Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 07.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 153 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Я. В., чрез адвокат Д. М., против решение № 414 от 07.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 738/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІ състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подсъдимия, или за преквалифициране на деянието по чл. 130 от НК. Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е обосновано с твърдение за липса на умисъл към квалифициращото обстоятелство „лице от състава на МВР”, погрешна правна квалификация, породена от липсата на доказателства за телесното увреждане и от неправилно възприет механизъм за получаването му. Съществените процесуалните нарушения са открити в извършения от въззивната инстанция доказателствен анализ на част от свидетелските показания по делото и на обясненията на подсъдимия, поради невярната им оценка и нелогично изведени аргументи. Несправедливостта на наложеното наказание е обвързана с нарушението на материалния закон. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията на жалбоподателя за неоснователни и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 201 от 24.06.2013 г. по н.о.х.д. № 4640/ 2013 г. Софийският гардски съд, Наказателна колегия, ХХІІ състав, признал подсъдимия С. Я. В. за виновен в това, че на 31.10.2007 г. в [населено място],[жк], в близост до блок 712 причинил на лице от състава на МВР – инспектор С. М. Т. (от 9 РУП-София) средна телесна повреда, представляваща трайно затруднение на движението на левия горен крайник, по повод службата му (провеждане на специализирана полицейска акция по линия на наркотици), поради което и на основание чл. 131, ал. 2 (ред., ДВ, бр. 64/ 1997 г.) от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. С решение № 414 от 07.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 738/ 2015 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, VІ състав намалил наказанието на три месеца лишаване от свобода и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. Касационната жалба на подсъдимия С. Я. В. е основателна. При изготвяне на въззивното решение Софийският апелативен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът е приел от фактическа страна, че в изпълнение на служебните си задължения полицейските служители С. Т. и Е. Ц. решили да спрат и проверят подсъд. С. В. за притежаването на наркотични вещества. Свидетелят Т. тръгнал срещу подсъдимия, показал служебната си карта и след думите „Полиция!” поискал личните документи за проверка. Подсъдимият В. изненадващо нанесъл два юмручни удара в слепоочието на цивилния полицай. На опита да бъде задържан подсъдимият извил четвърти пръст на лявата ръка на пострадалия, в резултат на което му причинил разкъсване на обвивката на сухожилието на гърба на този пръст. Притекъл се и вторият полицай, а след кратка схватка между тримата и нанесени удари по лицето на подсъдимия му били поставени белезници. Фактическата обстановка е била разкрита частично от показанията на свид. Т., частично от обясненията на подсъд. В., като достоверността на останалите показанията е кредитирана с уговорката, че тези свидетели (И. Д., А. Г. и С. Д.) не са възприели фактите от инцидента, а свидетелстват за събития след това. Полицейският служител Е. Ц. бил заличен от първоинстанционния съд, на основание чл. 118, ал. 2 от НПК. Анализирайки доказателствените средства съдът е приел за доказан оспорвания от защитата и в обясненията на подсъдимия факт на полицейска легитимация от страна на свид. Т.. От това доказателство съдът извежда умисъла на дееца към причиненото на пострадалия телесно увреждане. Мотивите на въззивното решение всъщност съдържат сериозното колебание на въззивната инстанция по въпроса съзнавал ли е подсъдимият В., че причинява средна телесна повреда на „лице от състава на МВР” (каквато е била редакцията на закона тогава) и искал ли е настъпването на вредоносните последици спрямо пострадал с особено качество? Повод за това колебание са противоречивите изложения в мотивите на л. 10 и л. 12 от въззивното решение. В първия текст апелативният съд е посочил: „Действително св. Д. съобщава, че полицаите които били цивилни са се легитимирали в един по-късен момент. Очевидно е обаче, че в настоящия случай, предвид объркването на подсъдимия в така създадената ситуация първоначалното легитимиране не е било достатъчно, за да го накара да съобрази с факта, че го преследват полицейски служители.” (л. 68 н.о.х.д.). Изложението разкрива съмнение в правилната преценка на дееца за конкретната обстановка. Следователно, в началото подсъдимият не е осъзнавал, че оказва съпротива на полицейски орган. А това рефлектира върху субективните възприятия на дееца и върху субективната страна на деянието. По-долу в решението съдът е заключил: „Както вече беше отбелязано динамиката на случая предполага и повторно легитимиране, тъй като очевидно подсъдимият не е осъзнал в достатъчна степен първоначалната легитимация от страна на св. Т..” (л. 70 н.о.х.д.). Изводите на въззивния съд разкриват сериозното противоречие на вътрешното съдийско убеждение. От една страна е прието, че подсъдимият В. не е могъл пълноценно да осъзнае служебното качество на цивилния полицейски служител Т., а от друга страна – че причинява телесната повреда умишлено. С основание касаторът възразява в жалбата си срещу неправилно приложения материален закон и твърди, че обвинението не е доказано, че полицейският служител изобщо не се е легитимирал в началото, което изключва умисълът у подсъд. В., че се среща с полицай. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като противоречивите мотиви представляват липса на мотиви в съдебния акт, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. първо от НПК. Решението на апелативната инстанция следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, за отстраняване на процесуалния порок и излагане на вътрешното съдийско убеждение по делото ясно, еднозначно и категорично. При повторното разглеждане на делото новият съдебен състав следва да бъде внимателен към прецизността на фактите по делото – действително ли свид. Т. се легитимирал пред подсъдимия; дали юмручните удари са нанесени в областта на дясното слепоочие на пострадалия, както приемат съдилищата, докато в медицинската документация кръвонасядяне и оток са констатирани над лявата вежда и клепачите на лявото око; какви са противоречията между отделните гласни изложения; има ли повторно легитимиране от полицейските служители и кое е наложило това; правилно ли е заличен свидетелят Е. Х. Ц.? Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 414 от 07.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 738/ 2015 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, VІ състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на въззивното съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.