Р Е Ш Е Н И Е   № 193     София, 21 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 89/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата Д. Д. Д. против въззивно решение № 185/05.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 349/08 г. от Апелативен съд – гр. В., с което е изменена частично осъдителната присъда на окръжния съд от същия град. С първоинстанционната присъда № 78/01.07.2008 г. по НОХД № 911/08 г., подсъдимата Д. Д. Д. е била призната за виновна в извършването на множество престъпления, както следва : - за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК, за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от единадесет месеца; - за престъпление по чл. 155, ал.3 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 26 от НК, за деяние извършено по отношение на Т. И. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от единадесет месеца; - за престъпление по чл. 159в във вр. с чл. 159б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 159а, ал.2, т. 6 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2, чл. 26 от НК за деяние, извършено по отношение на Т. И. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; - за престъпление по чл. 214, ал.2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 и чл. 26 от НК за деяние, извършено по отношение на И. С. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; - за престъпление по чл. 155, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 26 от НК, за деяние извършено по отношение на Д. Р. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от единадесет месеца; - за престъпление по чл. 159в във вр. с чл. 159б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 159а, ал.2, т. 6 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2, чл. 26 от НК за деяние, извършено по отношение на Д. Р. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; - за престъпление по чл. 155, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 26 от НК за деяние извършено по отношение на В. Я. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от единадесет месеца; - за престъпление по чл. 159в във вр. с чл. 159б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 159а, ал.2, т. 6 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2, чл. 26 от НК за деяние, извършено по отношение на В. Я. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; - за престъпление по чл. 155, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 26 от НК за деяние извършено по отношение на М. С. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от единадесет месеца; - за престъпление по чл. 159в във вр. с чл. 159б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 159а, ал.2, т. 6 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2, чл. 26 от НК за деяние, извършено по отношение на М. С. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; - за престъпление по чл. 214, ал.2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 и чл. 26 от НК за деяние, извършено по отношение на П. С. , за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; - за престъпление по чл. 253, ал.5 във вр. с ал. 4 във вр. с ал.3, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което й е наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; На основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Подсъдимата е оправдана по обвинението по чл. 321, ал.3, т. 2 от НК. С решението, предмет на касационен контрол, въззивният съд е изменил присъдата, като е прецизирал правната квалификация относно обвинението по чл. 159в във вр. с чл. 159б, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 26 от НК, като е оправдал подсъдимата и останалите нейни съучастници, това деяние да е извършено “чрез злоупотреба с власт” по чл. 159а, ал.2, т. 5 от НК. В касационната жалба на подсъдимата Д. се поддържа основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Прави се искане наказанията да бъдат намалени, както и общо определеното до размер, който позволява приложението на чл. 66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимата Д. не се явява, редовно призована, а жалбата се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 7 и 9 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Относно доводите за “явна несправедливост на наложеното наказание”. Претенцията, заявена в жалбата, е твърде обща, но стремежът е най-тежкото наказание, определено по правилата на съвкупността, да бъде намалено до размера на три години, позволяващ и приложението на чл. 66 от НК, което от своя страна, предполага и намаляване на отделно определените наказания до такъв размер или по- нисък. Така поддържано, искането за намаляване на обема на наказателната принуда е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Наказанията, наложени на подсъдимата за извършени множество престъпления са определени при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, съобразно изискванията на чл. 373, ал.2 от НПК. В тези рамки още първостепенният съд е съобразявал и сега сочените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, данните за личността на подсъдимата, грижата й за невръстно дете), оценката на които обстоятелства са в основата на решението размерът на наказанията за престъпленията по чл. 159в, чл. 214, чл. 253 от НК (определящи и общото наказание), да е с една година и шест месеца под законоустановения минимум. Така определени по размер наказанията са съобразени с конкретиката на самите деяния, степента на обществена опасност на последните и на личността на подсъдимата. Степента на обществена опасност на подсъдимата не се определя само от “чистото съдебно минало”, както се твърди от защитата, а и от проявлението на личността й в конкретно извършените престъпни деяния. Интензитета на осъществяване на деятелността от подсъдимата, съответно активната роля при трансфера на свидетелките, носят значително негативна оценка за нейната личност. Изяснената фактология по делото сочи на сериозна по своята мащабност престъпна дейност, която макар и отчетена от първата инстанция не е довела до приложението на чл. 24 от НК. Както правилно е отбелязал въззивният съд, това съчетано и с не налагането на наказанието “глоба”, предвид разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, е проява на неоправдана снизходителност. Ето защо, Върховният касационен съд не намира основание за намеса в исканата от подсъдимата насока, тъй като не са налице предпоставките на чл. 348, ал.5 от НПК. ІІ. Извън касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, заявено с жалбата, са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, поддържани от подсъдимата Д. , в изпратените по пощата писмени бележки. Процесуалната им недопустимост може да се определи само въз основа на разпоредбите, регламентиращи касационното производство. Допълнението към касационната жалба, което може да се направи до даване ход на делото (в случая не е спазен и този срок, тъй като писмените бележки, придружаващи искането за назначаване на служебна защита, са получени след приключване на съдебното заседание, проведено на 09.03.2009 г.), не е способ за включване на нови касационни основания, а само за допълване на вече релевирани такива (виж чл. 351, ал.1 и 3 от НПК). По важното, разбира се е, че възраженията са неоснователни. Претенцията, че подсъдимата не е разбрала в какво е била обвинена, защото било налице противоречие във “фактическия състав и законов състав на обвинението”, е голословно. За подобна оценка на твърденията е достатъчно да се посочи, че подсъдимата изрично е заявила, че признава фактите по обвинението, а не правото, представлявана е от упълномощен защитник, като гаранция за защита на правата й, а двете съдебни инстанции ясно са заявили отношението си към допуснатата техническа грешка при юридическото оформяне на част от обвинението, резултат на което е и изменителното решение, постановено от възизвния съд. Извършеното от подсъдимата и нейните съучастници е илюстрация на законовата дефиниция за “особено тежък случай”, предвидена в чл. 93, т. 8 от НК, поради което и исканата преквалификация на деянието в такова по чл. 253, ал.4 от НК е неоснователно.. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 185/05.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 349/08 г. от Апелативен съд – гр. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.