7 Р Е Ш Е Н И Е № 281 С., 4.10. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 21 септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1684/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 507 от 27.04.2011 г. по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 714 от 28.07.2010 год. по гр. дело № 3183/2009 год., с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Н. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ още 38 000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 6500 лв. или общо 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на тежко престъпление, за което е оправдан, със законна лихва от предявяване на исковата молба 08.10.2007 год. до изплащане на задължението и е потвърдено решение № 3654 от 20.07.2009 год. по гр. дело № 3868/2007 год. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Н. К. сумата 17 687,79 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляваща лихва от внесена парична гаранция по наказателното производство за периода 28.07.1997 год. - 12.07.2005 год. със законна лихва от 08.10.2007 год. до изплащане на задължението. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси - при определяне обезщетението за неимуществени вреди могат ли да се съобразят вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление и последвало оправдаване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и - дължи ли се обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума внесена като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като разрешаван противоречиво от съдилищата. По първия материалноправен въпрос има установена задължителна съдебна практика на ВКС - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11, в която е прието, че държавата отговора за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване и т. 3, където е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намаля в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според посочената съдебна практика вредите, които не са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление не се обхващат от обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и за тях държавата не отговоря. С обжалваното решение обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на тежко престъпление, за което е бил оправдан е определено от съда в размер на 45 000 лв. Съобразен е продължителния период от време на наказателното преследване (ищецът е бил привлечен като обвиняем на 07.04.1997 г., на 20.02.2001 г. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 282,ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и във вр. с чл. 26, ал. 1 КН извършено от ищеца в съучастие с други обвиняеми, с присъда на 27.02.2003 г. ищецът е бил оправдан, влязла в сила с решението от 02.10.2006 г. по н.д. № 1123/2006 г. на ВКС); взетата мярка за отклонение „задържа под стража за период от 08.04.1997 г. до 28.07.1997 г. и административна мярка „забрана за напускане пределите на Република България за период 10.04.1997 г. - 12.07.2005 г.; факта, че случаят е придобил широка медийна известност - обстоятелства в своята съвокупност довели до влошаване здравето на ищеца и психическото му равновесие, до затруднения да си намери работа по специалността, до ограничаване на социалните контакти, до негативни изживявания за опозореност. В касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура са наведи оплаквания за незаконосъборазност и необоснованост на решението относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че размерът е прекомерно завишен, че съдът е изброил обстоятелствата, довели до претърпените от ищеца болки и страдания, без да е посочил значението на всяко едно от тях за размера на вредите, не е обоснована пряка причинна връзка между заболяването захарен диабет и воденото срещу ищеца наказателно производство и такава не може да се изведе от изслушаната съдебно - психиатрична експертиза, а експертиза със специалист ендокринолог не е била поискана, посочено е, че наложената административна мярка ограничава правото на свободно придвижване извън територията на страната, но по делото не са събрани доказателства тази забрана дала ли е отражение върху преживяванията на ищеца, в каква степен и интензитет, тъй като няма доказателства ищецът да е правил постъпки да пътува зад граница (за посещения при сина си), както и каква е била практиката му за това преди наложената мярка. В касационната жалба на Прокуратурата на Република България за изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон (чл. 52 ЗЗД), довело до необосновано висок размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, при неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, довело до необоснованост на извода за размера на обезщетението необходим да репарира понесените от ищеца вреди. Определения размер значително надвишава понесените от ищеца вреди - болки и страдания, според установеното от доказателствата по делото. В доказателствена тежест на ищеца е да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на тежко престъпление, за което е бил оправдан, чрез пълно и главно доказване. Такова не е проведено докрай, затова и извода на съда за високата степен и интензитет на преживяното от ищеца, в известна степен обслужва предположението, че обвинението в тежко престъпление и неговото публично разгласяване обичайно води до стрес и промяна в начин на живот. Обективни са фактите относно продължителността на наказателното преследване надхвърло разумния срок, наложената мярката за неотклонение „задържане под стража” и нейния срок, административната мярка за ненапускане територията на страната и нейния срок. Разпитаните по делото свидетели, срещу които също са водени наказателни производство за престъпление по служба в банковия сектор са установили настъпила промяна у ищеца, след започване на наказателното преследване. Ищецът ограничил социалните си контакти, чувствал се опозорен, бил притеснен, имал затруднения да намери работа по специалността