Р Е Ш Е Н И Е № 167 Гр. София, 19 януари 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 663/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Д. Н., чрез упълномощения му защитник, адв. И. П. срещу нова въззивна присъда на Софийски Окръжен съд от 11.06.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 218/2018 г., по описа на същия съд. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – за оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.183, ал.1 от НК. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се заявява алтернативно поддържане на касационните основания, наведени в жалбата, като приоритетно се поддържа доводът за нарушение на материалния закон, поради неправилно осъждане на подсъдимия. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа в контекста на извода на въззивния съд, че плащането на дължимата издръжка е било извършено от съдия-изпълнител, а не от подсъдимия, което защитата оценява като правен извод. Сочи, че в случай на приемането на същия за извод по фактите, поддържа оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неправилна оценка на доказателствата по делото за плащането на процесната издръжка. В жалбата се твърди обективна несъставомерност на деянието, поради изпълнение на задължението за плащане на издръжка от подсъдимия за процесния период, като плащанията са извършвани по образуваното срещу него изпълнително дело, от съдия – изпълнител, в рамките на присъдения от съда размер. Сочи се, че при липсата на други доходи за подсъдимия, той е бил в обективна невъзможност да заплаща допълнителни суми за издръжка на малолетните си деца, което е заявил на тяхната майка, поради което не е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и от субективна страна, тъй като не е имал съзнанието за неплатени алиментни задължения. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н., редовно уведомен не се явява и не се представлява от упълномощения му защитник. Прокурорът от ВКП застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на защитата и за оставяне в сила на въззивната присъда. Счита, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като изплащаните от съдебния изпълнител суми не са били достатъчни по размер, за да погасят изцяло присъдената сума за издръжка на двете му малолетни деца за процесния период, тъй като с част от тях са погасени стари задължения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 237/19.09.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 670/2016 г., по описа на Районен съд - гр. Сливница, 1-ви състав, подсъдимият Д. Д. Н. е признат за невиновен в това, че в [населено място], [община], след като е осъден с влязло в сила на 20.12.2014 г., решение на РС – Сливница по гр. д. №417/2014 г., по описа на същия съд, да издържа свои низходящи, дъщеря си Н. Д. Н., ЕГН: [ЕГН] и дъщеря си В. Д. Н., ЕГН: [ЕГН], в периода от месец юни 2015 г. до месец юни 2016 г., включително, съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, /по 1 115,60 лв./, за всяка една от тях, а именно 13 месечни вноски, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по 183, ал.1 от НК. С нова въззивна присъда на Софийски Окръжен съд от 11.06.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 218/2018 г., по описа на същия съд, /подписана с особено мнение/ присъдата на районния съд, е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението по чл.183, ал.1 от НК, като на осн. чл.183, ал.3 от НК не е бил наказан за извършеното престъпление, тъй като преди постановяването на присъдата от първата инстанция е изпълнил задълженията си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите. Касационната жалба на подсъдимия, чрез упълномощения защитник е подадена в срока по чл.350, ал.1 от НПК, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество се прецени за основателна. Касационните оплаквания на подсъдимия, наведени с жалбата се поддържат в условията на алтернативност, като оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е отнесено до извода на въззивния съд, че дължимата сума за издръжка на малолетните му деца е изплащана от държавен съдебен изпълнител по образуваното спрямо него изпълнително дело, който извод защитата оценява като правен, а не като фактически извод. Съобразно цитираната в жалбата част от мотивите към присъдата, се касае за фактически извод, който е основан на данните по делото за начина на изплащане на процесните суми за издръжка, а именно чрез привеждане на дължимата ежемесечна сума, от сметката на подсъдимия Н., от съдебен изпълнител, / след наложен запор /по сметката на майката на малолетните деца като техен законен представител. Плащанията са в рамките на образувано изпълнително производство, във връзка с влязлото в сила съдебно решение по гражданско дело, с което подсъдимият Н. е осъден да заплаща издръжка в определен от съда размер, в полза на малолетните си дъщери. След образуването на изпълнителното производство, на подсъдимия е отправена покана за доброволно изпълнение, която той не е изпълнил, поради което върху трудовите му възнаграждения е бил наложен запор и дължимата сума за месечна издръжка на децата, ежемесечно е била превеждана по сметката на тяхната майка, в качеството й на техен законен представител. Този фактически извод на контролирания въззивен съд е правилен и доказателствено обезпечен с всички налични по делото доказателства, писмени и гласни. Същият не се оспорва и от обясненията на подсъдимия, който в съдебно заседание пред първия съд е заявил, че е съобщил на майката на децата си, че няма лично да й изплаща присъдената издръжка, а сумите ще бъдат превеждани чрез съдия-изпълнител по образувано изпълнително производство. В същата насока са представените по делото справки от съдебния изпълнител и банкови извлечения от сметките на подсъдимия и майката на децата, като техен законен представител. При тези данни, не се установи доказателствената дейност на въззивния съд да е опорочена, което да е довело и до пороци при формирането на вътрешното му убеждение по фактите. Фактическите изводи на съда относно начина на плащане на дължимата издръжка от подсъдимия са базирани на вярна оценка на наличните доказателства и обективната им интерпретация съобразно действителното им съдържание, поради което упрекът на защитата в обратна насока, не може да бъде споделен. По оплакването за нарушение на материалния закон: В жалбата се оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието, като се сочи, че за инкриминирания период подсъдимият е заплащал ежемесечно дължимата сума за издръжка на двете си деца, която е постъпвала по сметката на тяхната майка, в качеството на техен законен представител, като обстоятелството, че плащането е осъществено принудително се явява напълно ирелевантно при преценката за неговата виновност. Възражението е основателно. В принципен план, за да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл.183, ал.1 от НК се изисква влязло в сила осъдително съдебно решение за заплащане на дължима издръжка / с определен размер и установен падеж на вноските/, обективна възможност на осъдения да заплаща присъденото задължение и съзнателното му неизпълнение в размер на две или повече месечни вноски. По настоящото дело контролираните съдебни инстанции са възприели идентична фактология, като въззивният съд е постановил новата си присъда по правни съображения, поради различна правна оценка на релевантните факти, която не почива на вярно разбиране относно приложението на закона. При проверката на материалната законосъобразност на въззивната присъда се установи, че в рамките на установената фактология материалният закон е приложен неправилно. Установените от решаващите съдилища правно значими факти за инкриминирания период, за който е повдигнато обвинението по чл.183, ал.1 от НК – от месец юни 2015 г. до месец юни 2016 г. включително, посочени и в мотивите към присъдата на въззивния съд, са следните: Подсъдимият Н. е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 417/2014 г., по описа на РС – Сливница, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 90 / деветдесет/ лв. в полза на двете си малолетни дъщери, чрез тяхната майка и законна представителка, М. И., считано от 06.08.2014 г. Решението е влязло в законна сила на 20.12.2014 г., като при постановяването му на 14.11.2014 г. е допуснато предварително изпълнение в частта относно присъдената издръжка. След влизане в сила на решението по гражданското дело, по молба на майката на децата, от дата 22.12.2014 г. е образувано изпълнително дело от Държавен съдебен изпълнител при РС-Сливница, № 72/2014 г., с длъжник подсъдимия Н. и взискател свидетелката И., за издръжка на две деца в размер на 90 лв. месечно, за всяко едно от тях. За процесния период, за който е повдигнатото спрямо Н. обвинение, по образуваното изпълнително дело, което е с правно основание задължението за издръжка, са правени ежемесечни плащания от трудовото възнаграждение на подсъдимия, за времето, през което той се е намирал в трудови правоотношения и от обезщетението му за безработица, за периода, когато същият е бил регистриран като безработно лице. За периода от месец юни до месец септември 2015 г., подсъдимият е бил в трудови правоотношения с „фирма“ , като от заплата му са удържани ежемесечни суми по запор, по изпълнителното дело, образувано по молба на майката на децата за издръжка. За времето от месец март 2016 г. до месец юни 2016 г., подсъдимият е бил в трудови правоотношения с /фирма/ и от заплата му са удържани ежемесечно суми, посочени в запорните съобщения по същото изпълнително дело. За времето от 17.09.2015 г. до 11.02.2016 г. подсъдимият не се е намирал в трудови правоотношения, бил е регистриран като безработно лице към Дирекция „Бюро по труда“- /населено място/ и му е изплащано обезщетение, от което също ежемесечно са били превеждани суми по изпълнителното дело, по сметката на майката на децата, като техен законен представител, в полза на които е била присъдена издръжката. Съгласно фактите от въззивната присъда, изплатените суми за издръжка от подсъдимия, по образуваното срещу него изпълнително дело за процесния период са изплащани месечно в присъдения размер, както следва: за 2015 г. – на 18.08. – 200 лв.,на 11-09. – 175 лв., на 25.09.- 214 лв., на 20.10. – 250 лв., на 23.11 – 485 лв., и за 2016 г. - на 06.01.- 149 лв., на 07.03.-188 лв., на 12.04. – 181 лв., на 25.06. – 186 лв. и на 20.06. – 180 лв. От приложената по делото справка от първият работодател на подсъдимия, „фирма“ / приложена по н.о.х.д. № 670/2016 г. , РС-Сливница/ се установява, че за месеците юни и юли на 2015 г. от трудовото му възнаграждение по изпълнителното дело са удържани суми в размер, съответно 171 лв. за месец юни и 181 лв. за месец юли 2015 г. При така установената фактическа обстановка, изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието са неправилни и незаконосъобразни. На първо място, неправилно окръжният съд е приел, че задължението за издръжка по смисъла на чл.183, ал.1 от НК възниква от датата на постановяване на решението на гражданския съд, а не от влизането му в сила. Последното противоречи на нормата на текста, която предвижда наказателна отговорност само за неплащане на задължения за издръжка, установени с влязло в сила решение на съд. В този смисъл подсъдимия не може да бъде държан наказателно отговорен за неплащане на задълженията за издръжка, възникнали преди влизане в сила на съдебното решение, като за тях той носи само гражданска отговорност. В този смисъл е Решение № 484/1980 г. на ВС, І Н.О., съгласно което "за да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 от НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава." От друга страна, изпълнението на задълженията за издръжка не може да бъде обвързвано с гражданските последици от неизпълнението на предходни имуществени задължения, възникнали преди инкриминирания период, в какъвто смисъл е повдигнато обвинението, което окръжният съд неправилно е приел за доказано. Съгласно съдебното решение, подсъдимият е имал задължение да заплаща ежемесечна издръжка в полза на малолетните си дъщери, което за процесния период той е изпълнил съобразно обективната възможност, с която е разполагал, в зависимост от получаваните доходи. По изпълнителното дело са постъпвали ежемесечни плащания на основание дължима издръжка, в полза на децата на подсъдимия, до размера, установен с влязлото в сила съдебно решение, включително и от полученото обезщетение за безработица, което е в разрез със закона. При тези данни подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК от обективна и субективна страна. От обективна страна, през процесния период Н. е заплащал сумите за издръжка ежемесечно, като не е установено да са пропускани месечни вноски. По отношение на задълженията за предходен период, същите е следвало да се приспадат от остатъка от сумата след плащане на издръжката за съответния месец. Въззивният съд недопустимо е разширил обвинението за период извън инкриминирания и за времето, през което не е било постановено влязло в сила решение на съд. Предварителното изпълнение на решението в частта относно дължимата издръжка има само граждански последици и не ангажира наказателната отговорност на дееца, поради липса на съставомерен елемент на чл.183, ал.1 от НК, а именно, осъждане с влязло в сила решение на съд. Инкриминираното на подсъдимия задължение се отнася за период след влизане на решението в сила, поради което е допустимо да бъде предмет на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, но обвинението не може да бъде разширявано извън този период, като в него се включват и задължения за издръжка за предходен период, който не е предмет на обвинението. Включително, недопустимо е при извършено месечно плащане на дължима издръжка, то да се ползва за погасяване на предходни задължения на подсъдимия и така на практика той да бъде държан наказателно отговорен за неплащането на задължения извън инкриминираните от обвинението. При извършено от подсъдимия плащане на дължимата издръжка за процесния период, той не може да носи наказателна отговорност за неизпълнение на задълженията си, по съображения, че по образуваното срещу него изпълнително дело са приспаднати разноски, лихви и главници, дължими за предходен период, единствено поради правилата за погасяване на задължения по изпълнително производство, по смисъла на гражданското право. Наказателната отговорност на дееца за престъплението по чл.183, ал.1 от НК възниква единствено при съзнателно неплащане на дължимите алименти, в размер на две или повече месечни вноски, като е недопустимо при направено своевременно плащане в дължимия размер, от него да се приспадат други неплатени задължения, включително и за разноски и лихви или главници за предходен период, дължими по изпълнителното дело, тъй като целта на закона е защита на обезпечаването на месечните нужди на лицата, в полза на които е присъдена издръжката, а не санкциониране на дееца за неизпълнени парични задължения. / Р №135/2016 г. на 1-во НО на ВКС/. В заключение, се налага извода за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, поради постановяване на осъдителна присъда за деяние, което не представлява престъпление. Въззивният съд е приложил неправилно закона, като е приел, че в рамките на установените факти, с действията си подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което постановената от него осъдителна присъда следва да бъде отменена. В правомощията на касационната инстанция е в пределите на установените от въззивния съд факти, които не сочат на осъществено от подсъдимия престъпление по чл.183, ал.1 от НК, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НК и при условията на чл.354, ал.1, т.2, пр.2 от НК, да го оправдае по повдигнатото му обвинение. С оглед изложеното, въззивната присъда следва да се отмени и подсъдимият Н. да се оправдае по обвинението по чл.183, ал.1 от НК. Водим от горното и на осн. чл. на чл.354, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда на Софийски Окръжен съд от 11.06.2018 г., по в.н.о.х.д. № 218/2018 г., с която подсъдимият Д. Д. Н., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че в [населено място], [община], след като е осъден с влязло в сила на 20.12.2014 г., решение на РС – Сливница по гр. д. №417/2014 г., по описа на същия съд, да издържа свои низходящи, дъщеря си Н. Д. Н., ЕГН: [ЕГН] и дъщеря си В. Д. Н., ЕГН: [ЕГН], в периода от месец юни 2015 г. до месец юни 2016 г., включително, съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски и на осн. чл.183, ал.3 от НК не е наказан, тъй като преди постановяване на присъдата на първия съд е изпълнил задълженията си и за пострадалите не са настъпили други вредни последици, като на осн. чл.24,ал.1,т.1 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: