Р Е Ш Е Н И Е   № 584   София,  27 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 декември две хиляди и осма година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА     БИЛЯНА  ЧОЧЕВА     при участието на секретаря  НАДЯ ЦЕКОВА    и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  № 556/2008 година.   Производството е с основание по чл.346 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Т. В. Т. от с. Ц., Пазарджишка област против присъда №73/30.09.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №662/2008г. на Пазарджишки окръжен съд. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. По същество се прави искане да бъде отменена присъдата и оправдан по обвинението в това производство или делото да се върне за ново разглеждане. Поддържа се и алтернативно искане, на основание чл.55НК да се премине към друг по-лек вид наказание. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на присъдата не са допуснати претендираните от защитата нарушения, което да налага нейната отмяна или изменение относно определеното наказание, поради което предлага да остане в сила. Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери присъдата с оглед на поддържаните касационни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Пазарджишки окръжен съд е отменил присъда № 375/03.07.2008г. по н.о.х.д. №1090/2008г. на Пазарджишки районен съд, в частта с която подс. Т. Т. е признат за невинен по обвинението да е извършил престъпление по чл.290, ал.1 НК и вместо нея постановил друга, предмет на касационната жалба, с която признал подс. Т. за виновен в това, че: - на 16.06.2005г, като свидетел по гр.д. №204/2005г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, устно и съзнателно е потвърдил неистината, относно обстоятелството, че през м.септември 2003г. пред здравния пункт на с. Ц. се срещнал със св. А, които му казал, че „сам се е подхлъзнал в м.”Гръцката къща”, землището на с.с. и по този начин се самонаранил с моторната резачка”, поради което и на основание чл.290,ал.1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил с петгодишен изпитателен срок. Претендираното нарушение на правилата, регулиращи дейността на съдът при оценката на доказателствения материал не е мотивирано. Конкретни нарушения на полето на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не са посочени. В допълнителни саморъчни обяснения обозначени ,като „касационна жалба”, касаторът споделя недоволството си от използуване на специални разузнавателни средства при воден разговор с адвокат Т. Проверката на присъдата по повод на това и останалите бланкетни оплаквания, основната част от които по начало освен, че са неоснователни и неотносими към касационните основания по чл.348,ал.1, т.т.1-3 НПК не позволява да се приеме, че съдът е допуснал нарушения при установяване на обстоятелствата включени в главния факт предмет на доказване по делото. По настоящето дело не са използувани специални разузнавателни средства, затова и твърдението за допуснато нарушение на чл.125, ал.2 НПК при събиране и проверка на веществени доказателствени средства се явява неоснователно. Въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че в съдебно заседание на 16.06.2005г, по гр.д. №204/2005г. по описа на Пазарджишки районен съд, при разпита му като свидетел, касаторът е заявил, че инцидента, предмет на исковата молба, при които пострадал св. А се случил в края на м. септември 2003г. и при този разговор св. В му споделил, че се подхлъзнал и наранил с моторната резачка с която работел ответникът В. Т. За това заседание касаторът бил призован като свидетел по искане на ответникът по иска за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предявен от пострадалият А. В. Въззивната инстанция, извършвайки анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателствени материали при пълно съобразяване с изискванията на чл.305,ал.3 НПК е приела ,че относно времето, мястото и съдържание на воден разговор със св. В, заявеното от касаторът пред гражданския съд съдържа неистини. Този извод е скрепен с надлежна доказателствената основа. Въззивният състав, съобразявайки установеното от свидетелите Т, Г. Я. , Б. С. , писмения доказателствен материал по гр.д. №204/2005г, медицинската документация за полученото от св. А телесно увреждане, относно характерът на увреждането, мястото и продължителността на проведеното лечение е приел, че щом като по време и място, сочени от касаторът не се е състояла среща със св. А. В. и разговор между двамата за обстоятелствата при които е настъпило увреждането на В. не е провеждан, касаторът съзнателно е затаил истината за посочената група обстоятелства. При това положение следва се сподели и правния извод, че по отношение на субективната страна на деянието е налице умисъл за неговото извършване, а не непредпазливост, до какъвто неправилен извод е стигнал първоинстанционния съд, чийто анализ неправилно е бил ограничен само относно времето, при това с неправилна интерпретация относно мястото на срещата, а не това на вредоносното събитие с каквото съдържание са свидетелските показания на касаторът. В останалата част фактическите и правни съображения на въззивния състав също са правилни изчерпателни и достатъчно пълни за да се нуждаят от допълване или коригиране. Понеже установената по делото фактическа обстановка съдържа всички признаци за съставомерност на инкриминираното деяние по чл.290, ал.1 НК искането за оправдаване на касаторът по обвинението се явява лишено от фактическо и правно основание. Определеното наказание в размер на една година лишаване от свобода с отлагане на неговото изпълнение не е явно несправедливо. Обстоятелства, които да налагат преминаване към друг вид наказание при условията на чл.55 НК не са налице. Такива не се сочат и от касаторът и неговата защита. При положение, че досега прилагане мерки за въздействие без лишаване от свобода по отношение на касаторът не са довели до реализиране целите по чл.36 НК се налага изводът, че наказанието лишаване от свобода, определено при поредното осъждане, без да се постанови ефективното му изтърпяване не се явява несправедливо. В тази връзка настоящият състав съобрази и обстоятелството, че извършеното от касаторът лъжесвидетелствуване е довело и до сериозни затруднения при установяване на обстоятелствата по гражданското делото, относно причиненото увреждане на пострадалият А. В. , защото основавайки се лъжливите показанията на касаторът окръжния съд е постановил едно неправилно решение, довело до отхвърляне на предявения иск. Затова, като съобрази,че основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК също не е налице касационния състав приема, че осъдителната присъда следва да остане в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила присъда №73/30.09.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №662/2008г. на Пазарджишки окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.