Р Е Ш Е Н И Е № 415 София, 23 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. 19 ноември .…………........... 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .............................. .. Мая Цонева ....................................... при секретар .. Илияна Петкова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Тома Комов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 1312 .. / .. 15 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба адв. С. П., защитник на подсъдимия Р. С. М., срещу въззивно решение № 212 от 29.06.15 г., постановено по ВНОХД № 348/15 г. на Софийския апелативен съд. С присъда от 28.01.15 год. по НОХД № 148/14 г. Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимия Р. С. М. за виновен в това, че в периода 01.10.2004 год. до 14.12.2006 г. в [населено място], като управляващ и представляващ [фирма], [населено място], при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 493 986.74 лв., като е потвърдил неистини в подадени справки декларации по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС /отм./ от името на [фирма] пред ТД на НАП – [населено място] и като е използвал документи с невярно съдържание /фактури/ при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите ТД на НАП – [населено място], поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност и на подсъдимият К. С. Й. по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 256, вр. чл. 26, вр. чл. 2 НК и по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК /в редакция ДВ бр. 62 /1997 г./, като на основание чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд му е определил едно общо наказание - две години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и глоба в размер на 5000 лв. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно направените по делото разноски. С въззивно решение № 212 от 29.06.2015 г. по ВНОХД № 348/2015 г. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда от 28.01.2015 г. на Окръжен съд – Перник е потвърдена изцяло. В жалбата на защитника на подсъдимия М. се развиват доводи, които могат да бъдат отнесени към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно да бъде намален размерът на наложеното му наказание. Защитникът на М. в съдебно заседание пред ВКС поддържа жалбата. В своя лична защита подсъдимият поддържа жалбата и твърди, че е невинен. Прокурорът от ВКП намира същата за неоснователна, тъй като не са били допуснати твърдените в нея нарушения. Двете инстанции са изложили законосъбразни мотиви относно обективната и субективната съставомерност на деянието, а наложеното наказание е справедливо. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преди всичко следва да се отбележи, че поддържаната в жалбата необоснованост, поставена наред с претенцията, че „решението противоречи на закона”, не е касационно основание и не би могла да бъде предмет на обсъждане пред Върховния касационен съд, който, с едно изключение, е съд по правото. Той не може да се занимава с въпроси от фактическо естество, свързани с обосноваността на съдебните актове, както и да възприема фактическа обстановка, различна от установената от предишните инстанции. Само съдилищата по същество разполагат със свободата да преценяват по вътрешно убеждение събраните доказателства и чрез прецизен и задълбочен анализ да изследват и да определят степента на тяхната достоверност. В случая, Софийският апелативен съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд кои от доказателствените материали и защо се кредитират като достоверни и е изложил доводи, поради какви съображения счита оплакванията на жалбоподателите за неоснователни. При това положение мотивите на въззивното решение не показват нарушения при формиране на вътрешното убеждение по фактите, относими към предмета на доказване. Законосъобразното и логически издържаното осъществяване на доказателствената дейност от първата инстанция, споделено и от въззивната такава, е позволило формиране на фактически изводи относно централния въпрос в производството – за фиктивността на инкриминираните сделки. В рамките на установената фактическа обстановка, решаващите съдилища правилно са приложили материалния закон. По несъмнен начин е установено, че подс. М. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 493 986.74 лв., като е потвърдил неистини в подадени справки декларации по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС /отм./ от името на [фирма] пред ТД на НАП – [населено място] и като е използвал документи с невярно съдържание /фактури/ при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите ТД на НАП – [населено място]. От обективна страна тези действия са установени безспорно, както и от обстоятелството, че инкриминираните фактури не отразяват реално осъществени сделки. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че потвърждава неистини при подаването на процесните справки-декларации и използва документ с невярно съдържание, като с това пряко е целял да ибегне плащане на данъчни задължения. Несъстоятелно е възражението, че действията на подс. М. са извършени в изпълнение на задълженията му по ЗДДС /отм./, тъй като те възникват само при наличието на реални сделки за доставка на стоки или услуги. В настоящият случай сделките са фиктивни. Без значение е с колко от фирмите, описани в решението като верига, е имал контакт подсъдимия, както и дали е знаел за последващите сделки, в които дружеството му не участва. От значение е, че от възприетата фактическа обстановка е видно, че посредством употреба на документи с невярно съдържание, знаейки че сделките не са реално осъществени, подсъдимият М. е потвърдил неистина и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. На л. 26 – л. 44 от решението въззивният съд е изложил подробни мотиви за всеки един от инкриминираните 20 данъчни периода, защо и въз основа на какви доказателства приема, че сделките не са реално осъществени, респективно защо подсъдимият е знаел за това обстоятелство. На л. 52 от въззивното решение съдът подробно се е спрял на характеристиката на деянието. Обстоятелството дали при извършените данъчни ревизии неистинските фактури са били признати за валидни от данъчната администрация е без значение относно преценката за истинността им, тъй като заключенията на последната нямат отнапред установена доказателствена сила в наказателното производство (в този смисъл т. 1 от ТР № 1 от 07.05.2009 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС). Във връзка с направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание касационният съд прецени, че правилно наказанието на подсъдимия М. е отмерено в рамките на минимума предвиден в сакционната част на чл. 255, ал. 3 НК. Възприетите от първоинстанционния съд като смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, отдалеченост на периода, през който е извършено престъплението и продължителността на наказателното производство, не могат да обосноват наказание под предвидения от законодателя най-нисък предел за съответното престъпление, тъй като по делото са налични отегчаващи отговорността обстоятелства – размерът на укритите данъчни задължения, многократно надминаващ критерия за особено големи размери, както и броя на отделните деяния, включени в единното продължавано престъпление. Касационната инстанция приема, че така определеното наказание е съответно на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенции. Законосъбразно предходните инстанции са преценили, че същото не следва да бъде изтърпяно ефективно и са отложили изпълнението му по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Наложеното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК и същото не следва да бъде намалявано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 212 от 29.06.15 год., постановено по ВНОХД № 348/15 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:........................................... .............................................