Р Е Ш Е Н И Е № 535 гр. София, 06.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Лиляна Методиева Елена Авдева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 1889/ 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422,ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения А. Й. Т. за възобновяване на производството по нохд № 245/2013 г. на Разградския окръжен съд. В искането се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза, обуславящи отмяна на постановения съдебен акт съгласно чл. 422, ал.1, т.5 от НПК във връзка с чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Пред касационната инстанция защитникът на искателя поддържа искането, като отбелязва, че деянието е неправилно квалифицирано, а наложеното наказание – явно несправедливо поради отказ да се приложи чл. 66, ал.1 от НК. Осъденият настоява определената му санкция да се отмени поради бланкетното твърдение, че не е доволен от нея. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение, акцентирайки върху постигнатото и одобрено споразумение по глава двадесет и девета от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството по делото , установи следното : Окръжният съд в гр. Разград с определение от 25.07.2013 г. по нохд № 245/2013 г. одобрил споразумение, постигнато между прокурора, подсъдимия и неговия защитник, с което А. Й. Т. се признава за виновен в това, че на 16.07.2013 г. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, отнел чифт златни обеци от владението на Д. К., като за отнемането им я заплашил, а за запазване на владението употребил сила – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2 във вр.с чл. 29, ал.1 ,б.”а” и б.”б” от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК следва да изтърпи наказание три години и четири месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор. След одобряване на споразумението съдът прекратил делото. Определението по чл.382, ал.7 от НПК влязло в сила на 25.07.2013 г. като необжалваемо. Искането за неговата ревизия по реда на извънредния способ за възобновяване на наказателни дела съгласно глава тридесет и трета от НПК е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Преди всичко следва да се отбележи , че делото е разгледано и решено със споразумение по реда на глава двадесет и девета от НПК. Ето защо всички изтъкнати от осъдения и неговата защита съществени процесуални нарушения подлежат на обсъждане в контекста на особените правила на следваната процедура. По делото няма никакви данни / такива не се сочат и в искането/,че волята на подсъдимия за нейния избор е резултат на липса на информираност или манипулация. Споразумението е постигнато в досъдебната фаза, когато А. Т. / съветван от адвокат М./ писмено декларирал, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Пред съда, на 25.07.2013 г.,след като изслушал докладваното от съда съдържание на споразумението, той лично потвърдил, че осъзнава последиците от него, съгласен е с тях, разбира обвинението и се признава за виновен . Т. отново изразил волята си делото да не се разглежда по общия ред и заявил, че доброволно е подписал споразумението. Посочените в искането съществени процесуални нарушения са насочени към оспорване авторството на деянието т.е. те атакуват определението на съда, с което е прието, че предлаганото споразумение не противоречи на закона и морала.Несъмнено, когато съдът е изправен пред хипотезата на съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, той не би следвало да одобри предложеното споразумение. В конкретният случай обаче приведените от подсъдимия аргументи са процесуално несъстоятелни. Според осъдения при разпознаването му пострадалата /свидетелката Д. К. / излъгала относно облеклото му.Това твърдение не кореспондира с данните от дознанието.Д. К. категорично посочила на разследващите органи нападателя си, когото добре познавала.Тя не е била разпознаващо лице. Разпознаване извършил Е. И. Т., на когото осъденият предложил обеците непосредствено след отнемането им. На следващо място А. Т. оспорва обективността на показанията на жертвата относно заплашването, макар сам да се отказал от процесуалната възможност в състезателен процес по общия ред да прави възражения и да ангажира доказателствени средства, приемайки опцията за по-снизходително наказание. Единствено за пълнота на изложението настоящият състав отбелязва, че данните, съобщени от пострадалата, се подкрепят от още един свидетел - М. М., към когото възрастната жена се обърнала за помощ. Обобщено, самопризнанието на А. Т. не е единственото доказателство в подкрепа на обвинението и решаващият съдебен състав не е допуснал нарушение на основните принципи за доказване в наказателния процес. Напълно произволна е и претенцията за нарушаване на материалния закон поради неправилна квалификация на деянието. Материалният закон е приложен точно, тъй като точно и изчерпателно посочените обстоятелства при предявяването на обвинението кореспондират на всички обективни и субективни признаци на престъпния състав на чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.2 във вр.с чл. 29, ал.1 ,б.”а” и б.”б” от НК. Размерът на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода на осъдения е значително под легалния минимум от пет години и се преценява от настоящия състав като адекватно на целите на чл.36 от НК. Искането на защитата за отлагане на изпълнението му е в противоречие със законовите предпоставки за условно осъждане, посочени в чл. 66, ал.1 от НК. Водим от горното, след като не установи основания по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на производството по делото, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Й. Т. за възобновяване на производството по нохд № 245/2012 г.по описа на Разградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.