Ключови фрази

6


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 149

гр. София, 15.04. 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 416 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8811/14.12.2021 г. на Т. И. Г., чрез адв. Б. С., срещу въззивно определение № 886/26.11.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 730/2021 г. на Окръжен съд – Русе. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 14.10.2021 г. по гр. д. № 4728/2021 г. на Районен съд – Русе, с което производството по предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ е прекратено, като е прието, че за ищеца липсва правен интерес от търсената съдебна защита и претенциите са недопустими.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) какво е значението на момента, в който заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ е станала известна на ищеца; 2) необходимо ли е заповедта за отмяна на дисциплинарното уволнение да бъде връчена на ищеца преди предявяването на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ; 3) от кой момент поражда правното си действие заповедта за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение и са осъществени предпоставките по чл. 344, ал. 2 КТ - от момента на издаване на заповедта за отмяна на заповедта за уволнение или от момента на узнаване/връчване на тази заповед; 4) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства по делото; 5) при оспорване на заповедта като антидатирана, следва ли съдът да събере доказателства в тази насока преди да прекрати производството по делото като недопустимо; 6) поправката на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение следва ли да се извърши в трудовата книжка, в която същото е нанесено. Касаторът сочи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 149/20.02.2004 г. по гр. д. № 30/2004 г., III г. о., решение № 304/27.06.2012 г. по гр. д. № 1265/2011 г., IV г. о., определение № 553/23.04.2014 г. по гр. д. № 446/2014 г., III г. о. и решение № 89/22.04.2019 г. по гр. д. № 3409/2018 г., IV г. о. Поддържа, че по отношение на поставените въпроси, с изключение на въпрос № 4, е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – „ДУНАВ ПРЕС“ АД, представлявана от адв. Б. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на посочените от касатора основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което предявените от Т. Г. срещу „ДУНАВ ПРЕС“ АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ са счетени за недопустими и е прекратено производството по делото, въззивната инстанция е приела, че в случая за ищеца липсва правен интерес от търсената съдебна защита. Посочено е, че с подадената на 25.08.2021 г. искова молба се оспорва заповед № 102/16.08.2021 г. за дисциплинарно уволнение на ищеца и се иска поправка на вписано в трудовата книжка основание по чл.330, ал.2, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор и вписване на действително осъществилото се основание по чл.326, ал.1 КТ. Ответникът е оспорил допустимостта на исковете с доводи, че с последваща заповед №103/18.08.2021 г. на основание чл. 344, ал. 2 КТ заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена. В мотивите на новата заповед е посочено, че трудовото правоотношение следва да се счита прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ – с изтичане срока на отправеното от работника на 14.07.2021 г. 30-дневно предизвестие за едностранно прекратяване на трудовия му договор. Разпоредено е това основание да се впише в трудовата книжка на ищеца, което е направено – обстоятелството е констатирано от съда в о.с.з. на 14.10.2021 г. по представения оригинал на книжката. Препис от заповед №103/18.08.2021 г. е получена от жалбоподателя с връчването на отговора на исковата молба в хода на настоящото производство.
При тези данни въззивният съд е приел, че работодателят може по своя инициатива да отмени заповедта за уволнение, като в този случай за работника или служителя отпада правния интерес от съдебно разрешаване на спора. Моментът, в който работникът/служителят е узнал за заповедта по чл.344, ал. 2 КТ е релевантен за датата, на която той следва да се яви на работното си място, както и за отговорността за разноските в производството по отмяна на незаконното уволнение, но не обуславя интерес от оспорването на оттеглена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. За да настъпят последиците, предвидени в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ, отмяната на заповедта за уволнение следва да е предприета до датата на подаване на исковата молба в съда от работника/служителя, като издадения след тази дата акт не поражда целеното правно действие. Законодателят не е въвел изискването актът, с който е отменена заповедта за уволнение, да бъде връчен до момента на депозиране на исковата молба. Отмяната на заповедта за уволнение от страна на работодателя, хронологично извършена преди подаване на исковата молба, поражда правен ефект и за ищеца няма интерес от съдебна намеса. В заключение е направен извод, че в случая предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ са недопустими, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването им – преди подаването на исковата молба оспорената заповед за дисциплинарно уволнение е отменена от работодателя и действителното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ е вписано в трудовата книжка на ищеца.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, по предпоставките за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
От формулираните в изложението въпроси, тези под № 4, 5 и 6 нямат претендираното от жалбоподателя значение, тъй като касаят анализа и обсъждането на фактите и доказателствата по делото и обосноваността на съдебния акт, които се проверяват във фазата по съществото на спора.
Релевантни са и обуславят селектирането на жалбата първите три въпроса в изложението, касаещи значението на момента на издаване и съобщаване на заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ за допустимостта на иска за защита срещу незаконното уволнение.
По тези въпроси в установената практика на ВКС (включително цитираната от касатора) принципно се приема, че в чл. 344, ал. 2 КТ е уредена възможността работодателят да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба се намира в раздел IV-ти от КТ „Защита срещу незаконно уволнение” и следва да се разбира само в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта до предявяването на иска, работникът или служителят губи правния интерес да оспорва с иск законността на уволнението. Отмяната на заповедта за уволнение от съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отмяната на същата от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ пораждат едни и същи правни последици - уволнението е признато за незаконно. За приложението на чл.344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на писмен или електронен документ, обективиращ това волеизявление, не е необходимо, доколкото подобно условие не следва и от текста на нормата. Ако работодателят е сторил това преди сезиране на съда с иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, за работника липсва правен интерес от съдебна защита срещу незаконното уволнение. Ако работодателят е отменил заповедта за уволнение след предявяване на този иск, компетентен да се произнесе по законността на уволнението e съдът (вж. - решение № 502/15.07.1998 г. по гр. д. № 1484/1997 г., III г. о., решение № 68/25.02.2011 г. по гр. д. № 33/2010 г., IV г.о., решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г., IV г. о., решение № 304/27.06.2012 г. по гр. д. № 1265/2011 г., IV г. о. на ВКС и др.).
Настоящият състав на ВКС споделя тези принципни разрешения, но предвид спецификата на разглеждания правен спор и контекста, в който са поставени въпроси № 1-3 в изложението, приема още и следното:
При разрешаване на въпроса за допустимостта на исковете по чл.344, ал.1 КТ законът и съдебната практика изхождат от интереса на ищеца – работник/служител, който е решаващ и се преценя с оглед конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. За наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, съдът е длъжен да следи по време на висящия процес до приключване на делото.
В хипотеза като настоящата, когато преди подаване на исковата молба работодателят е издал заповед по чл. 344, ал. 2 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, посочвайки в същата, че трудовото правоотношение е било вече прекратено с едностранно волеизявление на работника на основание чл. 326, ал. 1 КТ и това основание е вписано в трудовата книжка, за ищеца липсва правен интерес от съдебна защита с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ. Дори и за издадената заповед по чл.344, ал. 2 КТ ищецът да е узнал след завеждането на исковата молба (с получаването на препис от заповедта с отговора на исковата молба), интерес от търсената защита с тези два иска липсва (отпада), тъй като целеният правен ефект е постигнат извънсъдебно – повторното прекратяване на несъществуващата правна връзка с работника или служителя е признато за незаконно и в трудовата му книжка е вписано действително осъществилото се основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай правният интерес не съществува, щом от фактите и обстоятелствата по делото се изключва възможността да са засегнати права или законни интереси на ищеца и не се претендират други правни последици (възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ).
Предвид отговора на правните въпроси, обусловили допускането на касационното обжалване, касационната частна жалба е неоснователна. При преценката на конкретните за спора правнорелевантни факти и обстоятелства, правилно с обжалваното определение е прието, че в случая за ищеца липсва правен интерес от съдебна защита с исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ.
Безспорно е, че отправеното от работника на 14.07.2021 г. писмено изявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на 30-дневния срок на предизвестието, е породило правно действие и правоотношението е прекратено в хипотезата на чл. 326, ал. 1 КТ. Издадената след срока на предизвестието заповед № 102/16.08.2021 г. за дисциплинарно уволнение на ищеца е без предмет – повторно прекратяване на вече несъществуващо правоотношение е невъзможно. В практиката на ВКС (напр. - решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. III г. о. и др.) е изяснено, че при наличие на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Исковата молба срещу уволнението извършено със заповед №102/16.08.2021 г. и за поправка на основанието в трудовата книжка е постъпила в съда на 25.08.2021 г. Преди това, със заповед № 103/18.08.2021 г. работодателят е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение, като изрично е посочил, че трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работника с изтичане на 30-дневния срок на предизвестието и е вписал в трудовата му книжка действителното основание за прекратяване по чл.326, ал. 1 КТ. Констатацията за това обстоятелство е направена от съда в о.с.з. на 14.10.2021 г. по представения оригинал на книжката, като твърдението на пълномощника на ищеца, че съществува „друг оригинал“ на трудова книжка, който се намира в работника е останало недоказано. При това положение, обосновани са изводите на въззивния съд, че макар заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ да е узната от работника с получаването на приложения към отговора на исковата молба препис, правен интерес от предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ не е налице, тъй като целената с тези искове защита е постигната извънсъдебно. В случая не се установява да са засегнати други права и законни интереси на ищеца – възстановяване на трудовото правоотношение е невъзможно и не се желае, не се претендира и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, тъй като към 16.08.2021 г. е работникът е започнал работа при друг работодател.
Предвид всичко изложено, обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено преграждащото хода на делото първоинстанционно определение, е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 886 от 26.11.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 730/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 886/26.11.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 730/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.