Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * отмяна-нарушено право на участие * процесуален субституент * прехвърляне на спорно право


- 4 -
РЕШЕНИЕ

№ 265

гр. София 20.12.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 05.10.2016 (пети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2581 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 2976/12.04.2016 година, подадена от И. М. М., за отмяна на решение № VІ-72/17.07.2015 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-рогражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 699/2015 година.
С посоченото решение „М.-Д.“ е осъдено да преустанови всякакви строително монтажни дейности по изграждане на басейн в собствения на М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 11538.502.174 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.10.2005 година на ИД на АГКК, с последващо изменение Заповед КД-14-02-2187/13.12.2012 година на Началника на С. [населено място], находящ се на адрес [населено място], [улица], с площ от 1144 м2, трайно предназначение на територията-урбанизирана, незастроен имот за жилищни нужди, при съседи :ПИ №№11538.502.172, 11538.502.171, 11538.502.282, 11538.502.415, 11538.502.175, 11538.502.173, а по действащия РП представлява У. ІІ-****, в кв.16 по плана на [населено място], [улица]без номер, с което пречи на собствениците и да премахне изградения до издаване на обезпечителната заповед без съгласието на ищците басейн в груб строеж и да възстанови в първоначален вид в недвижимия имот разрушените настилки (бордюри, плочки и др.) и зелени площи.
В молбата си за отмяна с вх. № 2976/12.04.2016 година И. М. М. твърди, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален № 125, том VІ, рег. № 6286, дело № 1085/2014 година на М. Б.-нотариус с район на действие района на Районен съд Несебър, вписана под № 110 в регистъра на Нотариалната камара е придобил от „М.-Д.“ правото на собственост върху два самостоятелни обекта в изгражданата от дружеството в имота сграда. Излага доводи за това, че басейнът е част от вертикалната планировка на сградата, поради което представа обща част на същата и с решението по чл. 109 от ЗС са засегнати негови интереси без самия той да е участвал в производството, в което то е постановено. Твърди, че има качеството на трето лице, по отношение на което постановеното по делото решение има сила на присъдено нещо, макар и да не е участвало в производството, поради което са налице предвидените в чл. 304 от ГПК основания за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас.
Насрещните страни по молбата за отмяна М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. са подали отговор с вх. № 4158/27.05.2016 година, с който са изразили становище, че същата е неоснователна и както такава трябва да бъде оставена без уважение.
„М.-Д.“ е подало отговор на молбата, с вх. № 4226/01.06.2016 година, с който е изразил становище, че същата е допустима и основателна, поради което трябва да бъде уважена.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
За да постанови решението, чиято отмяна се иска в сегашното производство, съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС. От фактическа и правна страна е прието, че М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. са собственици на посочения по-горе недвижим имот и в качеството си на такива са учредили ограничено вещно право на строеж върху същия в полза на „М.-Д.“ Установено е, че дружеството е извършвало строеж върху имота, като действията му в тази насока са включвали и изграждане на басейна, предмет на иска по чл. 109 от ЗС. По отношение на него е прието, че не е включен в обема на учреденото в полза на „М.-Д.“ ограничено вещно право на строеж и затова собствениците на имота не са длъжни да търпят съществуването му. Не са възприети твърденията на „М.-Д.“, че се касае за елемент от вертикалната планировка и инфраструктурата и затова басейна представлява обща част от изгражданата от дружеството сграда. Видно от посоченото по-горе в молбата си за отмяна И. М. М. излага идентични с тези на „М.-Д.“ доводи по отношение на характеристиката на басейна, доколкото твърди, че той е част от вертикалната планировка на сградата, поради което представа обща част на същата и с решението по чл. 109 от ЗС са засегнати негови интереси без самия той да е участвал в производството, в което то е постановено.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че исковата молба на М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. срещу „М.-Д.“, въз основа на която е образувано производството по чл. 109 от ЗС е била депозирана в деловодството на Районен съд Несебър на 10.03.2014 година и е записана с вх. № 1821. На същата дата е било образувано и първоинстанционното производство пред Районен съд Несебър. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на „М.-Д.“, който на 27.03.2014 година е подал отговор по чл. 131 от ГПК с вх. № 2366. Същевременно договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален № 125, том VІ, рег. № 6286, дело № 1085/2014 година на М. Б.-нотариус с район на действие района на Районен съд Несебър, вписана под № 110 в регистъра на Нотариалната камара, с който И. М. М. е придобил от „М.-Д.“ правото на собственост върху два самостоятелни обекта в изгражданата от дружеството в имота сграда е сключен на 08.08.2014 година, т. е. касае се до прехвърляне на част от спорното право обосноваващо пасивната легитимация на „М.-Д.“ по предявения иск по чл. 109 от ЗС в хода на вече висящо съдебно производство. Тази хипотеза е уредена в разпоредбата на чл. 226 от действащия ГПК, като уредбата е аналогична на тази по чл. 121 от ГПК (отм.). В този случай производството продължава между първоначалните страни като прехвърлителят запазва качеството си на главна страна в процеса. Самият приобретател не може да участва като такава страна освен, ако не замести праводателя си по реда на чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 222 от ГПК. Прехвърлителят на цялото или на част от спорното право продължава да участва в производството, но вече в качеството си на процесуален субституент на приобретателя и то такъв, който изключва участието на последния в хода на производството. С оглед на това приобретателят, какъвто в случая се явява молителят И. М. М. не може да иска отмяна на поставеното по спора решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 т ГПК, позовавайки се на това че е бил лишен от възможността да участва в производството лично или чрез упълномощен от него представител. Наред с това той не може да иска отмяна на решението, макар и да е обвързан от силата му на присъдено нещо, по реда на чл. 304 от ГПК. Видно от самата разпоредба същата е приложима в случаите по чл. 216, ал. 2 от ГПК, а именно И. М. М. не са съществували такива правоотношения, поради което и той не е легитимиран да иска отмяна на постановеното решение по реда на чл. 304 от ГПК.
Предвид на всичко изложено не е налице твърдяното от И. М. М. основание за отмяна на решение № VІ-72/17.07.2015 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-рогражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 699/2015 година по реда на чл. 304 от ГПК и подадената за това молба с вх. № 2976/12.04.2016 година трябва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото И. М. М. ще трябва да заплати на М. Г. Б., Г. Г. А. и К. Г. Б. сумата от 360.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 2976/12.04.2016 година, подадена от И. М. М. от [населено място], [община], [улица], с Е. [ЕГН], за отмяна на решение № VІ-72/17.07.2015 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-рогражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 699/2015 година.
ОСЪЖДА И. М. М. от [населено място], [община], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на М. Г. Б. с Е. [ЕГН], Г. Г. А. с Е. [ЕГН] и К. Г. Б. с Е. [ЕГН], тримата с адрес за призоваване [населено място], [община], [улица] сумата от 360.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.