си. Изслушаната съдебно - психиатрична експертиза е дала заключение, че повдигнатото обвинение в извършване на тежко престъпление, „задържането под стража”, социалните и професионални проблеми, които никнат при интензивно медийно оповестяване на започналото наказателно преследване, каквито материали се съдържат в делото, продължителния статут на обвиняем и подсъдим са сериозна психотравма за човек убеден в своята невинност са влошили психичното състояние на ищеца. Експерта е заключил, че влошеното психично състояние може да бъде възможен фактор по отношение заболяването захарен диабет, открито през 2004 год., без да е установил неговото отключване да е в причинна връзка с продължителността на наказателното преследване. При тези фактически обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че за репариране на понесените от ищеца болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на тежко престъпление, за което е бил оправдан по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 20 000 лв. Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20 000 лв. до размер 45 000 лв. е незаконосъобразно и необосновано и следва да се отмени, като иска за разликата от 25 000 лв. като неоснователен се отхвърли. По материалноправния въпрос - дължи ли се обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума внесена като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано. По поставения правен въпрос е установена противоречива съдебна практика. С влязло в сила решение по гр. дело № 966/2008 г. на Софийския апелативен съд, по идентичен казус, в противоречие с приетото в обжалваното решение, искът срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е бил отхвърлен, като е прието, че липсва причинна връзка между загубата на лихвата върху внесената като парична гаранция сума по наказателното производство срещу ищеца, който не е установил трансфериране на сумата от своя банкова сметка по сметка на получателя на паричната гаранция, затова не може да се приеме, че с намаляване на сумата по сметката на ищеца същият е пропуснал да реализира полза - лихва върху преведената като гаранция сума. С влязло в сила решение по гр. дело № 558/2005 г. на Великотърновския апелативен съд, по идентичен казус, Прокуратувата на РБ е осъдена да заплати на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сума по внесена парична гаранция по незаконно обвинение, като е прието, че продължителното задържане на паричната сума по незаконното обвинение е лишило ищецът от гражданските плодове върху това негово имущество изразяващи се в законната лихва. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебна практика, приетото разрешение с второто съдебно решение. Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило. Според т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже. С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 687,79 лв., представляващо лихва от внесена парична гаранция по наказателно производство за период от 28.07.1997 г. до 12.07.2005 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Прието е, че мярката за неотклонение „парична гаранция” се явява незаконна, поради последвалото оправдаване на ищеца и задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Прието е, че е установена причинна връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение - сумата е била блокирана по мярка за неотклонение във връзка с обвинение, за което ищецът е оправдан и тъй като се касае до парично задължение, законът в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предвидил презумцията, че в тези случаи вредите са най-малко до размера на законната лихва, определена по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, в случая в размер на 17 687,79 лв. по заключение на съдебно-икономическа експертиза. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението. Поддържа се, че имуществените вреди като пропусната полза в размер на законната лихва върху внесената „парична гаранция”, като мярка за неотклонение не са в причинна връзка с воденото наказателно производство срещу ищеца, тъй като не са негова пряка и непосредствена последица. Решението в обжалваната част е законосъобразно. Законосъобразен е извода на съда, че пропусната полза, изразяваща се в загуба на законната лихва върху внесената като парична гаранция сума е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Сумата, след оправдаването на ищеца, се явява задържана без правно основание и след като се касае до парично задължение, правилно съдът е приел, че законът в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е определил вредата като пропусната полза, в размер на законната лихва за времето на задържането. В тази част решението следва да остане в сила. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ решението ще следва да се отмени в частта за съдебни разноски над 989 лв. до присъдените 1645 лв., съразмерно с уважената част на исковете. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 714 от 28.07.2010 г. по гр. дело № 3183/2009 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Н. К. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на тежко престъпление, за което е оправдан, над размер 20 000 лв. до уважения размер 45 000 лв. и в частта за съдебните разноски над 989 лв. до присъдените 1645 лв. ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Н. К. против Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан за 25000 лв. - разлика над 20 000 лв. до уважения размер 45 000 лв., със законна лихва от датата на исковата молба 08.10.2007 год. до изплащане на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 20 000 лв. и в частта, с която е уважен иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 687,79 лв. пропуснати ползи от законна лихва по внесена „парична гаранция” по наказателното производство за периода 28.07.1997 год. - 12.07.2005 год. със законна лихва от 08.10.2007 год. до изплащане на задължението. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