Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. София, 29 март 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 3132/2011г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Ш., подадена чрез упълномощения му защитник срещу решение №142/02.11.2011г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд 379/2011г., с което е изменена присъда от 26.04.2011г. на Окръжен съд /ОС/ - Стара З., по нохд №152/2011г.
В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения, за несъблюдаване на материалния закон, и за явна несправедливост на наложените наказателни санкции за извършеното престъпление по чл.354а, ал.2, вр.чл.20, вр.чл.26 от НК.
В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат подробни съображения за ограничения на правото на защита на А. Ш. в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, чрез процесуалното представителство на С. М., защитавал и останалите подсъдими, при наличие на противоречиви интереси, и чрез лишаването му от участието на упълномощения от него адвокат Д. К. пред съда.
Предлагат се доводи за дерогиране на установените правила за предявяване на веществени доказателства в наказателния процес и на императивните предписания на чл.246 от НПК при изготвяне на обвинителния акт, неотговарящ на изискванията и съдържащ неясноти по отношение на начина на придобиване на наркотичните вещества, предмет на инкриминираните престъпни посегателства.
Аргументира се несъобразяване с Регламенти /ЕО/ №№273 от 11.02.2004г., 111/22.12.2004г. и 1277/2005г. относно прекурсорите на наркотичните вещества и мониторинга на търговията между общността и трети страни в тази област, при лимитиране на престъпната съставомерност на осъщественото деяние по чл.354а, ал.1 от НК.
Поставя се акцент на прекомерната завишеност на определените за престъплението по чл.354а, ал.2, вр.чл.20, вр.чл.26 от НК наказания десет години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и 50 000 лева ГЛОБА, несъответни на личността на извършителя и на очертаната в чл.36 от НК специална превенция при диференциране на отговорността.
При условията на алтернативност се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение, и връщане на делото за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или оправдаване на А. Ш. по повдигнатите му обвинения, респективно ревизия на обжалвания съдебен акт в санкционната му част, чрез редуциране на санкционните последици и приложение на института на условното осъждане спрямо наложеното на основание чл.23 от НК общо, най-тежко наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Депозирана е жалба и от подсъдимия В. Ш., обективираща недоволство от явната несправедливост на въззивния състав, при индивидуализация на наказателната му отговорност.
В съдебно заседание на 22.03.2012г., подсъдимите лица и техните договорни адвокати се явяват лично пред настоящата инстанция, и поддържат подадените касационни жалби.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №155 от 26.04.2011г., обявена по нохд №152/2011г., Старозагорски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие, при предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, е признал подсъдимия А. Г. Ш., за виновен в това, че през периода от 13 до 20 август 2010г., в землището на с.Тракия и гр.София, при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в качеството на извършител в съучастие с В. В. Д. и В. Г. Ш., държал с цел разпространение, без надлежно разрешение, високорискови наркотични вещества, в особено големи размери - 126,827 килограма амфетамин сулфат, 41,500 литра амфетамин база /течна/, 0,5848 грама метамфетамин, 180,1075 грама марихуана и 2,5227 грама хероин, на обща стойност 5 051 220,37 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 20 000 лева.
На подсъдимото лице са наложени наказания и за извършено в реална съвкупност престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2, пр.1 и 2 от НК-ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и 10 000 лева ГЛОБА, като в съответствие с изискванията на чл.23 от НК, е определено едно общо най-тежко наказание за множеството престъпления- ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединена ГЛОБА, в размер на 30 000 лева.
Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност и на В. В. Д. и В. Г. Ш., за осъществено на 19/20.08.2010г., в качеството им на помагачи престъпно посегателство по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, с предмет високорисково наркотично вещество, в особено големи размери /124,269 килограма амфетамин сулфат, на стойност 3 728 070 лева/, за което по чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК са им наложени санкции по ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при съблюдаване на чл.66 от НК с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок.
С решение №142/02.11.2011г., по внохд №379/2011г., в производство, инициирано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия А. Ш., Пловдивски АС упражнявайки правомощията, възложени му от разпоредбата на чл.337, ал.2, т.1 от НПК изменил първоинстанционната присъда, чрез увеличаване на наложените на А. Ш. наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и 50 000 лева ГЛОБА, като лимитирал съответно и определеното му общо, най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА, в размер на 50 000 лева.
Съдебният акт е ревизиран и в частта, с която са санкционирани подсъдимите В. Д. и В. Ш. за престъпни деяния по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, като е завишен определеният им срок на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ.
Жалбата на подсъдимия А. Ш. е НЕОСНОВАТЕЛНА
При осъществения инстанционен контрол настоящият състав не констатира релевираните процесуални нарушения, допуснати в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство.
Конституционно установеното право на защита, регламентирано и в императивните норми на чл.15 и чл.55 ал.1 от НПК, предвиждащи осигуряване на съответни способи и обезпечаване на юридически гаранции за неговото ефективно упражняване, не е накърнено чрез процесуалното представителство на подсъдимия А. Ш. пред разследващите досъдебни органи и пред решаващия съд.
Видно от приобщените материали по разглежданото дело, конституирането на А. Ш., в качеството му на обвиняем в наказателния процес, с постановление от 20.08.2010г., е съпроводено с встъпване в досъдебното производство на договорния му адвокат И. М., в присъствието на който на същата дата той депозира своите обяснения, съдържащи самопризнания за извършените престъпления.
На 20.08.2010г. са привлечени като обвиняеми лица и В. Ш., и В. Д., надлежно представлявани от назначения на Ш. служебен защитник В. и от упълномощен от Д. адвокат, като с тяхно участие са осъществени предвидените в чл.221, вр.чл.138 от НПК процесуално-следствени действия, при които В. Ш. е отказал да даде обяснения, а В. Д. споделя, че знаел за инкриминираното по делото наркотично вещество.
На 23.08.2010г. обвиняемият А. Ш. е упражнил предоставеното му от чл.93 на НПК процесуално право и ангажирал за свой защитник адвокат С. М., което на 01.09.2010г. при изрично обективирано желание и доброволно формирана воля, направили и обвиняемите лица В. Ш. и В. Д..
При последвалите на 02.09.2010г. разпити, на които съгласно предписанията на процесуалния закон присъствал договорният им адвокат, В. Д. твърди, че „предполагал” за транспортирането на наркотици, по отношение на което волеизявления се съдържат и при предходните му обяснения; позицията на В. Ш. е, че ”се досещал за нещо нередно”, а А. Ш. подробно разказва за отправена молба до двамата да закарат „един материал”, тъй като нямал книжка .
Заявеното от В. Д., В. Ш. и А. Ш. индицира на известни несъответствия, които обаче не са от съществен характер, като в контекста на реализираната с участието на служебни и упълномощени защитници процесуално-следствена дейност и на инкорпорираните чрез гласните доказателствени средства /обясненията на обвиняемите лица/ фактически данни, не очертава налични противоречиви интереси, препятстващи възможността да бъдат представлявани в наказателното производство от един адвокат.
Съмненията в ефективността на упражнената процесуална защита, внушени чрез касационната жалба, са категорично преодоляни в хода на последващото развитие на досъдебното разследване.
На 24.01.2011г. на обвиняемите е повдигнато ново обвинение, в присъствието на встъпилите за пръв път в процеса упълномощени адвокати- Д. К., Л. К. и М. Т., съответно за А. Ш., В. Ш. и В. Д., пред които са проведени повторни разпити.
Правото на защита на подсъдимия Ш. е гарантирано в изискуемия се обем и в съдебната фаза на наказателното производство.
Приложената по делото призовка удостоверява, че договорният адвокат на А. Ш.- Д. К. е била надлежно уведомена за образуваното пред ОС-Стара Загора нохд №152/2011г., и за насрочените съдебни заседания. На 26.04.2011г. подсъдимото лице се е явило лично и с упълномощения от него адвокат С. Ч., изразил е ясна воля за даване ход на производството, при условията на Глава Двадесет и седма, без да обективира желание за необходимост от присъствие на представляващата го пред досъдебните разследващи органи –Д. К..
Процесуални усилия за редовното призоваване на посочения защитник е положил и въззивният съд, по повод на което К. е депозирала изрична молба. В същата позовавайки се на договора за правна помощ /т.2, л.11 от сл.д./, упълномощаващ я да охранява законните интереси на А. Ш. само в досъдебната фаза на наказателното производство, адвокатът е аргументирал отсъствие на нужната представителна власт спрямо подсъдимото лице.
Ограничения на процесуалните права на подсъдимия Ш. не предпоставят и действията на досъдебните и съдебни органи по събиране и проверка на доказателствената съвкупност по делото.
Несъстоятелни са възраженията за игнориране на предписанията за предявяване на веществените доказателства на подсъдимото лице. С постановление от 24.01.2011г. приобщените в хода на досъдебното производство доказателствени материали са предявени на А. Ш., като това е словно материализирано в писмения документ. Диференцираната процедура - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, инициирана от подсъдимите, изключва необходимостта от претендираното от защитата прилагане на чл.284 от НПК от компетентния съд.
По силата на чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 от НПК, в случаите по чл.371, т.2 от НПК, когато установи, че направените признания се подкрепят от доказателствената маса на досъдебното производство, решаващият орган с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира и проверява доказателства за признатите факти, изложени в обстоятелствената част на внесения от прокурора акт.
Некоректни са и релевираните от процесуалния представител на А. Ш. оплаквания, сочещи на неясноти в повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по отношение на начина на придобиване на инкриминираните наркотични вещества, които са създали процесуални пречки за узнаване в пълнота на фактологията, значима за възникването и реализирането на неговата наказателна отговорност.
Обвинителният акт на Окръжна прокуратура - Стара Загора отговаря на правните изисквания на чл.246 от НПК и е съобразен с основните положения, визирани в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. При повдигането на обвинение органът по процесуално ръководство на досъдебната фаза на наказателния процес е длъжен да осигури правото на защита на обвиняемия, поради което и необходимите реквизити на съдържанието на изготвения от него акт са изчерпателно визирани в процесуалния закон и се изразяват в необходимост от посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, със съответните обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на автора на посегателство; доказателствата, подкрепящи фактическата обстановка; и приложимия закон.
По настоящото наказателно дело прокурорът е изпълнил тези си служебни задължения, формулирайки точно и ясно обвинителната теза. При излагане на фактическите положения в обстоятелствената част на акта на обвинителната власт, представителят на прокуратурата е описал релевантната за престъпната съставомерност по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2, пр.1 и 2 от НК неправомерна дейност на А. Ш., като в обсега на същите са визирани изискуемите се от очертаната правна квалификация форми на изпълнителните деяния- държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества и прекурсори, техните времеви и пространствени параметри; лимитирани са индивидуализиращите инкриминираните предмети количествени, качествени и стойностни измерения; посочени са усложненията в посегателството по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, с оглед участващите лица и предвид извършването му при условията на продължавано престъпление.
Извън рамките на повдигнатото обвинение е акцентираната липса на обстоятелства и на подкрепящи ги фактически данни за придобивния способ на инкриминираните наркотици /амфетамин, метамфетамин, хероин и марихуана/, прекурсори и съоръжения.
Логическа последица от това е и процесуалното поведение на подсъдимото лице в съдебната фаза на наказателното производство.
В съдебно заседание на 26.04.2011г. А. Ш. в присъствието на упълномощения си адвокат и с пълното съзнание за последиците от своето изявление, е декларирал разбиране на обвинителната теза и признал изцяло фактите, изложени в прокурорския акт, изрично съгласявайки се да не се събират доказателства за последните.
Възрастта и психо-физическото развитие на подсъдимия не обосновават възможност за произволно и необмислено приемане за даденост на обстоятелства, при неясноти досежно причините, характера и естеството на обвинението, и на неговите фактически и юридически характеристики, непозволяващи реализиране на допустимата защита, като отсъстват твърдения за пороци в афишираната воля и за манипулации при отразяване на заявеното, в изготвеното писмено доказателствено средство - съдебния протокол.
Касационният състав намира, че правилно в съответствие с описаната от представителя на обвинителната власт и призната от А. Ш. фактическа обстановка за инкриминираната неправомерна престъпна дейност, ОС - Стара Загора и Пловдивски АС са формирали своите правни изводи за приложимия материален закон. Очертаните от прокурора обстоятелства, приети от подсъдимото лице и съобразени от органа по процесуално ръководство в съдебната фаза, обуславят субсумиране на действията на подсъдимото лице, от обективна и субективна страна от престъпните състави на чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и на чл.354а, ал.1, изр.2, пр.1 и 2 от НК, за което е предложена убедителна мотивация в атакуваните присъда и решение.
Доводите за дерогиране на Регламенти /ЕО/№273 от 11.02.2004г., №111 от 22.12.2004г. и №1277 от 2005г. при лимитиране правната квалификация на деянието по чл.354а, ал.1 от НК, противоречат на буквата и духа на установените от европейските актове предписания.
Приложения №№1 и 2 към Регламент /ЕО/ №273/2004г. на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на СЪВЕТА от 11.02.2001г. относно прекурсорите на наркотичните вещества, изрично включват в списъка на веществата по чл.2, б.”а” инкриминираните по делото прекурсори-ацетон, етилов етер, оцетен анхидрид, солна и сярна киселина.
Оценката на отразеното в приложените по делото протоколи за претърсване и изземване от 20.08.2010г., за оглед на веществени доказателства от 21.08.2010г. и за извършена физико-химическа експертиза от 26.08.2010г., по отношение на вида и количеството на намерените в багажното отделение на паркирания в двора на къща, находяща се на ул.”Рачка” №1, в в гр.София лек автомобил на А. Ш. - „Фиат 125 Р”, с ДК №СА 8532 АС, вещества /ацетон, етилов етер, оцетен анхидрид, солна и сярна киселина/, във взаимовръзка с представените за изследване предмети и съоръжения /три хладника, делителна фуния, четири преходника, мензура, вана, метална серпентина, терморегулатор, метален казан от две части, съединени с метални болтове/ и с инкриминирания амфетамин, категорично сочи на тяхното предназначение - прекурсори за производство на наркотици.
Коментираният нормативен акт, ведно с регламент № 1277/2005г. /установяващ неговото правоприлагане/, създават специален ред, инкорпориращ предприемане на особени мерки и гарантиращ по-добър контрол на производството, употребата и търговията на използващите се в незаконното производство на наркотични и психотропни вещества, прекурсори, изчерпателно изброени в съответните приложения.
Очертаните в техния обсег изисквания за пускане на пазара на включените в списъка вещества от категория 1 и 2 на приложение №1, от надлежни оператори, при изрична декларация на клиента, показваща специфичната им употреба и при налична съответна документация, безспорно са пренебрегнати от А. Ш. в разглеждания казус. Неиздържаност на лансираната защитна версия за несъблюдаване на европейското право предпоставя и цитираният регламент №111 от 22.12.2004г. на Съвета, за определяне на правила за мониторинг на търговията между общността и трети страни, в областта на прекурсорите, неотносим към конкретиката, предмет на разискване.
По справедливост, при условията на чл.58а, ал.1 и ал.5 от НК са отмерени и наказанията за извършеното престъпление по чл.354а, ал.2, вр.чл.20, вр.чл.26 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ и 50 000 /петдесет хиляди/ лева ГЛОБА
Инкриминираното престъпно посегателство, обсъдено в аспекта на неговата насоченост срещу обществените отношения, свързани с народното здраве; анализирано с оглед индивидуализиращите продължаваната престъпна дейност обективни и субективни признаци- време, място,форма на изпълнително деяние, количествени, качествени и стойностни параметри на инкриминираните високорискови наркотични вещества /126,827 килограма амфетамин сулфат, 41,500 литра амфетамин база, 0,5848 грама метамфетамин, 180,1075 грама марихуана и 2,5227 грама хероин, на обща стойност 5 051 220,37 лева, многократно надхвърляща определящия за правната квалификация особено големи размери, приет в съдебната практика минимум/, и особености на умисъла и на специалната цел; интерпретирано при съобразяване с участващите в качеството на помагачи съпричастни лица и в кореспондираща връзка с осъщественото в реална съвкупност престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2, пр.1 и 2 от НК; разкрива изключително висока степен на обществена опасност.
