О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е                                                                                      № 34                                                  София  28.01.2010 година                                                              В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 11 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :   Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадената частна жалба от И. М. И. и М. М. И. от гр. Д.,чрез процесуалния им представител-адвокат Й. против въззивно определение от 30.09.2009г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 1.07.2009г.по гр.д. № 31654/09г.на СРС,38 състав. Счита същото за неправилно, поради което искат то да бъде отменено и въпросът бъде разрешен по същество-като се постанови определение,с което се уважи подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се издаде изпълнителен лист. Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставени два въпроса- за това-дали със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение може да се претендира частично вземане и–дали изтичането на определен в договора срок за изпълнение на задължение попада сред т.нар.”други обстоятелства” по смисъла на чл.418 ал.3 от ГПК, които –за да се издаде заповед за незабавно изпълнение следва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в нея доводи и данните по делото,намира същата за основателна. Фактите са следните : Частните жалбоподатели са поискали със заявление по образец- от районния съд да им издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу „Д”ООД гр. С. за сумата от 28 000лв,.която са посочили,че претендират на основание н.а. № 57 т.VІІ р. № 4* д. № 868/08г.на нотариус рег. № 1*ъм същото са приложили оригиналния нотариален акт,с който се удостоверява,че посоченият като длъжник в заявлението,като купувач на описания в акта недвижим имот на стойност от 230 000евро,се задължава да изплати продажната стойност-на различни вноски и падежи,една от които е в размер на 30 000евро,за която е уговорено,че ще бъде изплатена „в срок от 10 месеца на равни месечни вноски от по 3 000евро” Районният съд- с разпореждане от 1.07.2009г.е оставил без уважение така направеното искане с мотив,че кредиторите не са посочил кое точно е подлежащото на изпълнение вземане. Със сходни мотиви-въззивният съд е оставил в сила така постановеното разпореждане,като е приел,че „при липса на посочване сумата от 28 000 евро по заявлението, за коя част от оставащото задължение по нотариалния акт се отнася, съдът не може да упражни правото на заявителя на избор,нито може да прецени дали вземането е изискуемо”. Мотивирал се е и с обстоятелството,че в това производство –съдът не дава указания за отстраняване на нередовности. Така постановеният акт е предмет на обжалване пред настоящия състав. Съобразно задължението си за селекция на подадената жалба съгласно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,която намира приложение по препращане на чл.274 ал.3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на така постановеното определение,вземайки предвид,че поставените два въпроса- за възможността за частично претендиране на вземането и за това дали уговорения от страните срок за изпълнение на задължение е сред т.нар.”други обстоятелства” по смисъла на чл.418 ал.3 от ГПК-касаят сравнително нова материя /за издаване на заповед за изпълнение/, във връзка с която няма установена практика и се налага преценка и тълкуване на норми от закона. По първия поставен въпрос за възможността за частично претендиране на вземането със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,настоящият състав,намира че отговорът е положителен. В глава тридесет и седма,уреждаща нормите за Заповедното производство не се съдържа изрична уредба по този въпрос,поради което следва да намерят приложение общите норми. Липсва норма,възпрепятстваща възможността на страната да претендира част от вземането си. В този смисъл е неправилен извода на въззивния съд,че частичната претенция го възпрепятства да прецени изискуемостта на вземането. Преценката за основателността на претенцията е различна от тази за допустимостта й. За страната е налице правна възможност да претендира част от вземането,удостоверено с посочения от нея акт/В случая тя има право да претендирала 28 000 евро,при наличие в нотариалния акт на уговорена вноска от 30 000 евро/. В правомощията на съда е –следа като извърши необходимата проверка,да прецени дали претендирания размер съвпада с посочения в акта или не, дали вземането е установено,изискуемо и подлежащо на изпълнение. Претендирането на част от вземането-не може да бъде квалифицирано като нередовност на заявлението,изискваща уточнение, поради което и съдът не може да постановява разпореждане за отхвърляне му с единствения мотив,че липсва процесуална възможност за даване на указания. Относно вторият поставен въпрос,становището на настоящия състав е,че уговореният от страните срок за изпълнение на задължението не е сред т.нар.”други обстоятелства” по смисъла на чл.418 ал.3 от ГПК,тъй като настъпването му е обективно,не зависи от други обстоятелства и начина на броенето на сроковете е изрично уреден в закона. С оглед на изложеното,се налага извода,че подаденото от И. М. И. и М. М. И. заявление за издаване на заповед за изпълнение е редовно. Това е така,защото сключеният на 23.07.2008г. във формата на нотариален акт № 57 т.VІІ р. № 4* д. № 868/08г.на нотариус рег. № 109-договор между тях и „Д”ООД гр. С. е годно изпълнително основание,въз основа на което заявителките могат да претендират издаване на заповед за изпълнение. Същото отговаря на изискванията на чл. 410 ал.1 от ГПК-тъй като е предявено за вземане за парична сума и на тези по чл.410 ал.2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК. Като е приел обратното –въззивния съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Предвид на въведената компетентност на първоинстанционния съд за едновременно произнасяне и по редовността, и по основателността на заявлението, в случая липсата на обсъждане на предпоставките по основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, налага отмяна и на разпореждането на Софийския районен съд и връщане на делото на същия за произнасяне дали са налице законовите представки за издаване на заповед за изпълнение по заявеното основание по чл. 417 т.3 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от И. М. И. и М. М. И. от гр. Д. против въззивно определение от 30.09.2009г.на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ въззивно определение от 30.09.2009г.на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 7604/09г. и разпореждане от 1.07.2009г.по гр.д. № 31654/09г.на СРС,38 състав ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за произнасяне по основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 417 т.3 от ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.