О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 7   София,  08.01.2010 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   с участието на секретаря изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова ч. т. д. № 780/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „М” А. , гр. В. против определение № 341 от 16.09.2009г. по в. ч. гр. д. № 389/2009 г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд протоколно определение от съдебно заседание на 14.05.2009 г. по гр. д. № 2376/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател /ответник в първоинстанционното производство/ за приемане за разглеждане на предявения от него инцидентен установителен иск срещу „П” А. , гр. Д. за прогласяване нищожността на констативен нотариален акт № 77/17.06.2000г. на Нотариуса при Д. районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му, като развива подробни съображения във връзка с допустимостта и правния интерес от предявения инцидентен установителен иск, както и срещу извода на решаващия състав относно приложимия процесуален ред за разглеждането на този иск. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по значим за спора въпрос, по отношение на който са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – „П” А. , гр. Д. не заявява становище по допускането на касационното обжалване и по основателността на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на „М” А. , гр. В. за приемане за съвместно разглеждане на предявения срещу „П” А. , гр. Д. инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на констативен нотариален акт № 77/17.06.2000г. на Нотариуса при Д. районен съд, въззивният съд, макар да е счел искът за допустим, е приел, че същият следва да бъде разгледан в самостоятелно производство. Този извод е мотивиран с наличието на нови процесуални норми, съдържащи се в приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, различни от тези, които са приложими по отношение на първоначално предявения през 2006 г. иск и приложими към случая съгласно § 2 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 г. С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че процесуалноправният въпрос за приложимия процесуален ред при предявяването на инцидентен установителен иск във вече висящо съдебно производство, образувано при действието на отменения Граждански процесуален кодекс, се явява значим за конкретния правен спор, тъй като обуславя изхода му. Налице е и едно от поддържаните от частния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед липсата на съдебна практика по посочения процесуалноправен въпрос, решаването на същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.   По основателността на частната касационна жалба:   Жалбата е основателна. Неправилно е становището на въззивния съд, че предявеният от „М” А. , гр. В. инцидентен установителен иск следва да бъде разгледан в самостоятелно производство, тъй като е предявен след влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс. Това становище е в явно противоречие с цитираната от самия въззивен съд норма на § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК от 2007 г. Посочената норма предвижда точно обратното на приетото от въззивния състав, а именно – че първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Това означава, че всички процесуални действия, извършвани по висящото към 01.03.2008 г. дело, т. е. както действията на съда, така и действията на страните, са подчинени на разпоредбите на отменения Граждански процесуален кодекс. В настоящия случай, производството по делото е образувано по иск на „П” А. , гр. Д. срещу „М” А. , гр. В. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, обективно съединен с иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведени пред Д. районен съд на 10.08.2006 г. След обезсилване на постановеното по това дело решение поради недопустимост, с оглед допуснато нарушение на правилата за родова подсъдност по чл. 80, ал. 1, б.”б.” ГПК /отм./, въззивният съд е изпратил делото за разглеждане от Варненски окръжен съд като първа инстанция. Въз основа на обезсилителното решение е образувано т. д. № 710/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд. Следователно, посоченото дело попада в хипотезата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г. – първоинстанционно дело, образувано по искова молба, постъпила до влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. С оглед на това и доколкото процесният инцидентен установителен иск на „М” А. , гр. В. е предявен в рамките на това дело, по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 118 от отменения Граждански процесуален кодекс, а не разпоредбата на чл. 212 от новия Граждански процесуален кодекс. Оттук и изводът, че инцидентният установителен иск, за който въззивният съд е приел изрично, че е допустим, следва да бъде разгледан съвместно с първоначалните искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не в отделно производство. Поради изложените съображения, атакуваното определение е неправилно и като такова подлежи на отмяна.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 341 от 16.09.2009г. по в. ч. гр. д. № 389/2009 г. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 341 от 16.09.2009г. по в. ч. гр. д. № 389/2009 г. на Варненски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „М” А. , гр. В. срещу „П” А. , гр. Д. инцидентен установителен иск. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: