Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    №. 469   гр. София, 12 ноември 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и девета година,  в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА         ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 496/2009г.   Производството е образувано по искане на осъдените Й. С. и М. Г. за възобновяване на НОХД№11758/2004г., по описа на Софийски районен съд, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3НПК. Депозираното искане на осъдените лица обективира идентични по своето съдържание съображения за допуснати от съдебните инстанции нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в демонстрирана предубеденост на председателствуващия първостепенния съдебен състав; в непълнота и липса на убедителни доказателства за инкриминираното деяние, престъпната му съставомерност и неговото авторство, обосновали неправилно прилагане на материалния закон. Релевират се фрагментарни аргументи и за явна несправедливост на наложените наказания, несъответни на личната опасност на извършителите на престъплението и за прекомерна завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Формулират се алтернативни претенции за отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за осъществяване на необходимите процесуално-следствени действия по разкриване на обективната истина, респективно за ревизия на същия чрез преквалификация на инкриминираното посегателство по чл.132, ал.1, т.2 НК или чрез намаляване на определените наказателни санкции и на размера на уважения граждански иск. В съдебно заседание на 05.11.2009година осъдените С. и Г. , надлежно уведомени не участвуват лично. Техните права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа направеното искане за възобновяване, възпроизвеждайки подробно изложените в него доводи. Частният обвинител и граждански ищец Н. Д. , редовно призована не се явява. Представлява се от п. , който пледира за липса на очертаните касационни основания и мотивира законосъобразност на влезлия в сила съдебен акт. Прокурор от ВКП дава убедително заключение за неоснователност на искането на осъдените лица за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, изслушвайки становищата на страните и оценявайки материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 04.12.2007г., постановена по НОХД №11758/2004г. Софийски РС е признал Й. Р. С. и М. В. Г. за виновни в това, че на 07.11.2003 година в съучастие помежду си и с Ю. А. А. /спрямо когото наказателното производство е приключило със споразумение/ в качеството на съизвършители, и по хулигански подбуди са причинили средна телесна повреда на Н. Й. Д., поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК ангажирал тяхната наказателна и гражданска отговорност. Със съдебния акт на подсъдимите лица е наложено наказание–ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено в съответствие с изискванията на чл.66 НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок и те са осъдени да заплатят солидарно сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева за репариране на претърпените от пострадалата Д. болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние. Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила след постановяване на решение №851/19.06.2009 г. на Софийски градски съд, с което същата е потвърдена изцяло. Произтичащи от реализираната процесуална дейност последици са необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, като по отношение на последния са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол в рамките на релевираните оплаквания за несъблюдаване на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост при индивидуализация на наказателната и гражданска отговорност, ВКС намира за НЕОСНОВАТЕЛНО искането на осъдените С. и Г. за възобновяване на НОХД №11758/2004г. на Софийски районен съд. Първостепенната и въззивна инстанции не са допуснали процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство. Настоящият състав не констатира словно материализирани в протоколите от проведените съдебни заседания прояви на предубеденост и пристрастност на председателствуващия първоинстанционния съд, изразяващи се в демонстрирано лично отношение към осъдените лица, в некоректно задаване на въпроси и отразяване на заявените отговори, и в грубо погазване на принципите на състезателност и равнопоставеност.   Съдебното производство пред РС-София е реализирано и финализирало със съдебен акт при стриктно съобразяване на разпоредбите на чл.247-чл.310 НПК, като в обсега на същото не са депозирани искания за отводи на основание чл.274НПК и инициирани процедури за поправки и допълнения в протокола по чл.312НПК, индициращи на очертаното поведение на ръководещия съдебната фаза на наказателния процес. Върховният касационен съд не установи и претендираното дерогиране на процесуалните задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните за повдигнатото обвинение обстоятелства, довели до непълноти в доказателствената съвкупност и обосновали постановяване на съдебен акт, почиващ на предположения относно извършване на инкриминираното деяние, престъпната му съставомерност и неговото авторство. Софийски РС и въззивният съдебен състав са уважили направените доказателствени искания след преценка на тяхната допустимост, относимост и необходимост, като по предписания ред и при предвидените в процесуалните норми условия, събрали и проверили доказателствата, обосноваващи и оборващи обвинението. Компетентно, с подчертан професионализъм и при съблюдаване на категоричните фактически данни, съдържими се в гласните и писмени доказателствени средства /свидетелските показания на пострадалото лице, на Н. Д. , С. Т. и Ю. А. , и приобщените протоколи за разпознаване на л.л.71-76, т.1 от сл.д./, съдебните инстанции са извели заключение за осъществено на 07.11.2003 година спрямо Н. Д. нападение чрез удари с метални тръби, и за активно участие на Й. С. и М. Г. при упражненото насилие. Подкрепящи очертаната фактология и допринасящи за идентифициране авторството на инкриминирания престъпен акт са и инкорпорираните при извършените процесуално-следствени действия /оглед, претърсване и изземване/, дактилоскопни следи, ацетонови обтривки и микроследи, предмет на изследване на изготвените дактилоскопна и химическа експертизи. Доказателствено обезпечени са и приетите от съдилищата фактически положения досежно причинените при нанесения побой телесни увреждания на Н. Д. Видно от изслушаните по делото и базиращи се на целия доказателствен материал съдебно-медицински експертизи, и от допълнителните разяснения на вещите лица в хода на съдебното производство, полученото при физическия сблъсък сътресение на мозъка със загуба на съзнание по своите медико-биологични характеристики представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата и удовлетворява установените законови критерии за средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2НК. В контекста на изложеното необосновани се явяват декларативно поднесените възражения за недоказаност на обвинителната теза по отношение на инкриминираното престъпление и съпричастността на осъдените към него. Юридически неиздържани са и доводите за съществуващи непълноти в доказателствената маса, поради липса на комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза за установяване на афект при реализираното неправомерно поведение. Коментираният „доказателствен пропуск” не е съобразен с описаните и надлежно обезпечени чрез доказателствени източници факти за инкриминираното посегателство; игнорира характера на поведенческите изяви на участвуващите в конфликта; и не корелира с очертаните в нормата на чл.132, ал.1 НК материалноправни предпоставки за изследване на психическото състояние на дееца. Конкретиката по настоящия казус не сочи на упражнено от пострадалата насилие, на нанесена от нея тежка обида, клевета или осъществено от същата друго противозаконно действие спрямо Г. и С. , предизвикали силно раздразнение у осъдените лица, поради което и полагането на усилия от решаващия орган в тази насока чрез способите за доказване, е процесуално ненужно. В пределите на възложената от закона и лимитирана от направеното искане за възобновяване извънредна съдебна проверка, ВКС разгледа и предявените фрагментарни оплаквания за касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3НПК, като формира убеждение за тяхната неоснователност. В рамките на описаната и доказателствено обезпечена фактическа обстановка, и след задълбочена интерпретация на обстоятелствата, правнозначими за съдържанието на повдигнатото срещу осъдените обвинение, съдебните инстанции са приложили материалния закон. Неправомерното поведение на Й. С. и М. Г. обосновава обективна и субективна престъпна съставомерност по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр.чл.20, ал.2НК. Осъдените лица са упражнили физическо насилие спрямо Н. Д. , обективирано в нанасени с метални пръти удари в областта на главата и тялото на жертвата, като привеждайки я в безсъзнание й причинили средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1НК. Инкриминираните действия, грубо нарушаващи обществения ред и манифестиращи явно неуважение към човешката личност и нейните права, са извършени на публично място пред погледа на множество хора, поради което и консумират очертания в чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129 от НК квалифициращ признак - хулигански подбуди. Деянието е осъществено при условията на задружна съвместна престъпна дейност /съучастие/ във формата на съизвършителство и при общност на умисъла, последното от които мотивира ирелевантност на твърденията за липса на несъмнени доказателства относно автора на нанесения удар, причинил съставомерния вредоносен резултат. На плоскостта на очертаната аргументация предложената от осъдените лица и процесуалният им представител преквалификация на престъплението по чл.132, ал.1, т.2НК противоречи на буквата и духа на закона. Приетите за установени факти на извършеното от осъдените лица брутално, предварително подготвено и хладнокръвно нападение спрямо Д. , категорично сочат на липса на предходно неправомерно поведение на пострадалата във визираните в чл.132, ал.1НК хипотези, от естество да предизвика физиологичен афект. Не се констатират и прояви на иницииралите физическото насилие субекти, индициращи на изискуемото се в кумулативна даденост състояние на силно раздразнение /внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господствуващо положение в съзнанието на дееца/, доказано по надлежния начин чрез съдебно- психиатрична експертиза. Аналитичната преценка на очертаните обстоятелства поотделно и във взаиомвръзка обуславя неоснователност на претендираните правни очертания на престъпното деяние по чл.132, ал.1НК. При диференциране на наказателната отговорност на М. Г. и Й. С. Софийски РС и въззивният състав са обсъдили подробно индивидуализиращите инкриминирания престъпен акт характеристики в аспекта на неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето на човека. Интерпретирани са фактите досежно времето, мястото, механизма на извършване на противоправните действия, използуваните средства и причинените увреждания на пострадалата, с изискуемия се коментар на липсата на провокиращо агресията поведение и на демонстрираните от съпричастните към престъплението лица, упоритост и жестокост. Внимателно е отчетена конкретиката, релевантна за квалифициращия признак - хулигански подбуди и за формулираните правни изводи за осъществено посегателство при усложнена престъпна дейност с оглед участвуващите субекти, със съответен каузален принос на всеки един от тях. Очертавайки параметрите на наказателноправните санкционни последици съдебните инстанции не са игнорирали и данните, свързани с личността на осъдените, проектирани в облика на престъплението - съзнателен акт, представляващ отражение на обществените и индивидуални качества на дееца, и съдържими се в приложените писмени доказателствени материали /свидетелства за съдимост и характеристични справки/. Съвкупният анализ и юридическа оценка на визираните обстоятелства, сочещи на тежестта на престъпното посегателство и на личната опасност на извършителите, на плоскостта на предвидените в чл.36НК цели на наказанието, обуславя заключение за прекомерна снизходителност на Софийски РС при лимитиране на наложените на Й. С. и М. Г. санкции и при определяне на начина на тяхното изтърпяване, като Върховният съд изцяло се солидаризира с последващите констатации на въззивната инстанция, включително относно съществуващите процесуални пречки за преодоляване несправедливостта. В този смисъл акцентираните от защитата младежка възраст, чисто съдебно минало и добросъвестно процесуално поведение не предпоставят ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната му част, чрез намаляване на наложените на осъдените лица наказания и не обосновават правоприлагане на разпоредбата на чл.55НК. Правилен е атакуваният съдебен акт и в гражданско-осъдителната част Първостепенният и въззивен съд са съобразили обективно правнозначимата за претендираната и ангажирана гражданска отговорност на осъдените С. и Г. , фактология и с юридически усет обсъдилили подкрепящите я доказателствени източници по делото. Обстоятелствено са коментирани фактите, предпоставящи формираното вътрешно убеждение на съдебните инстанции относно основанието и размера на индивидуализираното обезщетение за неимуществени вреди на конституирания граждански ищец – Д. Аргументирано, на базата на установените данни по делото, обосноваващи престъпната съставомерност на инкриминираните действия и очертаната правна квалификация на деянието, и в съответствие със съдържимите се в чл.52, вр.чл.45 ЗЗД предписания, са репарирани вредоносните последици от посегателството по чл. чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, вр.чл.20, ал.2НК. При съблюдаване на утвърдените в съдебната практика критерии за справедливост са преценени негативните емоционални преживявания и стрес на пострадалата при осъщественото нападение, изследвани са претърпените от нея физически болки и страдания, причинени й от телесните увреждания при нанесения побой, и след необходимата интерпретация на настъпилите в непосредствена връзка с вредоносния резултат усложнения, оказали неблагоприятно въздействие върху живота и спокойствието на Д. и нейното семейство /изпитван страх, безсъние, кошмари за продължителен период от време/, е лимитиран размера на дължимото се обезщетение от 8000 /осем хиляди/ лева. Очертаната позиция мотивира настоящия съдебен състав да приеме липса на основания за корекция на обявената и влязла в сила присъда по отношение на определените за Й. С. и М. Г. гражданскоправни санкции. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдените лица за възобновяване на НОХД №11758/2004г. на Софийски районен съд, при визираните от процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 НПК условия и по предвидения от същите ред, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Й. Р. С. и М. В. Г. за възобновяване на НОХД№11758/2004г., по описа на Софийски районен съд, и за отмяна или ревизия на постановения и влязъл в сила съдебен акт. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.