Ключови фрази


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 200


гр. София, 06.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1422 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. З. Й. против решение № 405 от 19.02.2019г. по в.гр.д. № 3150/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1932 от 27.03.2018г. по гр.д. № 15101/2017г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъдителен иск срещу ЗК „Лев Инс” АД за разликата над 22 400 лева до 28 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП реализирано на 03.09.2016г., ведно със законната лихва върху сумата.
Жалбоподателят атакува въззивното решение като неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че въззивният съд незаконосъобразно е разгледал и приел за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че до края на производството пред първата инстанция ответникът не е конкретизирал възражението си за съпричиняване, поради което въззивният съд не е следвало да разглежда възражение за съпричиняване, поради непоставен предпазен колан. Претендира разноски.
Ответната страна по жалбата и по делото, ЗК „Лев Инс” АД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - претендира се обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания от ПТП, като виновният за катастрофата водач на превозното средство е застрахован по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника. След анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, въззивният състав е намерил за категорично установени елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Не се е спорило и относно приетия размер на обезщетението, определен на 28 000 лева. Съдът е определил за спорен единствено въпроса за допустимостта и основателността на възраже­нието за съпричиняване. Въззивното решение, в частта за присъденото обезщетение за сумата от 22 400 лв., определено от решаващия състав, след приспадане на принос на пострадалия за вредоностния резултат, като необжалвано, е влязло в сила.
От една страна, въззивният съд е посочил, че след общо направено възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД в отговора на исковата молба, с уговорка, че по-късно то ще бъде конкретизирано, няма данни ответната страна изрично да е заявила, че се позовава на непоставен предпазен колан във връзка с възражението за съпричиняване. Същевременно, за да се произнесе по същество по това възражение, апелативният състав е приел, че предмет на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД е непоставен от пострадалия предпазен колан, тъй като в първоинстанционното производство не се е разглеждало друго поведение на ищеца, което да е допринесло за увреждането. Също така е счел, че неправилно първостепенният съд е оставил без разглеждане възражението за съпричиняване, за което са събрани доказателства в присъствието на двете страни по спора, като при неяснота на възражението е следвало съдът да даде възможност на страната да конкретизира предмета на възражението си.
Въз основа на заключенията на САЕ и СМЕ решаващият състав е намерил за доказано твърдението на застрахователното дружество, че ищецът към момента на инцидента не е бил с поставен предпазен колан. Съдът се е позовал на това, че колата, в която се е придвижвал ищецът, е била оборудвана с предпазни колани, както и на механизма на ПТП - челен удар, и на вида на получените увреждания, които са основно в областта на лицето, сочещи, че тялото е било свободно, както и на обстоятелството, че няма типичните при поставен колан травми - камшичен удар и гръдна травма. Счел е, че неползването или неправилното поставяне на колан неминуемо в случая е допринесло за получаването в следствие на удара на процесиите травми, които са преимуществено в областта на лицето. При тези данни и като е съобразил възможността от получаване на увреждания, макар и по-леки, в случай на поставен колан, въззивният състав е намерил, че приносът на пострадалия за вредоностния резултата следва да определи на 20 %. Съответно с това е редуцирал определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 28 000 лева на 22 400 лева.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли, когато ответникът е задавал въпроси към вещите лица по допуснатите експертизи, досежно ефективността на предпазните колани, с оглед конкретния механизъм на ПТП, да се приеме, че последният имплицитно е въвел като предмет на спора намаляване на отговорността му, поради непоставен от пострадал предпазен колан по време на произшествието, без изрично да е формулирано такова възражение?; 2/ Може ли присъденото на пострадал обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено на основание, което не е посочено от ответника или това е допустимо, само при посочване от негова страна на конкретните действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици?; 3/ Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан, или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан?”. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. трето ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г. на І т.о. на ВКС, решение № 66/01.06.2017г. по т.д.№ 650/2016г. на І т.о. на ВКС; решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 99/08.01.2013г. по т.д.№ 44/2012г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 98/24.06.2013г. по т.д.№ 596/2012г. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че с оглед мотивите на въззивното решение, обуславящи изхода на спора се явяват първи и втори въпрос, тъй като апелативният съд е приел, че е надлежно сезиран с възражение по чл.51, ал.2 ГПК, без посочване от ответната страна на конкретни действия или бездействия, в които се изразява приноса на пострадалия, изхождайки от поставените въпроси от ответника на вещото лице. Трети въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като противно на твърдението на касатора, съдържащо се в този въпрос, въззивната инстанция не само е приела, че пострадалият не е ползвал предпазен колан, но е счела за доказано, че ако коланът беше поставен, основните травми биха били по-леки.
С оглед изложеното, въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствие с дадените разрешения в решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г. на І т.о. на ВКС, решение № 66/01.06.2017г. по т.д.№ 650/2016г. на І т.о. на ВКС и решение № 98/29.06.2016г. по т.д. № 1499/2015г. на I т.о. на ВКС.по конкретизирания от настоящата инстанция въпрос: „Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?”
С оглед допускане на решението до касационен контрол в отхвърлителната му част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се обсъжда наведената предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 112 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405 от 19.02.2019г. по в.гр.д. № 3150/2018г. на Апелативен съд - София в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора С. З. Й. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 112 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва на състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.