Очертаните факти, преценени в корелация с проектираните в инкриминираното поведение личностни качества на автора на престъпното посегателство- проявена упоритост и дързост, независимо от съществуващите подозрения, че е наблюдаван от органите на реда ;с установените обстоятелства, че при организираната полицейска акция е избягал и се укрил, предпоставило обявяването му за общодържавно издирване и оперативни мероприятия, при които бил задържан; и с доказаните по делото фактически данни за подсъдимия, съдържими се в бюлетините за съдимост и в свидетелските показания на В. Д., представляващи негативна, отрицателна характеристика за лицето и сочещи на изградени асоциални навици, обективирани в трайно реализирани действия по разпространение на наркотици; са мотивирали въззивната инстанция да измени постановената присъда, чрез увеличаване на наложените на А. Ш. наказателни санкции по чл.354а, ал.2, вр.чл.20 и чл.26 от НК.
Промяна в очертаната позиция не внасят аргументите на защитата, че подсъдимият е неосъждан и е заявил критично отношение към извършеното, като ВКС приема възраженията за непрецизен коментар в атакуваното решение на института на реабилитация, настъпила спрямо предходните осъждания на А. Ш. и се солидаризира с твърденията за налична доказателствена опора на формално изразено от него съжаление, отхвърлени от АС-Пловдив.
Изведеното заключение не се разколебава и от безспорно установеното за физическото и психическо здраве на А. Ш. и за оказаното от подсъдимото лице процесуално съдействие за разкриване на обективната истина в наказателното производство. Според изготвената съдебномедицинска експертиза, изслушана от въззивния съд, А. Ш. страда от травмена церебрастения, възникнала в резултат на претърпяна черепно-мозъчна травма, като общото му състояние е стабилизирано, предписана е медикаментозна терапия и лечението може да се провежда в амбулаторните и стационарни условия на МБАЛ, при Затвора в гр.София.
Що се отнася до процесуалното поведение на подсъдимия, обективирано в депозираните самопризнания, последните са предпоставили приложение на диференцираната процедура по Глава Двадесет и седма /Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/, с императивно произтичащите от това по-благоприятни санкционни последици по чл.58а от НК.
Визираните правнозначими за наказателната отговорност факти, на които се обръща особено внимание от процесуалния представител на А. Ш., при съотнасяне с очертания облик на инкриминираната престъпна дейност и с демонстрираното от подсъдимия грубо незачитане на закона и на обществения ред, не обосновават намаляване на наказанията по чл.354а, ал.2, вр.чл.20, вр.чл.26 от НК, с последваща редукция на общата, най-тежка наказателна санкция –ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за множеството престъпления и ревизия в начина на нейното изпълнение.
НЕОСНОВАТЕЛНА е и жалбата на подсъдимия В. Ш.
Законосъобразни са съображенията на Пловдивски АС, че при лимитиране на санкционните последици на В. Ш., в пределите на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 и 3 от НК, за престъпното посегателство по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, първостепенният съд е игнорирал липсата на посочените в материалноправната разпоредба на чл.55 от НК условия- изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи прекомерна тежест и на най-лекото предвидено в закона наказание.
Упражнявайки възложените му от чл.337, ал.2, т.1 от НПК правомощия, при обвързана със съответността на подадения прокурорски протест компетентност, контролираната инстанция изхождайки от тежестта на инкриминираното престъпно деяние и личната опасност на неговия извършител, и в съответствие с критериите за справедливост е увеличила определеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до визирания от представителя на обвинителната власт срок от ТРИ ГОДИНИ, и потвърдила присъдата на първостепенния съд в частта, относима към приложението на претендирания в протеста институт на условното осъждане /чл.66 НК/.
Изложеното формира убеждението на настоящия състав за отсъствие на релевираните от подсъдимите А. Ш. и В. Ш. касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на въззивния съдебен акт.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №142 от 02.11.2011г. на Пловдивски АС, обявено по внохд №379/2011г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |