Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * реална част * правен интерес * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

гр. София, 10.08.2011 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 02 юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1040 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В., Г. А. В., всички чрез адв. М. Д. срещу решение от 29.03.2010 г. по в.гр.дело № 6/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3070/22.10.2009 г. по гр.дело № 9681/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск за признаване за установено, че ответниците Н. Й. С. и Ю. С. С. не са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на[жк], м. „Б. ю.” в [населено място], представляващ имот № * по ПНИ на СО”Б. ю.” с площ на частта от 939 кв.м..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение от жалбоподателите са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В писмен отговор ответницата по жалбата Ю. С. С., чрез адв. Н. Ж. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата Н. Й. С. не е изразила становище по касационната жалба.
С определение № 192/23.02.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос за предметния обхват на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от лица с възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, обуславящ установяване на материално правната легитимация на ищците – предпоставка за допустимостта на иска, съответно установяване елементите от фактическия състав за успешното му провеждане, касаещо основателността на иска.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск за собственост на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на[жк], м. „Б. ю.” в [населено място], представляващ имот № * по ПНИ на СО”Б. ю.” с площ на частта от 939 кв.м., предявен от жалбоподателите срещу ответниците Н. Й. С. и Ю. С. С..
Прието е наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, като в тази насока са възприети задължителните указания, дадени с определение № 466/08 г. от 30.12.2008 г. по ч.гр.дело № 11657/08 г. на ВКС V г.о., постановено в хода на делото.
Въззивният съд е приел, че ищците-сега касатори са наследници по закон на А. Е. П., починал на 08.07.1971 г.
С влязло в сила решение по гр. дело № 9927/06 г. на Варненския районен съд е прието за установено по отношение на ОСЗ [населено място] и [община], че наследниците на А. Е. П. имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 15.500 дка в м.”Т. Т.” в землището на [населено място], идентичен със стар имот № . по помощния план на местността „Б. ю.”, придобит от общия наследодател по давност, установена с н. акт № */37 г.
Прието е, че решение № 1595/22.07.2008 г. на ОСЗ [населено място] е признато правото на собственост на наследниците на А. Е. П. в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 15.500 дка, находяща се в терен по пар.4 на[жк]в м.”Т. Т.”, с отбелязване в същото, че възстановяването на правото на собственост върху имота ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Прието е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши на осн.чл.14,ал.1,т.3, вр. ал.7 на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета, която ще определи местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността. По делото е установено, че такава заповед не е постановявана.
Поради оспорена от ответниците идентичност на признатия за възстановяване имот на ищците и процесния съдът е приел, че в тежест на последните е да установят идентичност между признатия им за възстановяване имот, описан в съдебното решение и имота, описан в н.акт № */37 г.
Съдът не е възприел становището на вещите лица по назначената тричленна СТЕ относно идентичността между признатия за възстановяване на ищците имот, описан в съдебното решение и имота, описан в н.акт № */37 г. За да направи извода съдът е сравнил границите на имота, описан в н.акт № */37 г. и съседите на стар имот № . по П. и е приел, че няма съвпадение на съседи, нито данни за родствени връзки между лица, на които са записани съседните на имот № . имоти и посочените в нотариалния акт като съседи лица. Прието е, че всички имоти, за които са изложени твърдения, че са били съседи на имота, описан в н.акт № */37 г. се намират в различни местности, като не е установено тези местности да са съседни.
Възоснова на данните по делото съдът е приел, че не е налице идентичност на претендирания като признат за възстановяване имот № . по П. и имота, описан в н.акт № */37 г., че ищците не са материално легитимирани да отричат правото на собственост върху реална част от имот № . по ПНИ, тъй като не е установена идентичност на имота, върху който са им признати права и процесния имот и е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
Въпросът по който е допуснато касационно обжалване е за предметния обхват на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от лица с възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, обуславящ установяване на материално правната легитимация на ищците – предпоставка за допустимостта на иска, съответно установяване елементите от фактическия състав за успешното му провеждане, касаещо основателността на иска, решен в противоречие с даденото разрешение в решение № 1141/10.11.2008 г. по гр. дело № 5001/2007 г. на ВКС II г.о.
С посоченото решение състав на ВКС се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. Застъпено е становището, че при отрицателен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на имота на някои от предвидените в закона основания. С решението съдът е приел, че в полза на ищците е признато право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници върху пет земеделски имота, находящи се в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, че е налице частична идентичност между един от посочените имоти и процесния. Прието е, че правото на ползване на ответника не се е трансформирало в право на собственост, поради липса на данни за наличие на предпоставките на пар.4а ЗСПЗЗ, както и на хипотезата на пар.4б ЗСПЗЗ. Със същото решение е застъпено становище, че ищците са установили легитимацията си да оспорят правото на собственост на ответниците, тъй като с решение на ОСЗ им е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти в терен по пар.4 ЗСПЗЗ и за възстановяване на собствеността върху имота са приложими разпоредбите на чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
Настоящият състав споделя като правилно изразеното становище на състава на ВКС с посоченото решение по гр.дело № 5001/2007 г. на II г.о.по правния въпрос.
Съгласно разпоредбите на чл. 97,ал.1 ГПК/отм./ сега чл.124,ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право правното естество на което се определя от основанието и петитума на иска и възоснова на правната норма. Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ - сега чл.124, ал.1 ГПК е наличието на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правото на ищеца и се поражда нужда от защита. И в този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално право. При установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита, чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. Следователно материалната легитимация на ищеца е въпрос по допустимостта на иска. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот от лица с признато право на собственост върху имоти по реда на ЗСПЗЗ в терен по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ материалната легитимация на ищците се установява с решението на ОСЗ, с което им е признато правото на собственост върху земеделския имот. Правният интерес за ищците в тези случаи произтича и от възможността с предявяване на отрицателния установителен иск да прекъснат течащата в полза на ответника придобивна давност. Това важи особено в случаите, когато ответник по такъв иск е лице, придобило правото на собственост върху спорния имот на основание прехвърлителна сделка от трето лице. При твърдения в исковата молба, че ответникът е придобил правото на собственост на основание прехвърлителна сделка от несобственик последният като добросъвестен владелец може да придобие имота на основание 5 годишно давностно владение по аргумент на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ. В полза на ответника след м.11.1997 г. на осн.чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ тече придобивна давност.
При предявен отрицателен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот в тежест на ответника е да докаже основанието на което основава претендираното право, отричано от ищеца. Установяване на фактите, от които произтича претендираното от ответника право и преценката на съда за тяхното наличие е въпрос по основателността на иска.
Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос и на основание чл.293,ал.2 ГПК по същество на касационната жалба съдът намира, че същата е основателна.
Неправилен е извода на въззивния съд, че не е установена идентичност на претендирания като признат за възстановяване имот на ищците, като наследници на А. Е. П. и имота, придобит възоснова на нотариален акт № */37 г. от същия наследодател. Неправилно е прието, че ищците не са материално легитимирани да отричат правото на собственост върху реална част от имот № . по ПНИ, тъй като не е установена идентичност на имота, върху който са им признати права и процесния имот. При тези съображения съдът обсъждайки материалната легитимация на ищците и приемайки, че същата не е установена неправилно се е произнесъл по основателността на исковата претенция, като я е отхвърлил.
В случая е предявен отрицателен установителен иск за собственост на реална част от недвижим имот, находящ се в[жк]на м.”Б. ю.” в [населено място], представляващ имот № . по ПНИ на СО”Б. юг” с площ на частта от 939 кв.м.
Съдът намира за установено наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Материалната легитимация на ищците-сега жалбоподатели е установена от приложеното по делото решение на ОСЗ [населено място] № 1595/22.07.2008 г., с което им е признато право на собственост като наследници на А. Е. П. в съществуващи стари реални граници на имот нива от 15.500 дка, находящ се в терен по пар.4 на „Г.” в м.”Т. т.” в землището на [населено място]. Решението на ОСЗ е с отразяване, че възстановяването на правото на собственост върху имота ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. Налице са и данни по делото с оглед заключението на тричленната СТЕ за идентичност между имота, правото на собственост върху който е признато с решението на ОСЗ и процесния. Правният интерес е обусловен и от възможността да се прекъсне придобивната давност, течаща в полза на ответницата Н. Й. С. от 01.11.2005 г., която според твърденията на ищците е придобила имота възоснова на прехвърлителна сделка от несобственик, извършена с нот. акт № */01.11.2005 г. С оглед на тези съображения съдът намира за установено наличието на правен интерес от търсената с иска защита. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
Въззивният съд следва да се произнесе по основателността на исковата претенция. В тежест на ответниците е да докажат, че са собственици на спорния имот на някое от основанията, предвидени в закона. Въззивният съд следва да обсъди всички представени по делото доказателства и доводите на страните, и да изложи свои фактически и правни изводи относно наличието или не на фактите, от които произтича претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и на основание чл.293,ал.2 ГПК следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд на основание чл.293,ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 426/29.03.2010 г., постановено по гр. дело № 6/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Връща делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: