Р Е Ш Е Н И Е №91 гр.София, 09.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 613/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1026 от 14.11.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 30 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 58/2011 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение № 193 от 25.11.2010 год. по гр.дело № 326/2010 год. на Омуртагския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено правото на собственост и е признато за установено, че А. А. Й. е собственик по силата на нотариален акт №*, т.*, нот.дело № */* год. на дворно място, за което е отреден имот със стар идентификатор * в кв.*, парцел *, а по кадастралната карта на [населено място]-поземлен имот с идентификатор * с площ * кв.м. и първи жилищен етаж с площ * кв.м., със самостоятелен вход от североизток, избено помещение и гараж от източната част на сутеренния етаж от масивна жилищна сграда. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС за предаване на владението на имота, въззивното решение е влязло сила. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация е на становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с решение № 101 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 1255/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че трети лица по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД са лица извън страните по договора, развален по съдебен ред. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: По делото е безспорно, че с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. съпрузите С. И. Й. и А. Й. Й. са прехвърлили на сина си А. А. Й. * идеална част от процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка. С нотариален акт № 10 от 11.01.1995 год. по нот.дело № */* год. А. А. Й. продал тази част на Р. С. А., а с нотариален акт № * от * год. по нот.дело № */* год., А., заедно със съпруга си А. А. А., я продали отново на А. А. Й.. След смъртта на съпруга си, третото лице по делото/сега касатор/ С. И. Й. завела срещу А. А. Й. иск за разваляне на алеаторния договор, който бил уважен с влязлото в сила на 14.03.2001 год. въззивно решение от 18.05.2000 год. по в.гр.дело № 100/2000 год. на Търговищкия окръжен съд. Със сега обжалваното въззивно решение окръжният съд е уважил иска по чл.108 ЗС в установителната му част, като е приел, че ищецът А. А. Й. е собственик на имота по силата на договора от 12.04.1996 год., тъй като го е придобил от трето добросъвестно лице спрямо разваления алеаторен договор и също следва да се третира като такова лице. Според въззивния съд, обстоятелството, че договорът за гледане и издръжка, сключен между ищеца и майка му е бил развален през 2001 год., не влияе директно върху правата му на собственик с оглед чл.88, ал.2 ЗЗД, доколкото третото лице-помагач в настоящия процес/прехвърлител по алеаторния договор/, не е предприело след развалянето му никакви правни действия по атакуване на сделките между ищеца и Р. С. А. от 1995 и 1996 год. По допустимостта на въззивното решение. С исковата молба вх.№ 1977 от 22.06.2010 год. А. А. Й. е предявил срещу Й. А. Й. иск по чл.108 ЗС. Претендирал е, че е собственик по покупко-продажба и давностно владение на * идеална част от дворно място – поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с площ * кв.м., както и на първия жилищен етаж с площ * кв.м. със самостоятелен вход от североизток, избено помещение и гараж, от масивната жилищна сграда с идентификатор *, както и на * идеална част от общите части на сградата. С петитума на исковата молба е поискал да бъде признат за собственик на * идеална част от дворното място, както и на първия жилищен етаж, избено помещение и гараж, заедно с ½ идеална част от общите части на масивната жилищна сграда, както и да бъде осъден ответника да му предаде владението на описания имот. С първоинстанционното решение районният съд е отхвърлил изцяло иска, като в диспозитива се е произнесъл по отношение на цялото дворно място, вместо за претендираното право на собственост върху * идеална част от него. С въззивното решение окръжният съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС в установителната му част и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено, че А. А. Й. е собственик по силата на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. на цялото дворно място, на първия жилищен етаж, избено помещение и гараж, заедно с * идеална част от общите части на сградата. В частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС за предаване владението на дворното място и на първия етаж от сградата, избено помещение и гараж, заедно с * ид.част от общите части на сградата, първоинстанционното решение е потвърдено. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Като е постановил решение за признаване собствеността на цялото дворно място, а не за претендираното с исковата молба право на собственост върху * идеална част от него, въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, поради което обжалваното решение и решението на първата инстанция подлежат на обезсилване за разликата над * идеална част от дворното място, а исковото производство в обезсилената част следва да бъде прекратено на основание чл.293, ал.4, предл.второ във връзка с чл.270, ал.3, предл.първо ГПК. По основанието, по което е допуснато касационно обжалване. Изводът на въззивния съд, че ищецът е собственик на имота по силата на договора за продажба от 12.04.1996 год., тъй като го придобил от трето добросъвестно спрямо разваления алеаторен договор от 20.04.1994 год. лице, поради което също следвало да бъде третиран като такова лице, противоречи на разрешението, дадено с решение № 101 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 1255/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитирания съдебен акт, който е част от задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че страната по развален по съдебен ред /чл.87, ал.3 ЗЗД/ договор не може да се ползува от защитата на разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД, макар да е придобила права върху вещта на основание различно от основанието по разваления договор. Според решението, под трети лица по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД следва да се разбират лица извън страните по разваления по съдебен ред договор, поради което независимо от основанието за придобиването, страната по разваления договор е длъжна да върне вещта по силата на обратно действие на развалянето предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД. По основателността на касационната жалба. С оглед разрешението, дадено с решение № 101 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 1255/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., което се споделя от настоящия съдебен състав, обжалваното въззивно решение противоречи на материалния закон – основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.първо ГПК. Влязлото в сила на 14.03.2001 год. въззивно решение от 18.05.2000 год. по в.гр.дело № 100/2000 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е уважен изцяло иска на С. И. Й. /сега трето лице помагач на ответника и касатор/ срещу А. А. Й. за разваляне на алеаторния договор от 20.04.1994 год. поради неизпълнение, има обратно действие спрямо страните чак до към момента на сключването на разваления договор и приобретателят на правото на собственост върху недвижимия имот дължи връщането му поради отпадане на основанието – чл.88, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, предл.последно ЗЗД. Вярно е, че А. А. Й. е продал на 11.01.1995 год. имота на трето лице – Р. С. А., т.е. преди да е била вписана исковата молба на С. И. Й. по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор. Предвид на това, третото лице Р. С. А. се ползува от защитата на чл.88, ал.2 ЗЗД, но с последваща сделка от 12.04.1996 год. същата, заедно със съпруга си А. А. А. са продали същия имот обратно на приобретателя по разваления алеаторен договор. Последният не е трето лице по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД, тъй като е страна по сделката, развалена поради неизпълнение и не може да се ползва от непротивопоставимостта на по-късното вписване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Като е приел обратното, окръжният съд е нарушил материалния закон – чл.88, ал.1 и ал.2 ЗЗД, поради което в частта, с която е уважен иска за признаване правото на собственост върху спорните * идеална част от дворното място и първия етаж от масивната жилищна сграда, избеното помещение и гараж, заедно с * идеална част от общите части на сградата, на основание договора за покупко-продажба от 12.04.1996 год., въззивното решение подлежи на отмяна с отхвърляне на претенцията като неоснователна. С исковата молба се е поддържало като евентуално и второ основание за придобиване на собствеността върху процесния имот – изтекла придобивна давност. С отмяната на въззивното решение и постановяването от ВКС на ново решение по съществото на главния иск в обратен смисъл, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на съединения с него евентуален иск, по който въззивният съд не се е произнесъл с оглед на чл.271, ал.2 ГПК. Възстановена е висящността на спора по евентуално съединения иск и делото следва да се изпрати на въззивния съд, който да се произнесе в друг състав по този иск, както и по исканията за разноски за всички инстанции. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. на основание чл.293, ал.1, предл.второ и ал.4, предл.второ във връзка с чл.270, ал.3, предл.първо ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 30 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 58/2011 год. на Търговищкия окръжен съд и решение № 193 от 25.11.2010 год. по гр.дело № 326/2010 год. на Омуртагския районен съд само в частите, с които съдилищата са се произнесли по иска за признаване за установено правото на собственост за разликата над * идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по същия иск в обезсилените части. ОТМЕНЯВА решение № 30 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 58/2011 год. на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл.108 ЗС в установителната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Й. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] срещу Й. А. Й. от [населено място], [улица] иск за признаване за установено правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба от 12.04.1996 год. върху следния недвижим имот: * идеална част от дворно място, за което е отреден имот със стар идентификатор * в кв.*, парцел *, а по кадастралната карта на [населено място]-поземлен имот с идентификатор * с площ * кв.м., при съседи: имоти *, *, *, *, * , и първи жилищен етаж с площ от * кв.м., със самостоятелен вход от североизток, избено помещение и гараж от източната част на сутеренния етаж, от масивна жилищна сграда с идентификатор * с площ * кв.м., както и * идеални части от общите части на сградата. ИЗПРАЩА делото на Търговищкия окръжен съд за разглеждане от друг състав на предявения като евентуален иск за признаване правото на собственост въз основа на придобивна давност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/