6 Р Е Ш Е Н И Е № 61 [населено място] ,16.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито съдебно заседание на седемнадесети април , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря София Симеонова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 678 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. С. против въззивно решение , постановено на 21.02.2011 год. по т.д.№ 708 / 2010 год. на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение , в частта в която със същото е потвърдено решение № Т 47 / 30.06.2010 год. по т.д.№ 2440 / 2009 год. на Шуменски районен съд, в частта му с която е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск , с правно основание чл.56 от ЗЗД, за заплащане сумата от 12 553,64 лева , твърдяна като платена от ищеца на ответника поради грешка . Касаторът оспорва правилността на решението , като постановено в противоречие с материалния закон - чл.56 ЗЗД и необосновано. Без да оспорва установената от първоинстанционния и споделена от въззивния съд фактическа обстановка по делото , касаторът оспорва извода за неосъществяване хипотезата на чл.56 ЗЗД - плащане поради грешка , предвид несъобразяване от съда факта , че ищецът - ипотекарен длъжник не е имал правото да спре образуваното срещу длъжника на ответника – взискател изпълнително производство по реда на чл.348 ГПК / отм./ , единствено с оглед последиците на което е извършено от ищеца плащането на 30 % от обезпечения дълг по сметка на съдебния изпълнител . Отговорността на ипотекарния длъжник се е изчерпала с последващата публична продан на ипотекирания имот, предвид което и предходно платената сума се явява погрешно платена и като такава недължима и подлежаща на връщане . Ответната страна - [фирма] – не е взела становище по касационната жалба . С определение № 778 / 12.12.2011 год. по т.д.№ 678 / 2011 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , по материалноправния въпрос за : „ обема на отговорността на третото реално задължено лице - ипотекарен длъжник и наличието на правен интерес на това лице от плащане на дълга над стойността на имота , с оглед прилагането на чл. 74 ЗЗД , респ. за суброгирането на реално задълженото лице в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника , на основание чл.155 ЗЗД и последното като предпоставка , изключваща отговорността на кредитора спрямо платилото дълга трето лице – ипотекарен длъжник , по иск с правно основание чл.56 от ЗЗД „ . Визираната казуална съдебна практика са : реш. № 821 / 07.07.2008 год. по гр.д.№ 3703/ 2007 год. на ІІ г.о. на ГК на ВКС и реш.№ 773 / 15.07.2002 год. по гр.д.№ 1534 / 2001 год. на V г.о. на ВКС . Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните ,след проверка по реда на чл.290 ал.2 от ГПК ,относно правилността на обжалвания съдебен акт приема следното : За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част , по отхвърляне предявения иск с правно основание чл.56 от ЗЗД – връщане на платеното поради грешка , въззивният съд е приел за правилно установена фактическата обстановка по спора , както следва : Ищецът е ипотекарен длъжник, обезпечил вземане на [фирма] към длъжник по договор за кредит - ЕТ „ Пети – В. В. , чрез учредяване в полза на банката - ответник по настоящия спор 2 ипотеки върху собствен със съпругата му недвижим имот , съответно - с нот. акт № 197 , т.ХVІ , рег.№ 12880 , нот.дело № 2160 / 23.12.2005 год. – за обезпечаване на вземане в размер на 49 000 лева и с нот. акт № 198 , т. ХVІ , рег.№ 12881 , нот. дело № 2161 /23.12.2005 год. на Нотариус А. , рег.№ 19 на НК – за обезпечаване вземане в размер на 121 000 лева . Кредиторът - [фирма] се е снабдил с изпълнителни листа по гр.д. № 104 / 2007 год. и № 105 / 2007 год. на Районен съд - Нови пазар . По всеки от тях е образувано първоначално отделно изпълнително производство . По образуваното за събиране на вземане от 49 000 лева изпълнително производство , ищецът е заплатил сума от 20 000 лева, считайки че заплаща 30 % от задължението и очаквайки последиците на чл.348 ГПК / отм. / - спиране на изпълнението , насочено срещу ипотекирания имот . След първоначално спиране изпълнението по изп. дело № 20077730400081 , с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 26.06.2007 год. , производството е възобновено . С предходна резолюция от 20.06.2007 год. , на основание чл.350 ГПК /отм./ , изпълнително дело № 00080 / 2007 год. е присъединено към изп. дело № 00081 / 2007 год. на ЧСИ рег. № 779 на КЧСИ . По обединените в общо изпълнително производство под № 00081 / 2007 год. дела е извършена публична продан на ипотекирания имот на К. С. и съпругата му Ваня Симеонова и същият е възложен при продажна цена от 71 111,11 лева . С първоначален разпределителен протокол от 26.10.2007 год. , приемайки че собственикът на ипотекирания имот не е лично задължен, частният съдебен изпълнител е разпоредил връщане на К. С. внесената сума от 20 000 лева . Разпореждането с разпределителен протокол от 26.10.2007 год. на ЧСИ Н.Н. е отменено с решение от 28.12.2007 год. по ч.гр.д.№ 791 / 2007 год. на Шуменски окръжен съд , като съдът е приел, че за платената от ипотекарния длъжник сума от 20 000 лева , същият встъпва в правата на удовлетворения кредитор , на основание чл.155 ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД , поради което разпореденото връщане на сумата е незаконосъобразно . В съответствие с дадените указания е изготвен нов разпределителен протокол от 25.02.2008 год. , с който и като конституиран в изпълнителното производство взискател , суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор , К. С. е участвал в разпределението на внесената от самия него сума от 20 000 лева и получил пропорционално сума в размер от 7 440,36 лева . Предмет на предявения иск е остатъкът до пълния размер от 20 000 лева . Ведно с размера на продажната цена на ипотекирания имот - 71 111,11 лв. , този остатък формира размера на дълга от 85 796,68 лв. на ЕТ „ Пети - В. В. „ към К. С. и съпругата му Ваня Симеонова ,на основание чл.155 ал.2 от ЗЗД . Този втори разпределителен протокол не е обжалван и е влязъл в сила . За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че установените обстоятелства не кореспондират на хипотезата по чл.56 от ЗЗД – плащане поради грешка на чужд дълг . Приел е , че ищецът е имал правен интерес да плати чуждото задължение, обезпечено с ипотека върху негов имот , за да избегне принудително изпълнение спрямо същия, т.е. в защита на конкретно свое имуществено право , засягането на което е във връзка с облигационното отношение между ответника - кредитор и длъжника му . С оглед преценка правилността на правните му изводи , по наведения материалноправен въпрос настоящият състав намира , че следва да се отговори следното : Съгласно чл. 174 пр.първо ЗЗД , ипотеката обезпечава вземането до размера на сумата за която е извършено вписването . Ипотекарният длъжник, в случай че няма интерес да осуети удовлетворяване на кредитора от стойността на имота чрез принудително изпълнение , съгласно чл.173 ал.3 вр. с ал.1 ЗЗД , отговаря до размера на реализираната при същото продажна цена . Същият , обаче, може да желае запазване на имота си , в който случай и за избягване на принудителното изпълнение може да изпълни вместо длъжника , но в размера за обезпечаване на който е учредена ипотеката, за да се погаси същата . Отчитайки този интерес от запазване собствеността върху ипотекираната вещ , законодателят е предвидил специалната , спрямо тази на чл.74 от ЗЗД , норма на чл.155 ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД , за суброгиране ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор в две алтернативни хипотези . За разлика от чл.74 от ЗЗД изрично предвиждащ правен интерес от заплащането на чуждия дълг и доказването му , с оглед суброгиране в правата на кредитора , при ипотекарния длъжник законодателят приема , че този интерес е налице , с оглед факта на вещната тежест върху имота , поради което и за суброгирането е достатъчно плащането на дълга или претърпяване на принудително изпълнение . Безспорно се касае за уредени от закона алтернативни възможности - да удовлетвори чрез имота , в който случай отговаря до размера на продажната му цена, или в защита на правния му интерес да запази собствеността си , като плати , в който случай отговаря до размера на обезпеченото вземане , тъй като действителната продажна цена на имота към момента на плащането , в погасяване на дълга, е неизвестна величина . Следователно : С цел да осуети принудително изпълнение върху ипотекирания имот, ипотекарният длъжник има правен интерес да плати .В този случай плащането му е в размера на обезпеченото вземане , а не до размера на вероятната стойност на ипотекирания имот. Плащането , на обезпеченото с ипотека задължение , е достатъчно за суброгирането на ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор , на основание чл.155 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД . Субективната, невярна представа на платеца - ипотекарен длъжник , за допълнителни условия или привилегии при предприетото погасяване на обезпеченото задължение / в случая - спиране на изпълнителното производство и разсрочено плащане на цялото обезпечено задължение / е ирелевантно за приложението на чл.155 ЗЗД . Суброгирането в правата на удовлетворения кредитор изключва право на иск за връщане на платеното , поради грешка , на основание чл.56 ЗЗД . В настоящия спор , погрешно считайки приложима нормата на чл.348 ГПК / отм. /, имаща за последица именно избягване на принудителното изпълнение върху имота , чрез разсрочено на части изплащане на цялото обезпечено с ипотеката вземане , след спиране на изпълнителното производство , ипотекарният длъжник е заплатил , но само част от обезпеченото вземане . Няма основание да се приеме, че плащането на част от задължението , към момент , към който не е предприето и осъществено принудително изпълнение , т.е. последното е бъдещо и несигурно събитие , нещо повече - отричано , като възможност , с поведението на ипотекарния длъжник , е ирелевантно и изключва суброгирането . Несъобразявайки чл. 348 ал.3 ГПК /отм./ , изключващ приложението на ал.1 при продажба на ипотекиран имот, ипотекарният длъжник е платил при интерес, идентичен на интереса , който обуславя плащане на обезпеченото задължение в общата хипотеза, и без да би било образувано изпълнително производство - за избягване принудителното изпълнение върху ипотекираната вещ , както и със знанието , че се задължава да изплати пълния размер на обезпеченото вземане , каквито са именно последиците на спирането по чл.348 ал.1 ГПК /отм./ макар и разсрочено . С оглед тази именно възможност ипотекарният длъжник получава , идентично на длъжника , призовка за доброволно изпълнение , както и всички книжа и съобщения , които се изпращат на лично задълженото лице и трябва да бъде призоваван за извършване на изпълнителните действия ,за които се призовава самия длъжник . / В този смисъл изрично реш. № 775 / 14.04.1956 год. по гр.д.№ 1105 / 1956 г. на ІV гр. отд. на ВС / . Обстоятелството, че сумата от 20 000 лева е заплатена в хода на изпълнителното производство , по което изпълнителния лист за цялото вземане има сила и срещу ипотекарния длъжник - платеца , само по себе си е достатъчно да се приеме, че същият не е платил поради грешка . Разпоредбата на чл.56 ЗЗД предполага плащане на чужд дълг , т.е. липса на правоотношение между платеца и възползвалото се от плащането лице , какъвто не е настоящия случай , с оглед реалното задължаване на ищеца , като ипотекарен длъжник . Суброгирането изключва грешката / в този смисъл - реш. № 773 от 15.07.2002 год. по гр.д.№ 1543 / 2001 год. на V г.о. на ВКС / . Плащайки , ипотекарният длъжник е платил по силата на даденото на кредитора обезпечение . Не се е намесил безпричинно в чужда облигационна връзка, а в защита на собствено имуществено право . Плащането предпоставя грешка по отношение съществуването на дълга, а не по отношение на съпътстващи плащането условия . В конкретния случай , ищецът е предприел плащането, очаквайки последиците по чл.348 ал.1 ГПК / отм. /, които не изключват пълното плащане на дълга , а разсрочено такова , със спиране на изпълнителното производство . С последващо осъществената публична продан на ипотекирания имот не е надхвърлен размера на обезпеченото вземане , предвид което не е налице неоснователно обогатяване . За вземането в размер на продажната цена на имота, ищецът аналогично се суброгира в правата на кредитора , като за общо заплатеното се ползва от привилегиите и обезпеченията , акцесорни на дълга .При това възможността за суброгиране в правата на удовлетворения кредитор не лишава ищеца от личния му обратен иск срещу длъжника, произтичащ от вътрешните им отношения / в този смисъл реш. № 821 от 07.07.2008 год. по гр.д.№ 3703/ 2007 год. на ІІ г.о. на ВКС / . С оглед гореизложеното, постановеното решение следва да бъде потвърдено ,като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано , въз основа правилно установените релевантни за спора факти . Ответната страна не е претендирала разноски . Водим от горното , Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение , постановено на 21.02.2011 год. по т.д.№ 708 / 2010 год. на Шуменски окръжен съд, Гражданска колегия . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :