Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 33   София, 12 февруари 2010 година     В ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на  18 януари две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ            ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                  ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 633/2009 година.     Производството е образувано по жалба на подсъдимия Н. Г. Д. срещу въззивна присъда № 14/10.09.09 год., по в.н.о.х.д. № 124/09год. на окръжен съд-Кърджали. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани касационните основания по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Отправено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.-връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Повереникът на частния обвинител застъпва становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като прецени основателността на жалбата и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по смисъла на чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивния съдебен акт, окръжният съд е отменил частично присъда № 84/28.05.2009год., по н.о.х.д №.33/2009год. на районен съд-Момчилград и е постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д за извършени престъпления по чл.149,ал.1 и чл.159,ал.3 НК/ред. Д.в., бр.92/02г./ и по реда на чл.23 НК-определено общо наказание-десет месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК-с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 1000 лв. В останалата част е потвърдена присъдата. С първоинстанционната присъда е признат за невинен и оправдан изцяло подсъдимия по предявените му обвинения.   Жалбата на подсъдимия Д е основателна. Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати заявените съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия. При произнасяне с нова присъда от въззивната инстанция, се прилагат правилата за постановяване на присъда от първоинстанционния съд, при съблюдаване принципите на чл.305 НПК, съобразно препращащата разпоредба на чл.339,ал.3 НПК. В нарушение на тези изисквания, окръжният съд е възприел фактическата обстановка, без да извърши съвкупен анализ на доказателствените източници. Достоверността на показанията на пострадалата П. Б. , не е подложена на съмнение, само с оглед изложеното от свидетелите И на празнанството на 02.09.2006год. и на М. Б. и Ю. Б. , пред които е възпроизведено случилото се, но липсва комплексна оценка между тези гласни доказателствени средства и останалите, подкрепящи защитната теза на подсъдимия-показанията на свидетелите А, Г. Б. , В. Н. , Т. К. За да бъдат последните отхвърлени като надежден източник на информация за установяването на правнорелевантни факти, не е достатъчен изводът, че те са приятели на подсъдимия и нелогичността в твърденията им за разпространението на видеофайла от самата пострадала, обстоятелства, по принцип относими към кредитирането на гласните доказателствени средства. Същите е необходимо да бъдат оценени през призмата на останалите, без да се отдава приритетно значение на едни доказателства пред други, в съответствие с чл.107, ал.3НПК. Всички посочени по-горе доказателства следва да бъдат обсъдени на фона на вещественото такова, предмет на престъпното посегателство по чл.159НК. Съдът не е изпълнил задълженията си, предписани от императивните правни норми на чл.13 и чл.14 НПК. Освен изложеното, в мотивите на атакуваната присъда липсват съображения, относно съзнаването от с. на подсъдимия,че Б. не е навършила 14 годишна възраст,обстоятелство безспорно относимо към субективната с. и на двата престъпни състава, по които е ангажирана наказателната му отговорност. Вън от вниманието на съда, са останали обстоятелства, подлежащи на установяване и пряко свързани с главния факт, а именно- кога са извършени и двете деяния, кой е наименовал файла/създателят, което би било индиция за последващото му намерение за разпространение/, или някой от потребителите. Необходимо е установяването на поне на част от адресатите на видеофайла, който безспорно е с порнографско съдържание. В мотивите на първо място не съществува разграничение между двете форми на изпълнителното деяние по чл.159НК-„създаване” и „разпространение” и на второ – е налице неяснотата, относно потребителите, до които е достигнал той. При посочените пороци в процесуалната дейност на съда, касационната инстанция е лишена от възможността да провери правилно ли е приложен материалният закон.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакувания съдебен акт подлежи на отмяна, а делото- на връщане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание, за ново разглеждане, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и съответно-правилно приложение на материалния закон.   При новото разглеждане на делото е задължителен съвкупен, подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, излагане на подробни съображения за фактическите и правни изводи на съда.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивна присъда № 14/10.09.2009год., по в.н.о.х.д. № 124/09год. на окръжен съд-Кърджали, в частта, в която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. Г. Д.. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :