Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 674

гр. София, 09.10.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1541 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. И. срещу решение № 4 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 629/2019г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1116 от 21. 06. 2019г. по гр. д. № 1167/2019г. на Русенски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 59, ал. 9 СК е изменен определен със съдебна спогодба по гр. д. № 3036/2015г. на Русенски районен съд режим на лични отношения на бащата – касатор с детето С. Т. И., род. на 10. 07. 2914г., само в частта относно продължителността им през лятото, като са увеличени дните от 20 на 30 дни, във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, а в останалата част молбата на бащата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК е отхвърлена като неоснователна.
Т. С. И. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за релевантните доказателства, които следва да се съберат. Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът И. релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправните въпроси, преформулирани и обобщени от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Длъжен ли е съдът да съобрази целия доказателствен материал по делото и да изгради изводите си въз основа на неговата съвкупна преценка, посочвайки кои факти приема за установени и кои не и въз основа на кои доказателства?; 2. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събира доказателства във всеки момент от развитието на въззивното производство, вкл. чрез назначаване на психологическа експертиза за състоянието на родителите и детето в производство по чл. 59, ал. 9 СК, с оглед защита интереса на детето и при данни за родителско отчуждение спрямо някой от родителите? и 3. Длъжен ли е съдът да изслуша двамата родители при спор за упражняване на родителски права и мерките за личните отношения между родителите и детето, съгласно чл. 59, ал. 6 СК?, по които сочи разрешаването им в противоречие със задължителните разрешения в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в ППВС № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г., както и в цитираните в касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – П. И. Б., подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт по молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, т.е. тя е допустима.
Предмет на настоящото производство е спор с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно режима на личните отношения между детето С. и баща му.
Страните по делото са родители на малолетния С., род. на 10. 07. 2014г., упражняването на родителските права спрямо който са предоставени на майката – П. Б., със съдебна спогодба по гр.д. № 3036/2015г. на Русенски районен съд. Със същата съдебна спогодба е определен и режим на лични отношения между детето и бащата. Отчитайки, че към момента на одобряване на горепосочената съдебна спогодба С. е бил на една година, а към постановяване на въззивното решение – на 5 г. и 6 м., както и нарушената комуникация между родителите, които са с негативна оценка един към друг, поставяща детето в състояние на конфликт на лоялност към родителите му, Русенски окръжен съд е заключил, че е налице изменение на обстоятелствата, обосноваващи промяна в определения режим на лични отношения между детето и бащата. Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, вкл. изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], въззивният съд е счел, че определеният в съдебната спогодба режим на лични отношения не следва да бъде променян, освен за периода през лятото, когато продължителността му следва да се увеличи от 20 дни на 30 дни. Обосновал е така измененият режим като адекватен на интересите на малолетното дете с оглед възрастта му, в която всяка промяна в ежедневието му би създала притеснения и безпокойство, и с оглед влошените отношения между родителите му, налагащи прилагане на по-щадящо отношение заради неукрепналата все още детска психика, предстоящото му тръгване на училище и необходимостта от стабилизиране на емоционалното му състояние. Горепосочените изводи са направени без да са били изслушани двамата родители нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, въпреки императивното правило на чл. 59, ал. 6 СК и без допускане на поисканата от молителя – касатор психологическа експертиза за състоянието на детето и родителите, при наличието на формален социален доклад, изготвен от компетентните социални служби, без проведена среща с бащата, и на данни за настройване на детето и от двамата родители един срещу друг, напоследък особено от майката срещу бащата, при което С. живее в състояние на постоянен дискомфорт.
Поставените от касатора горепосочени втори и трети процесуалноправни въпроси за възможността за служебно допускане на психологическа експертиза с оглед защита интереса на детето и за задължението на съда да изслуша двамата родители в производството по чл. 59, ал. 9 СК съгласно нормата на чл. 59, ал. 6 СК, са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което осъществяват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По тези правни въпроси даденото разрешение от Русенски окръжен съд е в противоречие с формираната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; Постановление № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на Пленума на ВС, както и в постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения: № 22 от 11. 02. 2016г. по гр. д. № 2909/2015г. на Трето г.о.; № 173 от 13. 07. 2015г. по гр. д. № 6333/2014г. на Трето г.о.; 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на Четвърто г.о.; № 207 от 24. 07. 2013г. по гр. д. № 911/2012г. на Четвърто г.о. и др..
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочените правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,




О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 629/2019г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Т. С. И. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.