2 Р Е Ш Е Н И Е № 325 гр. София, 27.06. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 500 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на Н. И. Б. за отмяна на решение № 577/18.06.2010 г. по гр. дело № 1183/2009 г. на Софийския апелативен съд (САС), - в частта му, с която, като е потвърдено в тази му част решение № 105/01.12.2008 г. по гр. дело № 2643/2007 г. на Софийския градски съд (СГС), молителката е осъдена да заплати на [фирма], на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, сумата 7 328.67 E., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и припадащата й се част от разноските по делото в размер 867.33 лв. В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че са налице новооткрити обстоятелства от основно значение по делото, а именно: 1) сключване от името на молителката, без представителна власт на процесния предварителен договор от 31.01.2007 г., тъй като пълномощното, с което молителката е упълномощила майка си А. С. Д. е със срок до 31.12.2006 г., а договорът е сключен на 31.01.2007 г.; и 2) посочване в печата, обективиращ заверката на договора от нотариус С. С., че договорът е подписан от молителката, а видно от съдържанието му, молителката не го е подписала. С молба с вх. № 4650/04.05.2011 г. молителката уточнява, че тези обстоятелства й станали известни на 15.02.2011 г. Ответната “ Финансова и счетоводна компания (Ф.) Д.” ООД, в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителката следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл – предвид изричното изискване на разпоредбата новите обстоятелства или писмени доказателства да са от решаващо значение за делото, не представляват основание за отмяна обстоятелствата и доказателствата, които дори и да са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но които даже и да бяха били релевирани своевременно пред съда, не биха могли по никакъв начин да променят неговите решаващи изводи и крайния резултат, постановен с атакуваното решение. Също така, не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това обстоятелство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да го узнае и да го релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това. Именно такива хипотези са налице в случая. Още към датата на подписването от молителката на процесното пълномощно от 13.11.2006 г. с нотариална заверка от нотариус С. С. на подписа на молителката от същата дата, молителката е знаела за визирания в пълномощното срок, а именно – че то важи до 31.12.2006 г. Процесният предварителен договор от 31.01.2007 г. е представен по делото (в препис, но без препис от нотариалната заверка на гърба му) още с исковата молба на ищеца (ответник по молбата в настоящото производство) [фирма]. Преписите от исковата молба и приложенията й, респ. и препис от процесния договор, са редовно връчени на молителката на 13.09.2007 г. – чрез майка й А. С. Д., която също е ответник по иска. На 02.11.2007 г. е подадено писмено становище на ответниците, с което се оспорва исковата молба, и което е подписано лично от молителката. Молителката лично се е явила и в първото по делото съдебно заседание на СГС, проведено на 22.01.2008 г. От тези обстоятелства следва, че още тогава – при започването на първоинстанционното производство по делото, при полагането на дължимата грижа за това, молителката е могла да узнае, че представеният с исковата молба процесен предварителен договор от 31.01.2007 г. е сключен след изтичането на 31.12.2006 г. на срока, посочен в процесното пълномощно от 13.11.2006 г.; респ. още тогава молителката е могла да релевира пред първоинстанционния съд, това сочено в молбата й за отмяна, като новооткрито обстоятелство – сключване на договора без представителна власт. Ето защо, това обстоятелство не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а следователно – и основание за отмяна на влязлото в сила решение. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалното бездействие на страната в процеса не се толерира от законодателя, затова като условие за отмяна на влязлото в сила решение, законодателят сочи само обективната невъзможност за страната да узнае съответното обстоятелство при решаването на спора по делото, но не и когато това се дължи на нейна процесуална небрежност. Нотариалната заверка от 31.01.2007 г. на подписите на процесния предварителен договор от същата дата 31.01.2007 г. (намираща се на гърба на последния лист от него) е представена за първи път по делото от молителката, като приложение на нейна частна жалба с вх. № 1867/01.03.2011 г. – след постановяването на атакуваното решение № 577/18.06.2010 г. Видно от съдържанието на печата на нотариуса, обективиращ тази нотариална заверка, там действително е посочено, че договорът е подписан от „А. С. Д., ЕГН..., Н. И. Б., ЕГН..., лично и като пълномощник на А. С. Д....”, т.е. действително е посочено в нотариалната заверка, че молителката е подписала процесния предварителен договор лично и като пълномощник на майка си. От съдържанието на договора е видно, че договорът е сключен и подписан лично от „А. С. Д. ЕГН ..., лично и като пълномощник на Н. И. Б....”. При съпоставка на това съдържание на процесния договор и на нотариалната заверка на подписите, е очевидно, че при извършването на последната нотариусът е допуснал фактическа грешка, като е разменил при посочването им упълномощителя и пълномощника. Това обстоятелство, обаче е без никакво значение за изхода на делото, тъй като по него не е имало спор, че при сключването на процесния предварителен договор А. С. Д. е действала като пълномощник на молителката – както е посочено в съдържанието на договора, а не обратното – както погрешно е посочено в нотариалната заверка на подписите. Ето защо, и това, второ посочено в молбата за отмяна, като новооткрито обстоятелство, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а следователно – и основание за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения, тъй като обективно не са налице наведените от молителката по делото основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. И. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 577/18.06.2010 г. по гр. дело № 1183/2009 г. на Софийския апелативен съд, - в частта му, с която, като е потвърдено в тази му част решение № 105/01.12.2008 г. по гр. дело № 2643/2007 г. на Софийския градски съд, молителката Н. И. Б. е осъдена да заплати на [фирма], на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, сумата 7 328.67 E., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и припадащата й се част от разноските по делото в размер 867.33 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.