера на обезщетението. В тази хипотеза искът срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ще бъде допустим съгласно правилото на чл.288 ал.11 предл.3 КЗ /отм./ не само до разликата, до която обезщетението е било поискано извънсъдебно, а изцяло, като размерът на обезщетението ще бъде определен от съда по справедливост в рамките на съдебно предявения такъв.
С оглед така дадения отговор на значимия за делото правен въпрос е видно, че въззивният съд незаконосъобразно е отдал правно значение на размера на обезщетението, посочено в претенцията до ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, до който ищецът „би бил удовлетворен“, каквато предпоставка за допустимост на иска разпоредбата на чл.288 ал.11 КЗ /отм./ не предвижда. Поради това въззивното решение, с което исковото производство е прието за частично недопустимо, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по съществото на спора. Разноските за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд, съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260066/06.11.2020 г. по в.т.д.№ 407/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 1-ви състав в частта, с която е обезсилено решение № 138/13.04.2020 г. по т.д.№ 261/2019 г. по на Старозагорския окръжен съд в частта, с която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на Й. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 16.08.2014 г., за разликата над 10 000 лв. до присъдените 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г., и производството по делото е прекратено; както и в частта, с която е преразгледан въпросът за дължимите държавни такси и разноски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в отменената му част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: