Р Е Ш Е Н И Е   №   112   гр.София,  28 април   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на  двадесет и четвърти февруари   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                         ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 714/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Ю. С. В. против присъда № 74/13.11.2009 год. по въззивно нохд № 600/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 5-ти състав. Поддържа се, че е постановена в нарушение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. Прави се искане за отмяна, признаване за невиновен и оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и прави искане новата присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателна колегия, 21 състав с присъда № 18/17.10.2008 год. по нохд № 486/2008 год. признал подсъдимия В за невиновен в това за времето от 14.01. до 21.01.2007 год. в гр. С. да е извършил действия по приготовление към извършване на кражба, за която са привлечени в качеството на обвиняеми Н. С. и Т. С. /по отношение на които има влязло в сила споразумение по чл.381 НПК/, които на 22.01.2007 год. по същото време и на същото място в съучастие като съизвършители извършили опит за кражба на имущество на обща стойност 29 080,37 лева от владението на св. М. И. чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот, останал недовършен по независещи от дейците причини, доколкото подсъдимият В се е отказал по собствена подбуда от извършване на престъплението. На основание чл.304, вр.чл.17, ал.3 НК го оправдал по обвинението по чл.195, ал.5 вр.ал.1, т.3 пр.2 вр.чл.17, ал.1 НК. Софийският апелативен съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 600/2009 год. отменил присъдата на Софийския градски съд и признал подсъдимия за виновен по чл.195, ал.5 вр.ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.17, ал.1 НК и при предпоставките на чл.54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Произнесъл се по въпроса за приложението на чл.59, ал.2 и чл.189, ал.3 НПК. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор, съдържащ искане за отмяна и осъждане на подсъдимия поради постановяване на първоинстанционната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали въззивният съд обсъдил, съпоставил и подробно анализирал. Изложил възприетата от него фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази, приета от първоинстанционния съд. Приел, че безспорно е установено познанството между В свидетелите С, както и че те са го привлекли да участва в проучването на обстановката в болничното заведение. Целта е била да извършат кражба от касовото помещение и тази им съвместна дейност, с последващ наблюденията на обстановката в продължение на няколко дни анализ на установеното за наличие на охранителна техника, охранители в различните части на сградата, решетки на прозорците, продължила до деня на реализиране на решението от двамата. Присъствието на В. в района на обекта не било само като страничен наблюдател. Той посещавал сградата, премествал автомобила си на различни местна на паркинга с цел да разсее евентуално съмнение и в инкриминирания ден тези му действия започнали по обичайното време – от сутринта до задържане на св. С след извършване на кражбата. Това станало след намеса на наблюдаващите действията им служители на МВР, които поради неадекватното на обстановката им поведение са допуснали бягство от мястото на св. С не са реализирали задържането на В. , който необезпокояван напуснал територията на болницата. Оценката на доказателствения материал, включително и на обясненията на подсъдимия, е направена с оглед действителния смисъл, който съдът е извел от съдържащото се за относимите към предмета на доказване данни. Изложени са подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, в съответствие с изискванията за съдържание на съдебния акт по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК. Различните правни изводи, които съдът е направил, са основани на установеното обективирано поведение на подсъдимия В. За да откаже да възприеме тезата на първоинстанционния съд, че са налице изискванията на чл.17, ал.3 НК за доброволност, въззивният съд се е позовал на установеното за липса на действия, които да са израз на свободна воля да се откаже, тъй като са били налице външни фактори, изключващи поначало възможността да направи различен избор, който вече не може да бъде определен като израз на собствена подбуда да промени решението си. Представата в съзнанието му е била, че има пречки и това са взетите засилени мерки за охрана на обекта, че има опасност да бъде разкрит и че всъщност, както и сам е потвърдил в обясненията си, това е била причината да не участва в извършване на престъпното посегателство. Тази преценка за последен път е направил в деня на извършване на престъплението след поредицата действия и продължително наблюдение, което е извършил по време на многочасовото присъствие в района и преди да уведоми когото и да било от участниците за решението си да се откаже. Не е налице доброволен отказ при наличието на реално съществуващи пречки за реализиране на престъпните намерения и затова разпоредбата на чл.17, ал.3 НК е неприложима. Предвид изложеното доводите за нарушение на закона като последица от невярна оценка на доказателствения материал са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 74/13.11.2009 год. по въззивно нохд № 600/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 5-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: