3 Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 08 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №911 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Д. Г. срещу решение №25 от 28.07.2016 г., постановено по ВНОХД №39/2016 г., по описа на Военно апелативен съд. С присъда №20, постановена на 04.04.2016 г. по НОХД №44/2016 г. по описа на Софийски военен съд, подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че за периода от 02.09.2010 г. до 16.04.2015 г., при условията на продължавано престъпление, при използване на документи с невярно съдържание- заявления декларации и на неистински документи- копие от договор за наем от 01.09.2009 г. e получил без правно основание чуждо движимо имущество- компенсационни суми в общ размер 5 720 лева- собственост на Министерство на отбраната с намерение противозаконно да ги присвои, като е върнал сумата- предмет на престъпление до започване на съдебното следствие и на основание чл.212б, ал.1, т.1, във вр. с чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година, с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК. С присъдата подсъдимият Г. е осъден за заплати и разноски по водене на делото в полза на Държавата за сумата от 428, 26 лева. С въззивното решение първоинстанционния съдебен акт е изцяло потвърден. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Поддържа се, че и първостепенния и въззивния съдебни състави са нарушили закона, като незаконосъобразно са квалифицирали инкриминираното деяние като престъпление по чл.212б, ал.1, т.1, във вр. с чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, а не по привилегирования състав по чл.212б, ал.4, във вр. с чл.212 ал.6 НК. Твърди се, че в хода на воденото срещу подсъдимия Г. производство, е допуснато и съществено нарушение на процесуални правила, като първоинстанционните мотиви са вътрешно противоречиви, защото съдебният състав в тях е приел, че осъщественото от подсъдимия престъпление представлява маловажен случай, а е наложил наказание, което не е съответно на престъплението по чл.212, ал.6 НК. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимия Г. да бъде признат за невиновен по обвинението, за което е признат за виновен. Алтернативно се предлага въззивното решение да бъде изменено, като съдът прецени, че вярната квалификация на престъплението е по чл.212б, ал.1, т.4, във вр. с чл.212, ал.6, във вр. с чл.26, ал.1 НК и подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК. В касационното съдебно заседание, защитникът възпроизвежда оплакванията, отразени в жалбата, като твърди, че и първоинстанционния и въззивния съдебни състави са постановили необосновани съдебни актове. На тези основания моли на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание. Представителят на държавното обвинение дава заключение, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон е приложен правилно, като предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, отразено в касационната жалба е свързано с вътрешна противоречивост на мотивите на първоинстанционната присъда, обстоятелство, което е констатирано от въззивната инстанция но не е било била преценена като съществено нарушение на процесуални правила. Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на Военно апелативен съд, като прецени, че действителната воля на първостепенния съд не е била да квалифицира инкриминираното деяние по привилегирования състав на чл.212, ал.6 НК. Действително съдът в мотивите на съдебния си акт (частта им, относима към индивидуализация на наказанието) е посочил, че случаят е маловажен, но контекста на използваните изрази става ясно, че не е имал предвид квалификация, различна от възприетата по чл.212, ал.1 НК. Независимо, че е употребил този израз в мотивите си, съдът го е използвал с оглед посочване на още едно допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо занижена обществена опасност на личността на подсъдимия, а не е имал предвид характеристика на извършеното престъпление, съответна на посочената в чл.93, т.7 НК. В практиката си касационната инстанция винаги е посочвала, че допуснати неточности или неясноти в мотивите на постановен съдебен акт могат да бъдат преценени като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК когато те са до такава степен неясни, че не може да бъде установена действителната воля на съдебния състав, съответно постановения съдебен акт не може да бъде проверен. В конкретният случай постановения съдебен акт, макар и страдащ от посочената по- горе неточност, не е неясен, като не буди съмнение, че съдът е признал за виновен Г. в извършване на престъпление по чл.212б, ал.1, т.1, във вр. с чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и му е наложил предвиденото в закона за това престъпление наказание. Предвид изложеното, съдът прецени, че правилно въззивният съд не отменил първоинстанционната присъда по реда на чл.335, ал.1, т.1 НПК, като констатираното нарушение на процесуални правила не е била преценено като съществено. По оплакването за приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че и първостепенния и въззивния съдебни състави са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно инкриминираното деяние- предмет на настоящото производство е квалифицирано като престъпление по чл.212б, ал.1, т.1, във вр. с чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, а не като такова по чл.212б., ал.1, т.4, във вр. с чл.212, ал.6, във вр. с ал.1 НК. В разпоредбата на чл.93, т.9 НК законодателят е дал законова дефиниция на понятието „маловажен“ случай, като е преценил, че такъв е налице когато извършеното престъпление разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на същото престъпление. Предмет на производството е престъпление с предмет 5 720 лева, което е осъществено при условията на чл.26, ал.1 НК (53 самостоятелни инкриминирани деяния) в продължение на период, продължил близо четири години. Стойността на получените неправомерно средство, броя на деянията и продължителността на извършването им не позволява да бъде направен извод, че това престъпление се различава съществено от други с идентична правна квалификация. Напротив по делото липсват доказателства, които да сочат на по- ниска степен на обществена опасност на деянието, както и такива които да водят до извод за липса или незначителност на настъпилите вредни последици. Независимо, че от материалите по делото може да бъде направен извод за съществуващи множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, липсата на такива, очертаващи ниска степен на обществена опасност на деянието е пречка това престъпление да бъде квалифицирано като „маловажен“ случай. Предвид изложеното, касационният съд прие, че предходните съдебни състави са приложили правилно материалния закон и вярно са квалифицирали престъплението, осъществено от подсъдимия Г.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №25 от 28.07.2016 г., постановено по ВНОХД №39/2016 г., по описа на Военно апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.