4 Р Е Ш Е Н И Е N 190 гр. София, 29.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 3297/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. „Л. АД /в несъстоятелност/ е обжалвала въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 625 от 10.12.2013г. по гр.д.№ 1011/2013г. Ответникът Р. И. И. чрез процесуалния пълномощник адв. Р.П. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос дали въззивният съд има правомощия да обезсили изцяло първоинстанционното решение ако приеме, че с исковата молба са предявени и ревандикационен и отрицателен установителен иск за собственост. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по отменителните основания по чл.281 ГПК , съдържащи се в касационната жалба и намира следното: С решение № 219 от 08.05.2013г. по гр.д.№ 756/2012г. Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от „Л. АД [населено място] / в несъстоятелност/, представлявано от изпълнителния директор Д.Г., чрез пълномощника адв.М. П. против Р. И. И. за предаване владението на масивен магазин със застроена площ от 162 кв.м, находящ се партерния етаж на четириетажния жилищен блок в [населено място], [улица]. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ищеца по делото [фирма] / в несъстоятелност/ , в която са въведени доводи за неправилност на решението и е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на ревандикационния иск. Пловдивският апелативен съд е приел, че липсва произнасяне по цялото искане на ищеца – не е разгледан изрично предявения отрицателен установителен иск против ответника и е обезсилил първоинстанционното решение като е върнал делото за ново разглеждане на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК за надлежно произнасяне по предявените искове след проверка на редовността на предявения отрицателен установителен иск. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд , първо гражданско отделение намира следното: Предмет на разглеждане от втората инстанция е самия материалноправен спор и дейността на въззивния съд е продължение на тази на първоинстанционния - свързана е с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните и подвеждане на приетите за установени факти под приложимата правна норма. / ТР 1/2013г. на ВКС ОСГК и ТК /. При отмяната на първоинстанционното решение, въззивният съд няма правомощия да връща делото за ново разглеждане, а е длъжен да реши делото по същество , когато неговите изводи като краен резултат не съвпадат с тези на въззивния съд. Делото подлежи на връщане на първоинстанционния съд за ново разглеждане само в хипотезите на чл.270 ГПК, които се отнасят до нищожните и недопустимите решения. При обективно съединяване на искове, неразглеждането на всички предявени искове представлява непълнота на решението. Непълнотата на решението е порок, който следва да бъде отстранен от съда, който го е постановил, но това не може да стане по негов почин, каквато възможност е предвидена за допуснатата очевидна фактическа грешка – чл.247 ГПК. Съгласно чл.250 ГПК ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, страната може да поиска допълване на решението като подаде молба за това в едномесечен срок от връчване на решението или влизането му в сила. Следователно непроизнасянето по част от предявените искове не води до недопустимост на решението по разгледаните искове и съответно в тази част не подлежи на обезсилване. Когато са предявени обективно съединени искове и първоинстанционният съд се е произнесъл само по част от тях, подаването на въззивна жалба срещу решението създава висящност да делото пред въззивния съд само по разгледаните искове, освен ако доводите в жалбата съдържат имплицитно и искане за допълване на решението. По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила. След като първоинстанционният съд е разгледал иска с правно основание чл.108 ЗС и във въззивната жалба няма доводи , които да обуславят твърдение за непълнота на решението, въззивният съд не е имал основание да го обезсили по съображения, че липсва проверка по допустимостта на отрицателния установителен иск, защото от допустимостта на този иск не произтича недопустимост на решението по ревандикацията. От друга страна изводът на въззивния съд, че е предявен и отрицателен установителен иск, наред с ревандикационния е направен в нарушение на процесуалните правила. Вярно е, че в исковата молба освен твърдения, че ищецът е собственик на процесния магазин, се съдържат и твърдения, че ответникът не е собственик на същия имот, но същевременно е формулирано само искане за осъждане на ответника за предаване на владението. Това противоречие правилно е пренебрегнато като нерешаващо за правната квалификация на иска по чл.108 ЗС от първоинстанционния съд поради ясно изразената воля за установяване правото на собственост на ищеца и искането за осъждане на ответника да му предаде владението на имота и той в доклада по чл.146 ГПК е приел, че е предявен само иск по чл.108 ЗС. Страните не са възразили срещу тази правна квалификация, в хода на производството пред окръжния съд , разгледал спора като първа инстанция , те са се защитавали само по ревандикационния иск и във въззивната жалба не е повдиган въпроса за разглеждане и на отрицателен установителен иск за собственост. По изложените съображения като постановено в нарушение на процесуалните правила, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на Пловдивския апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба по същество. При новото разглеждане на делото с оглед крайният резултат, въззивният съд следва да се произнесе по таксите и разноските, включително и за касационното производство. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд № 625 от 10.12.2013г. по гр.д.№ 1011/2013г., с което е обезсилено решението на Пазарджишкия окръжен съд № 219 от 08.05.2013г. по гр.д.№ 756/2012г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: