Ключови фрази
Ревандикационен иск * акт за държавна собственост * възстановяване правото на собственост * наследствено правоприемство



Р Е Ш Е Н И Е


N 369

София ,10.07.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова

При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 877 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 489 от 19.05.2011 г. по гр.д. № 877 /2010 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 188 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 2125 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение с което е оставено в сила решение № 2429 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 924 от 2007 г. на Варненския районен съд, 12 състав и е отхвърлен ревандикационният иск предявен от касаторката- ищца С. В. В. срещу община “В.” и Д. представлявана от М. за предаването на поземлен имот № ..... по кадастралната карта на [населено място], 8-ми микрорайон с площ от ..... кв.м. ведно с изградената в мястото сграда.
Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материално правните въпроси за предметния обхват на нормата на чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ и предметния обхват на нормата на чл.3, ал.1 ЗВСВОНИ и процесуални въпроси за доказателствената сила на актовете за държавна собственост и задължението на съда да се произнесе по предмета на спора.
Ответника Д. , представлявана от М. не е депозирала отговор по касационната жалба, но в съдебно заседание представя становище.
Ответника община “В.” счита, че касационната жалба е неоснователна и привежда аргументи в подкрепа на решението.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението е правилно като краен резултат макар настоящият състав да не споделя някои от изложените аргументи.
Правилно с оглед въведеното с исковата молба спорно право в решението си Варненският окръжен съд е отговорил налични ли са трите елемента от фактическият състав на ревандикационният иск, а именно: ищцата да е собственик на имота на въведеното с исковата молба основание , ответника да осъществява фактическа власт върху имота и да е установено правното му основание и това правно основание противопоставимо ли е на правото на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди , че е собственик на спорният имот, който представлява дворно място с площ от .... кв.м и изградената върху него двуетажна масивна сграда с площ от .... кв.м. , съставляващо поземлен имот № ..../ ..../ по кадастралната карта на [населено място], 8-ми микрорайон. Въведеното с исковата молба основание за собственост е наследственото правоприемство от майката на ищцата Л. М. В. , починала на 11.11.1960 г. в Гърция /У-ние № .... от ..... г. / която го е получила по дарение от своя баща М. Ф., жител на [населено място] с н.а.№ ..., рег. №...., н.д. №.... от ..... г. При условията на евентуалност се подържа твърдение за придобиването на собствеността на оригинерно основание – изтекла в полза на майката Л. В. 20 годишна придобивна давност с начален срок- 1928 г. до 1948 г. Освен наследственото правоприемство в исковата молба е посочено като правно основание за собственост и реституцията, настъпила по реда на чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ и допълващия го текст на чл.3, ал.1 ЗВСВОНИ. Сочените фактически обстоятелства подкрепящи подържаното основание са, че имота е бил отнет без правно основание през 1949 г. и последващо одържавен на основание Спогодбата между България и Гърция /Д.в. бр.87 от 1964 г./ за което е съставен акт за държавна собственост № .... от ..... г., независимо че не са били налице условията по цитираната Спогодба. Това са основанията , които мотивират ищцата - касатор да подържа, че възстановяването на собствеността е станало по силата на закона при действието на нормата на чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ и на чл.3, ал.1 ЗВСОНИ.
С определение № 285 от 10.01.2009 г. като ответник е привлечена община “В.” , която е конституирана на основание чл.117, ал.4 ГПК/отм./.
По делото е било безспорно по подразбиране , че фактическата власт върху имота са осъществява от Общината , която ползва сградата и мястото за Музей за историята на [населено място]. Допълнително е било изяснено , че с Разпореждане на МС № ... от ..... г. имота е отреден за археологичен резерват “А. [населено място]- В.”. С писмо № .... от ...... г. на НИПК и съгласно чл.12, т.2 от Закона за паметниците на културата и музеите обекта е бил определен за архитектурно–строителен паметник на културата. Съгласно разграничителният критерии между държавна и общинска собственост , проведен с § 7, т.5 от ПЗР на ЗМСМА този обект , който има културно предназначение от местно значение е общинска собственост.
По въпроса за предметните предели на възстановяването на собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ е допусната касационната проверка на решението.
Варненския окръжен съд е отхвърлил иска за ревандикация на касаторката защото е намерил, че не е установено ищцата да е станала собственик по силата на наследствено правоприемство на тази имот, тъй като липсва доказателства, че нейната майка Л. В. била собственик на заявените две основания- деривация по силата на дарение и оригинерно – поради изтекла придобивна давност по чл.34 от Закона за давността /отм./. Настоящия състав намира , че този извод на Варненския окръжен съд е необоснован. По делото съществува ясно доказателство, че нотариалният акт за дарение от 1924 г. не съществува в Службата по вписвания защото липсва тома в който е бил подреден. Това обстоятелство очевидно не може да се вмени във вина на ищцата . В същото време в редица официални документи, съставени от държавните органи по повод отношенията между България и гръцките поданици посочват наличието на този акт – писмо №.... от ..... г. на М. ; преписката по повод дължимите застраховки за пожара в сградата през 1942 и сл. години. В тази насока е и н.а. № ...., т...., рег. №...., н.д. №.... от ..... г. за уреждане на сметки по регулация за парцела, собственост на В.. Именно този нотариален акт е индиция за собствеността на наследодателката на ищцата, получена на деривативно основание , а не вписването в разписния списък на нейния баща през 1950 г., въпреки ,че е починал през 1942 г. Имота обаче е станал държавен по силата на чл.1, т.3 от Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция съгласно който във финансовите въпроси, уредени между двете държави са включени и имотите гръцките физически или юридически лица ,чийто имущества в България са били засегнати защото правоимащите са ги изоставили “поради каквато и да е причина на българска територия и са напуснали българска територия до подписването на спогодбата”, т.е...... г. Няма спор , че Л. В. към датата на подписването на спогодбата е починала и че нейните наследници- дъщеря и съпруг са били гръцки поданици към 1964 г. както и че имота е ситуиран на територията на НРБ. Тези обстоятелства са били констатирани и в съставеният акт за държавна собственост № ..... от ..... г. чиято доказателствената сила на акта не е била оборена. С тази спогодба са уредени финансовите взаимоотношения между България и собствениците на имотите, намиращи се на българска територия , поради което не е налице и изискването правоимащите да не са били обезщетени за одържавената им собственост.
В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.



Р Е Ш И :


ОСТАВЯ в сила решение № 188 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 2125 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: