О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169 гр. София, 16.03.2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря ..............., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1879 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Я. със съдебен адрес в [населено място] срещу решение № 738/28.03.2019г., постановено по гр.д.№ 5598/2018г. от Софийски апелативен съд в частта,с която след частична отмяна на решение № 5168/29.07.2018г. по гр.д.№ 8271/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина на касатора Г. П. Я. за разликата над 100000 лв. до 210000 лв. и за причинените на касатора телесни увреждания за разликата над 15000 лв. до 25000 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] оспорва жалбата. Третото лице помагач М. Г. Й., [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл само в частта на първоинстанционния акт, обжалван от застрахователя, като е счел за безспорно установена легитимацията на ищеца и на ответника по исковете – ищецът е пострадал при ПТП, настъпило на 26.07.2015г., като са му причинени телесни увреждания и е починал малолетния му син Г. Я., а ответникът е застраховател на виновния водач М. Й.. Решаващият състав е изложил съображения, че е налице принос в размер на 50% от починалия Г. Я. за настъпване на вредоносния резултат и съответно липсва принос на пострадалия П. Я. за настъпване на телесните му увреждания. Според състава на апелативния съд по делото е безспорно установено, че малолетният Г. Я., който към датата на ПТП е бил на една година, е пътувал в автомобила, управляван от М. Й., а баща му П. Я. се е возил на предната седалка. Малолетният Я. е бил на задната седалка, по средата, в детско столче, което било фиксирано към седалката на автомобила, но чиито колани не са били закопчани. При ПТП поради незакопчаните колани е станало възможно падането на детето отгоре надолу и напред и получаването на тежка черепно-мозъчна травма, довела до леталния изход. Съдът е приел, че приносът на пострадалия има обективен характер, като е достатъчно конкретно поведение и създаване на предпоставки за осъществяване на вредите, за възникване на вредите или за улесняване на механизма на увреждането. В случая било без значение, че ищецът по иска е родител на починалото дете, който не е упражнил надзор относно закопчаване на коланите на обезопасителното столче, тъй като това поведение не е съпричинително по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Превозването без закопчани колани представлявало обективен факт, касаещ поведението на пряко увредения Г. Я. и непосредствено допринесъл за смъртта му, както и съответно обосноваващ намаляване на следващото се на баща му обезщетение. По отношение на П. Я. е прието, че същият е пътувал с поставен предпазен колан, поради което липсва съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат. Въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Я. в размер на 200000 лв., което е намалил с размера на съпричиняването, а за телесните увреждания на П. Я. – в размер на 15000 лв. Първите два въпроса, постановени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими към уваженото от въззивния съд възражение за съпричиняване на починалия Г. Я. и са свързани с изследване на причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС с оглед на определяне на обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 198/03.02.17г. по т.д.№ 3252/15г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 19/08.02.17г. по т.д.№ 50177/16г. на ВКС, ІV г.о. Третият въпрос е за критериите за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и приетото разрешение в мотивите на обжалваното решение е обусловило намаляване на обезщетението за неимуществени вреди с 50 %. В цитираното от касатора решение № 198/03.02.17г. по т.д.№ 3252/15г. на ВКС, ІІ т.о. касационното обжалване е допуснато по въпрос, свързан с начина на определяне на конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл.51, ал.2 ЗЗД. Прието е, на база на формираната практика на ВКС, че обезщетението се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването на вредите, като вината на последния не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД - разпоредба намираща приложение и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за вредата. За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е счетено, че е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляването на обезщетението за вреди от деликт не може да се основава на предположения. Изложени са и съображения, че съгласно решение № 91/20.08.2014 г., по т.д.№ 66/2013 г. на ВКС, І т.о. възрастта на пострадалия не само е релевантна за преценката дали той би могъл да допринесе за настъпилия вредоносен резултат, но и сама по себе си е фактор, завишаващ дължимата от страна на водача на моторното превозно средство грижа при изпълнение на тази правно регламентирана дейност. В решение № 19/08.02.17г. по т.д.№ 50177/16г. на ВКС, ІV г.о., при разглеждане на касационната жалба по същество е прието, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като към датата на увреждането тя е била малолетна и не е могла да формира правно валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е имала установеното от закона – чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, задължение да пътува с поставен предпазен колан; респ. – не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие – неизпълнявайки такова задължение. По тези съображения касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса, уточнен от състава на ВКС, за връзката между действията на делинквента - водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че малолетният пострадал е пътувал в МПС без закопчан предпазен колан. По третия поставен въпрос не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са обсъждани от въззивния съд и са обуславящи за решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със съществуващата практика на ВКС. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В цитираните от касатора ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, а при смърт на близък – са възрастта на починалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е съобразил изяснените в задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК държавна такса не се дължи от касатора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 738/28.03.2019г., постановено по гр.д.№ 5598/2018г. от Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 5168/29.07.2018г. по гр.д.№ 8271/2017г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от П. К. Я., със съдебен адрес в [населено място] против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му Г. П. Я. за разликата над 100000 лв. до 200000 лв. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част. Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.