Ключови фрази
Иск за установяване на трудово правоотношение * дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение * обяснения на страната * нарушение на трудовата дисциплина


Р Е Ш Е Н И Е № 290
София, 31 март 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2982/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма] , [населено място] срещу решение от №277/10.01.2013 год., по в.гр.д. № 497/2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е оставено в сила решение №316/10.08.2012 год., постановено по гр.д. № 2634/2011 год. на Видинския районен съд, с което е отменена заповед №693/18.11.2011 год. на Директора на МБАЛ [фирма], [населено място] , с която на Б. И. К. от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и са присъдени разноски и държавна такса.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Застъпва се становище, че в разрез със събраните по делото доказателства съдът е приел, че работодателят не е изпълнил императивното изискване на чл. 193 КТ да поиска писмени обяснения от служителя преди да му наложи дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което предявеният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация Б. И. К. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба . Подробни съображения развива в представения по делото писмен отговор и писмена защита.
С определение №834 от 02.07.2013 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса дали обясненията, дадени във връзка с нарушения на трудовата дисциплина , установени при извършени проверки , които са послужили като повод за налагане на дисциплинарно наказание и дадени преди дисциплинарното наказание представляват обяснения по чл. 193 КТ. Прието е , че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване с решение № 398/25.02.2002 год. на ВКС по гр.д. № 748/2001 год. на ІІІ г.о
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказване е незаконосъобразна поради неспазване на императивното изискване на чл. 193 КТ и само на това основание е отменил същата. Прието е, че представените по делото писмени обяснения на ищеца не представляват надлежно изслушване на служителя по см. на чл. 193,ал.1 КТ , доколкото от същите става ясно, че са дадени по повод извършени по- рано проверки и към момента на депозирането им дисциплинарно наказващият орган не е бил уточнил нарушенията от обективна и субективна страна. Въззивният съд изцяло е споделил изложените в тази насока съображения на районният съд, според който при поискване на обясненията работодателят е следвало да уведоми работникът или служителят за започналата срещу него дисциплинарна процедура да индивидуализира дисциплинарното нарушение чрез посочване трите имена на извършителя на нарушението , длъжността и мястото на работа, точно и пълно описание на извършеното нарушение , момента / времето / на извършване на нарушението , обстоятелствата при които е извършено , доказателства потвърждаващи фактите / ако има такива/.Прието е , че работодателят следва да отправи писмена покана с посочен срок за изпълнение за даване на обясненията като същите следвало да бъдат поискани в рамките на дисциплинарната процедура и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание след като наказващия орган е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна.
С решение № 398 от 25.02.2002 год. на ВКС по гр.д.№ 748/2001 год. , ІІІ г.о. е прието, че във връзка със задължението на работодателя по чл. 193,ал.1 КТ е необходимо и достатъчно в съдебния процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен по отношение задължението по чл. 193,ал.1 КТ.
Върховният касационен съд намира за правилна практиката, застъпена в цитираното решение по гр.д. № 748/2001 год. на ВКС , ІІІ г.о.По същество КТ не съдържа формално регламентирана процедура за налагане на дисциплинарно наказание в това число и относно искането на обяснения по чл. 193 КТ ,в каквато насока са мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща въззивната инстанция. С оглед на това не е необходимо поканата за изслушване да бъде в определена форма и да бъде предшествана от някакъв формален акт по откриване на дисциплинарно производство или от уведомление , че се открива такова производство. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани , следва да се приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.
В случая работодателят е поискал обяснения от ищеца с оглед констатациите на две проверки, извършени от РЗИ - [населено място] и отразени съответно в Констативен протокол за извършена проверка № 09-07/13.09.2011 год. и Констативен протокол № 10-09/14.10.2011 год. , които са установили сериозни нарушения в отчетната документация на пациентите в Отделението по психиатрия при МБАЛ [фирма] – [населено място] , което по същество представлява нарушение на правилата на вътрешния трудов ред в МБАЛ „Света П. АД / конкретно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ /.Обясненията са били искани от ищеца в качеството му на началник на проверяваното отделение и във връзка с неговите правомощия и задължения да осъществява контрол върху лекарите , медицинските специалисти да изпълняват задълженията си във връзка с екзактното оформяне на документацията на пациентите. Следователно ищецът е бил наясно във връзка с какви нарушения /по своя характер дисциплинарни/ са исканите от него обяснения като същите релевират именно с посочените в констативните протоколи нарушения. С оглед на това следва да се приеме, че изискването по чл. 193 КТ в случая е изпълнено.
Отделно от това следва да се посочи, че самият ищец в исковата молба не твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ.
Като е приел,че това задължение не е изпълнено и само на това основание заповедта за налагане на дисциплинарно е отменена , съдът е постановил неправилно решение. Същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Безспорно е установено по делото, че в ръководеното от ищецът отделение са допуснати констатираните при проверките пропуски в оформянето на медицинската документация на пациентите /липса на анамнеза , обективно състояние, обективен статус, лечебно- диагностичен план, наблюдения на болния и назначения ,усложнения , придружаващи заболявания , изхода от хоспитализацията и пр./ както и обстоятелството, че същият е имал задължения да осъществява цялостен контрол на дейността в отделението в това число и дейността във връзка с правилното изготвяне на медицинската документация, което представлява нарушение на чл.8,т.5 от Правилника за устройството , дейността и вътрешния ред на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] [населено място].Визираните нарушения са тежки като тежестта им се определя и от обстоятелството, че са извършени при осъществяване на дейност, която касае живота и здравето на определена категория болни. С оглед на това наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” съответства по тежест на допуснатите нарушения.Обстоятелството , че ищецът е бил в отпуск по време на посочените в заповедта проверки е без значение, доколкото нарушенията са допуснати във време извън ползвания от него отпуск / .Следва да се посочи и това, че същите нарушения са били установени и при последваща проверка / констативен протокол от 18.10.2011 год. ,изготвен при назначена от Изпълнителния директор на болницата проверка, който не е посочен в заповедта /. Обстоятелството, че отговорност за нарушенията безспорно носят и съответните лекуващи лекари, само по себе си не намалява нито води до отпадане на дисциплинарната отговорност на ищеца като ръководител на отделението. По делото не е установено по категоричен начин, че допуснатите нарушения се дължат на обективни причини и по - конкретно на недостиг на медицински персонал. Дори да се приеме, че работата на отделението е била затруднена поради недостиг на персонала това не оправдава допускането на констатираните нарушение предвид техния характер и сферата на дейност, в която са осъществени.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в производството разноски в размер на 610 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от №277/10.01.2013 год., по в.гр.д. № 497/2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е оставено в сила решение №316/10.08.2012 год., постановено по гр.д. № 2634/2011 год. на Видинския районен съд, с което е отменена заповед №693/18.11.2011 год. на Директора на МБАЛ [фирма], [населено място] , с която на Б. И. К. от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. И. К. от [населено място] срещу МБАЛ [фирма] ,гр. В. иск за отмяна на наложеното му със заповед № 693/08.11.2011 год. на изпълнителния директор на МБАЛ [фирма] дисциплинарно наказание „ „Предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА Б. И. К. от [населено място] да заплати на МБАЛ [фирма] ,гр. В. направените в производството разноски в размер на 610 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: