Р Е Ш Е Н И Е № 21 Гр.София, 21 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2224/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С протоколно определение, постановено на 16.10.12 г. по Н.О.Х.Д.178/12 г., РС-Оряхово е одобрил постигнато между представител на РП-Оряхово и В. А. Х. и неговия защитник споразумение по посоченото дело. Съгласно него Х. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.323, ал.2 НК и вр.чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК му е наложено наказание пробация, състоящо се в задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично, за срок от по десет месеца и двете; както и глоба от 150 лв. В предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на определението в сила /05.11.12 г./ е постъпило искане от осъдения, озаглавено от него молба, в което се атакува посоченото споразумение и се моли делото да бъде възобновено и да се преразгледа в РС-Враца. В съдебно заседание пред ВКС искателят, редовно призован,не се явява и не изпраща представител, но депозира писмено изложение в подкрепа на искането си. Представителят на ВКП моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Съображенията по искането на Х. за възобновяване на производството и тези по допълнителното изложение, освен че са многословни, са свързани основно с житейски доводи за неблагополучия на осъждането. Няма основания да се приеме, че постигнатото между районната прокуратура на гр. Оряхово и осъдения и неговия защитник споразумение, одобрено от РС-Оряхово, е белязано с допуснати съществени процесуални нарушения. Липсват доказателства, че Х. се е съгласил да подпише споразумението въпреки волята си и в разрез със събраните в хода на производството доказателствени материали. В този смисъл ВКС тълкува неговото виждане, че е бил „предаден”, като правно несъстоятелно. След като той доброволно се е съгласил съдебното производство срещу му да приключи по реда на чл.384 и предишни НПК, не може да въвежда оплаквания за нарушаване на своите процесуални права и въобще каквито и да е несъгласия с въпросната процедура. Процесуалният закон от друга страна не разрешава само поради желание на една от страните производството да не се разглежда от съд в съдебния район, в границите на който е извършено съответното престъпление. Казаното се отнася в пряка връзка към желанието на искателя евентуално възобновеното от ВКС наказателно дело да се разглежда в гр.Враца. В кориците на делото има ясни указания, че мястото на извършване на престъплението е в рамките на съдебен район в РС-Оряхово. По-нататък, за да одобри постигнатото между страните споразумение, решаващият съд очевидно е преценил събрания в хода на досъдебното производство материал и законосъобразно е стигнал до извод, че Х. е извършил вмененото му деяние по чл.323,ал.2 НК. Дали жизненоважни лекарства на последния са се намирали в процесния имот, поради което той е проникнал в него, е без правно значение за съставомерността на осъщественото престъпление. И това е така, предвид категоричните данни, че е било постановено принудително изпълнение на влязла в сила кметска заповед за изваждане на лицето от съответния търговски обект, за която то е било уведомено по надлежен ред. Не подлежи на обсъждане от този съд в това производство /каквото възражение е отправено в искането/ дали общинските власти са имали задължение да предоставят друг имот, за да разположи искателят стоката си,след като е било разпоредено да напусне процесния търговски обект по съответен ред. В кориците на делото присъстват доказателства за общност на лицето към местното самоуправление, които навеждат на познания, говорещи в насока, несходима с лансираната теза. Проблем на осъдения е желанието му във връзка с възникналия проблем, да търси съдействие от областния управител, поради което да не присъства на запечатването на обекта. Освен това, познавайки най-добле здравословното си състояние, е следвало да предприеме поведение, което да не го поставя в медицинска нужда, за първи път междувпрочем поставена сато проблем за разглеждане пред касационната инстанция. На последно място, обстоятелството, че искателят трябва да изпълнява задълженията си във връзка с пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” и два пъти седмично да се явява и подписва пред пробационен служител, което създавало чисто физически затруднения поради инвалидизирането му, не може да бъде обмислено на плоскостта на нарушение на материалния закон. Такива са минималните правила по обсъжданата мярка, залегнали в наказателния закон, а изискванията по тях са били включени в споразумението, одобрено от съда. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д.178/12 г.по описа на РС-Оряхово Васил А. Х.,за възобновяване на наказателното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/