Р Е Ш Е Н И Е № 400 София, 12.11.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети септември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 383/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане Д. Г. – окръжен прокурор при Пазарджишката окръжна прокуратура, за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 265 от 7.12.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 206/2009 год. на П. апелативен съд. В искането се излагат съображения, че след влизане на присъдата в сила чрез разследване са разкрити доказателства, които не са били известни на съда при нейното постановяване и имат съществено значение за правилното решаване на делото. По същество се иска да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуртура поддържа искането по изложените в него съображения. Оправданият Т. А. С. чрез защитника си изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 90 от 27.11.2008 год. постановена по НОХ дело № 1208/2006 год. П.т окръжен съд е признал подсъдимия Т. А. С. за виновен в това, че за периода 1.01.2002 год.- 15.04.2004 год. в гр. П., в условията на продължавано престъпление е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 137 490.20лв, като не е подавал декларации, изискващи се по чл. 41 ал.1 ЗОДФЛ/отм/ за каледнарните 2001 год. и 2003 год., а в подадената декларация за 2002 год. е затаил истина, като не е декларирал действителните си доходи, а необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в приход на бюджета в пълен размер, поради което и на основание чл. 255 ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 т.1 е 2, чл. 26 ал.1, чл.2 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 1000лв. С присъда № 2265 от 7.12.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 206/2009 год. Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 255 ал.4 във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 т.1 и 2, чл. 26 ал.1 НК. С решение № 159 от 20.04.2010 год. постановено по НД № 34/2010 год. Върховният касационен съд е оставил в сила присъдата на въззивната инстанция. Искането е процесуално допустимо, защото окръжният прокурор е легитимна страна, която може да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда при наличието на основание по чл. 422 ал.1 т.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по този процесуален ред, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните: За да не бъде засегнат стабилитета на една влязла в сила присъда, законодателят предвижда възможност да бъде отменена и наказателното производство по делото да бъде възобновено само ако са налице предпоставките за това. Те са изчерпателно изброени в чл. 422 ал.1 НПК и във всички случаи се свеждат до допълнително разкриване на конкретни факти, установени по безспорен начин, които не са били известни при постановяването на съдебния акт и имат съществено значение за правилното решаване на въпросите относно извършеното престъпление и авторството. Тези конкретни фактически обстоятелства следва да бъдат установени по реда указан в чл. 422 ал.2 НПК, а именно чрез влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови такава- чрез разследване от компетентния орган. По този начин се гарантира в най-голяма степен вероятността те да бъдат установени по надлежния ред. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Новооткритото доказателство, на което прокуратурата основава искането си за възобновяване производството по делото, представлява постъпилия в П. окръжен съд отговор от Централната банка на Сирия във връзка с отправената Молба за правна помощ до компетентните власти на С. А. Република относно режима за внасяне и изнасяне на валута от тази страна. Фактът, че отговорът на молбата за правна помощ от 29.12.2006 год., с която е поискано замолената страна да отговори на въпросите за законодателното уреждане на възможността местно сирийско лице да извърши преводи-плащания чрез банка във валута към местно лице, живеещо в Република България, както и възможността му с митническа декларация да изнася суми във валута, е постъпил в решаващия съд след постановяване на съдебния акт, не е достатъчен да се приеме, че е налице новоразкрито доказателство, което не е било известно на съда при постановяването му, и при наличието на което би могло да се стигне до друг извод при решаването на въпросите, включени в премета на доказване по чл. 102 НПК. Видно от съдържанието на изпълнената съдебна поръчка, една част от отговора е била известна при постановяване на съдебните актове, като в мотивите им е обсъждано приложеното по делото писмо от С. търговса банка, съдържащо отговор на въпроса за възможността валута да бъде превеждана направо от страната. Съдържанието на това писмо е в подкрепа и на обясненията на подсъдимия, който е установил, че възможност за пряко превеждане на парични средства не е съществувала, както и на показанията на св. Махер М.. В останалата му част цитираното доказателство е новоткрито по смисъла на закона, но няма съществено значение за правилното решаване на делото. Съществуването на законова забрана за износ на валута от чуждата държава над определен размер без надлежно разрешение, не води до дискредитиране показанията на свидетелите, който са установили нейното фактическо пренясяне през границата на страната, в какъвто смисъл е довода в искането на прокурора. И при включването му в доказателствената съвкупност не би могло да се стигне до различен извод относно изпълнението на задълженията на подсъдимия, за деклариране на реализирани доходи като местно физическо лице. С обвинителният акт е предявено обвинение на Т. А. С. за извършено престъпление по чл. 255 ал.4 във вр. с ал.3 НК. В обстоятелствената част на същия са изложени фактически обстоятелства, че за времето 1.01.2001 год. 31.12.2003 год. е придобил имущество, което не съотвества на декларираните доходи, което наложило извършването на данъчна ревизия. Последната констатирала, че за трите данъчни периода, не е изпълнил задължението си като физическо лице да декларира доходите си и да заплати съответните данъци. В него не са посочени конкретни факти, запълващи съдържанието на нормата на чл. 255 НК, а именно произходът на доходите, налагащ задължението да бъдат декларирани. Както е констатирано от решаващите инстанции, този подход на обвинението е затруднил защитата му, доколкото е изместил тежестта за доказване и го е принудил да доказва, че средствата му са от източник, който не подлежи на деклариране. Последователно е изразил становище, че не е нарушил задълженията си като физическо лице да декларира доходите си, защото не е реализирал такива, а имуществото си е закупил със суми дарени от своите родители, които не подлежат на деклариране, като е посочил по какъв начин фактически са му били превеждани. В обясненията си, които са и доказателствено средство, е установил, че не е имало възможност сумите да му бъдат преведени направо по банков път, като се е налагало родителите му да ги изнасят в съседна държава, от където са му превеждани. Тези обяснения са съпоставени с други доказателствени източници за установяване на правнозначимите факти и е мотивирано решението им да бъдат кредитирани. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на окръжния прокурор при Пазарджишката окръжна прокуратура като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на Д. Г.- окръжен прокурор при Пазарджишката окръжна прокуратура за възобновяване производството по ВНОХ дело № 206/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд и отмяна на постановена по делото присъда № 265 от 7.12.2009 год., потвърдена с решение № 159 от 20.04.2010 год. по НД № 34/2010 год. на Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: