Р Е Ш Е Н И Е № 50 София 25.03.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 316/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. З. И. - К., подадена от юрисконсулт П. С., срещу решение от 15.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №792/2011 г., с което е отменено решение №613 от 15.09.2011 г. на Кюстендилския районен съд по гр.д. №838/2011 г. и са уважени предявените от М. Л. К. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото няма съкращаване на щата, а преобразуване по реда на чл.123, ал.1, т.1 КТ. Това е така, защото изрично е посочено в разпоредбата на § 93, ал.7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./, че трудовите правоотношения на служителите от регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се уреждат по реда на чл.123 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно. По делото е безспорно установено, че съобразно изричната разпоредбата на § 93, ал.4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./ трудовите правоотношения с директорите на регионлните центрове по здравеопазване и на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се прекратяват по реда на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Ответникът по жалбата М. Л. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1161 от 05.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №792/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правния въпрос за това дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на § 93, ал.4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Щатното разписание най – общо представлява списък на длъжностите в предприятитето. То се утвърждава от работодателя, който има правомощия да определя структурата на предприятието. Обикновено структурата на административните органи се определя с нормативен акт. По същия начин се извършват и правно-организационните промени в администрацията. Когато с изрични законови разпоредби е предвидено преобразуване чрез сливане на две административни структури в една и съответно прекратяване на трудовите правоотношения с директорите на съществуващите до този момент администрации поради съкращаване на щата, то следва да се приеме, че има реално съкращаване на щата и то е взето от компетентен орган. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото няма съкращаване на щата, а преобразуване по реда на чл.123, ал.1, т.1 КТ. Такова съобразно изричната разпоредба на § 93, ал.7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./ има за служителите по трудови правоотношения от регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, но не и за директорите на тези две административни структури. В разпоредбата на § 93 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./ е посочено, че след като МС на РБ преобразува с постановление регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в регионални здравни инспекции, трудовите правоотношения с досегашните директори се прекратяват поради съкращаване на щата. Премахването на тези две директорски длъжности следва обективно и логично и от извършеното сливане на предприятия по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 КТ. Ищецът М. Л. К. е заемал длъжността „директор” на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – К. и след извършеното сливане, длъжността му е съкратена, съобразно изричната законова разпоредба на § 93, ал.4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./. Ето защо трябва да се приеме, че трудовото му правоотношение е прекратено законно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 930 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 15.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №792/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Л. К., [населено място], срещу Р. З. И. - К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №246/31.01.2011 г. на министъра на здравеопазването за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – К. и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5 805.60 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА М. Л. К., [населено място], да заплати на Р. З. И. - К. 930 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.