Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                   №    259                       гр. София, 12 май 2010 година                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вероника Имова                                               ЧЛЕНОВЕ:  Красимир Харалампиев                                                                       Кети Маркова     при секретар  Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП -  Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело №  208/2010 г.   Производството по делото е образувано по искане на основание чл.422, ал.1,т.5 НПК, вр.с чл.348, ал.1,т.1 и т.3 НПК, подадено от защитата на осъденият В. И. Т., АДВОКАТ С. Н. от ВАК, ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внчд №1488/09 год. на Варненския окръжен съд, по което с решение от 12.11.09 год. е изменено определение от 29.09.09 год. по чнд№2846/09 год. на Варненския районен съд. С определението от 29.09.2009г. по ЧНД№2846/2009г. състав на Варненският районен съд е групирал наложените наказания на осъдения Т. по НОХД№11/1995г. на Районен съд гр. С. и по НОХД№624/2009г. на Районен съд, гр. В., като е определил общо най-тежкото, в размер на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим. С решение от 12.11.2009г. по ВЧНД№ 1488/2009г., Варненският окръжен съд е изменил определението като е групирал наказанията по НОХД№91/2005г. на районен съд - Елин Пелин и по НОХД №624/2009г. на Районен съд гр. В. и е определил осъденият да изтърпи общо най-тежкото, от единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим като е потвърдил определението в останалата му част в която съдът е отказал да приложил чл.24 НК досежно общо, най-тежкото наказание , както и по отношение приложението на чл.25, ал.2 НК, съгласно който е постановено „приспадане изцяло на изтърпяното до момента наказание на осъденото лице”. В подкрепа на искането се излагат доводи че съдът не се е съобразил с изискванията на закона : при определяне на общото наказание решаващият съд не се е водил от принципа за най-благоприятно съчетание за осъденото лице; и двете съдебни инстанции не са положили усилия за изясняване на съдебното минало на подсъдимия, не са събрали фактическите данни за цялостната престъпна дейност на осъдения ; не са ангажирани доказателства за изтърпяването на наказанието пробация по НОХД №91/2005г. на Районен съд , гр. Е. при групиране на наказанията по същата присъда и по присъдата по НОХД №624/2009г. на Районен съд,гр. Варна не е приспаднато изтърпяното наказание пробация от наказанието лишаване от свобода и е допуснато нарушение на чл.25 ал. З от НК; неправилно не е приложен чл.66 от НК при групиране на условната присъда по НОХД №11/1995г. и наказанието по НОХД№624/2009г.; съдът не е обсъдил всички предпоставки за прилагане на института на условното осъждане; към момента на извършване на деянията по НОХД№11/1995г. и НОХД№624/2009г. Т. е бил с чисто съдебно минало , позволяващо приложението но чл.66 от НК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на съдебните актове и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция за правилно приложение на закона при групиране наказанията и за приложение на чл.66 НК по отношение общо най-тежкото наказание. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ осъденият Т. , не се явява редовно призован. Явява се защитата му- адвокат С от ВАК, която поддържа основанията , доводите и исканията за възобновяване на делото. Според заключението на ПРОКУРОРА- представляващ ВКП, кумулирането на наказанията е извършено правилно и не са налице условия за чл.24 и чл.66 НК, но по делото не са събрани данни дали е изтърпяно наказанието пробация, и ако то е изтърпяно е следвало да се приспадне от срока на наказанието лишаване от свобода. Само на това основание производството следва да се възобнови. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО : Искането е допустимо , а разгледано по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Изводите на въззивният съд относно извършеното групиране на наказанията на осъдения са правилни по отношение на приложението на чл.25, ал.1 вр. с чл.23 НК. Правилно е прието , че при събраните данни за осъжданията на лицето, най-правилното съчетание за групиране на наказанията за осъдения Т. е определянето на общо най-тежкото наказание от наложените по присъдите по НОХД №624/09година и по НОХД №91/05година, тъй като деянията по тези осъждания са в реална съвкупност. Така общо най-тежкото наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, при режим общ, е правилно определено. Правилно е изведено, че наказанието по НОХД №11/95 год. подлежи на отделно изтърпяване. Въззивният съд се е аргументирал защо не намира основание за отлагане изтърпяването на определеното най-тежко наказание, които аргументи следва да се споделят. Осъденият Т. е лице интензивно криминално минало, с начало от 1977 година. Независимо от настъпилата реабилитация по право за повечето осъждания, правилно съдът ги е ценил като отегчаващи степента на обществената опасност на личността на осъдения. Правилно съдилищата не са приложили разпоредбата на чл.24 от НК като са приели, че конкретната престъпна дейност на осъденият не се характеризира с особено висока степен на обществена опасност. Един продължителен период от време Т. не е вършил престъпни посегателства/ повече от петнадесет години/ поради което правилно не е допуснал увеличаване на наложеното най-тежко наказание . При тези данни не следва да се приеме за основателно оплакването за явна несправедливост на определеното общо, най-тежко наказание на осъдения. Оплакването по отношение нарушението на закона по чл.25, ал.2 и ал.3 НК е основателно. Варненският ОС по внчд №1488/09 год. е постановил решението си в нарушение на закона. Не е изпълнил задължение то си по чл.13 и чл.14 НПК да изясни обективната истина относно действителното правно положение на осъдения. Общият извод на ВОС, че следва „приспадането на фактически изтърпяното от осъдения до момента, по трите му присъди”, съгласно чл.25, ал.2 НК е верен , но липсват фактически данни за този извод. Липсва и конкретизация по отношение на кои осъждания и по кои наказания следва да се приспадне изтърпяното наказание изцяло или отчасти, ако е от вида на определеното общо най-тежко наказание за съвкупността. Варненският ОС по внчд №1488/09 год. е постановил решението си в нарушение на закона. Не е изпълнил задължението си по чл.13 и чл.14 НПК да изясни обективната истина относно действителното правно положение на осъдения и по-конкретно, дали и кога е изтърпял наказанието пробация, наложено му по НОХД №91/2005г. на Районен съд , гр. Е.. Напълно ясно е съдържанието на чл.25, ал.3 НК, че изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. По делото няма никакви данни дали наказанието пробация е изтърпяно, а още по-малко , съдът е изпълнил задължението си да извърши приспадане в сроковете при трансформацията на наказанията от единият вид в другия. Воден от тези изводи, ВКС намира , че е налице особено съществено нарушение на закона по чл.422, ал.1,т.5 вр. с чл.348, ал.1,т.1 НПК и производството следва да бъде възобновено, съгласно чл.424,ал.1,т.1 НПК, поради което Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по внчд №1488/09 год. на Варненския окръжен съд, ОТМЕНЯВА решение от 12.11.09 год., ПОСТАНОВЕНО ПО СЪЩОТО ДЕЛО САМО В ЧАСТТА ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА чл.25, ал.2 и ал.3 НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от същият съд ,в друг състав. В останалата част ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :