1
РЕШЕНИЕ
№ 60097
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София,13.09.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1600 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
К. А. Д. и П. И. Д. обжалват решение № 1160 от 10.6.2020 г. по в.гр.д. 586/20 г., с което след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в частта за присъдено обезщетение над 53 333 лв до присъдения размер от 100 000 лв на К. А. Д. е отхвърлен иска й, както и е потвърдено решението в частта за отхвърляне на иска й за разликата до напълно предявения размер от 200 000 лв, както и по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на П. И. Д. за присъждане на сумата над 53 333 лв до присъдения размер от 100 000 лв е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен искът и е потвърдено решението по същия иск в отхвърлителната част за разликата до напълно предявения размер от 200 000 лв.
В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон – основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК за отмяна на решението на въззивния съд. Твърди се, че е неправилно приложена нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така както е разтълкувана в задължителната практика на ВС и ВКС. Конкретно счита, че нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, не е основание да се приеме наличие на съпричиняване. В случая, не било установено съотношението между допуснатото от пострадалата нарушение на правилата за движение и обективното виновно поведние на деликвента. Вината на пострадалия не била елемент от нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Приносът по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД следвало да бъде обективен.
Твърди и наличие на необоснованост на съдебното решение, поради това, че приетият размер съпричиняване не съответствал на събраните доказателства по делото – основание съгласно чл. 281, т. 3 пр. 3 от ГПК.
Освен това излага подробни съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, конкретно недостатъчно обсъждане на доводите на страните в мотивите на съдебното решение, както и на възприемане заключението на вещото лице.
Моли да се отмени решението.
В отговора на касационната жалба ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва същата. Счита, че решението съответства на материалния закон, така както е разяснен в ППВС 4/68 г. и ППВС 17/63 г. Счита, че макар и да не е обжалвал решението на Апелативен съд, то искът не следвало да бъде уважен.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос:
За задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
По въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия, съществува задължителна практика на ВС - ППВС № 17/1963 г., както и създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, цитирана в определението, както и решение 171 от 10.10.2013 г. по т.д. № 629/2012 г. по описа на II ТО на ВКС, решение № 97 от 29.06.2019 г. по т.д. № 1084/2015 г. II ТО на ВКС, решение 117 от 29.07.2016 г. по т.д. № 3806/2014 г. II ТО на ВКС, решение 118 от 27.06.2017 г. по т.д. № 3871/2013 г. I ТО на ВКС, както и решение 18 от 17.09.2017 г. по т.д. 60 304/16 г. ВКС, IV ГО, която не е съобразена в пълна степен от решаващия съдебен състав. Последователно, e застъпваното от ВКС принципно становище, че при въведено от ответника възражение за наличие на съпричиняване, в срок, ответникът следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, конкретния обективен принос. Приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. В случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна вредоностност, както и дали действието или бездействието е противоправно и ако е виновно, каква е вината на пострадалия. Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като се определя с оглед всички факти и обстоятелства, конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат. Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената по-горе практика, даваща отговор на поставения правен въпрос.
Въззивният съд е приел за установена отговорността на застрахователя ЗД „Булинс“ АД на основание сключения договор за застраховка гражданска отговорност относно водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ рег. [рег.номер на МПС] , приемайки че застрахователят отговаря за всички вреди, причинени при пътно-транспортно произшестиве от водача на този лек автомобил. Въззивният съд приема за доказани следните факти – на 08.12.2018 г. пострадалата В. П. К. е пътувала на задната дясна седалка на автомобил, управляван от Н. К.. Н. К. е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата като при управление на лекия автомобил, не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство съгласно изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което е предизвикал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на В. П. К., на 36 години. Тези факти са установени на основание чл. 300 от ГПК, от влязла в сила присъда. Двамата жалбоподатели-ищци са родители на В. К.. С оглед приетата автотехническа експертиза, изслушана по делото, въззивният съд е приел, че на 08.12.2018 г. около 8,10 ч, на третокласен път, [населено място] – [населено място], непосредствено след изхода на [населено място], на прав пътен участък се преобръща на пътното платно и го напуска в ляво по посоката на движението си, и след удар в метална тръба на пътен знак се установява в покой, обърнат по таван. При загуба на напречната устойчивост на лекия автомобил, последващото му преобръщане и движение от преобръщането му от удара в бетонирана метална тръба на пътен знак и изкъртванеето му, до мястото на установяване в покой, обърнат върху дясната си странична част, автомобилът е извършвал сложно въртеливо движение спрямо надлъжната и вертикалната си ос, при което върху тялото на пострадалата са действали множество инерционни сили. В последния стадий на движението на автомобила, обърнат по таван, и удар с дясна странична част в металната тръба, инерционните сили, действащи върху тялото на пострадалата, са изхвърлили тялото й от купето на автомобила и при установяването на автомобила в покой, тялото на пострадалата се е озовало под него, затиснато от дясната му странична част.
От приетото по делото заключение въззивният съд е установил, че всички седалки на управлявания от П. К. автомобил са били фабрично оборудвани с триточкови предпазни колани, включително задната дясна седалка, на която е пътувала пострадалата. Установено е, че ако пострадалата е била поставила колана си, тялото й не би могло да изпадне от купето и да бъде затиснато под него, като получените телесни увреждания вероятно биха били по-леки. Травматичните увреждания, довели до смъртта – тежка открита черепно мозъчна травма /многофрагментарно счупване на костите на черепната кутия, размачкване и деформация на главния мозък, масивно разкъсани мозъчни обвивки, многофрагментарно счупване с деформация на костите на лицевия череп/, както и тежка гръдна травма /счупвания на ребра двустранно - вдясно от 1-во до 9-то, и вляво от 1-во до 5-то, с кръвоизлив в гръдната кухина, белодробна контузия/, са получени при изпадането на тялото от лекия автомобил и притискането му между покрива на автомобила и твърдата земна повърхност. С помощта на вещото лице от изслушната съдебно-медицинска експертиза е обоснован извод, че посочените травми са несъвместими с живота. Ако пострадалата била здраво прикрепена към седалката чрез правилно поставен обезопасителен колан, то не би получила тези тежки увреждания, несъвместими с живота.
Така въззивният съд е приел, че неизпълнение на задължението на пострадалата, предвидено в чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП, да пътува с правилно поставен обезопасителен колан, е в пряка причинно-следствена връзка с изпадането на тялото й от купето на автомобила и попадането му под автомобила, в резултат на което е притиснато и са получени тежки травми, несъвместими с живота - тежка открита черепно-мозъчна травма /многофрагментарно счупване на костите на черепната кутия, размачкване и деформация на главния мозък, масивно разкъсани мозъчни обвивки, многофрагментарно счупване с деформация на костите на лицевия череп/, както и тежка гръдна травма /счупвания на ребра двустранно - вдясно от 1-во до 9-то, и вляво от 1-во до 5-то, с кръвоизлив в гръдната кухина и белодробна контузия. От заключението също е установено, че ако би пътувала с правилно поставен колан, пострадалата не би получила посочените травматични увреди и не би настъпила смъртта й. Въззивният съд е направил извод, че ако пострадалата би пътувала с поставен колан, то смъртта й не би настъпила. За да направи този извод, съдът е съобразил, че водачът на автомобила е бил с поставен обезопасителен колан, като не е получил тежки наранявания.
Въззивният съд е установил наличието на преживени болки и страдания на ищците, от смъртта на тяхната дъщеря. След анализ на доказателствата, възприетите факти от свидетелските показания и съдебно-психологическата експертиза, е приел, че травмата на ищцата е била огромна, искала да посегне на живота си. Ищецът не можел да спи, почти не се хранел. Посещавали гроба на детето си, нямали желание за живот. Променили се. Пострадалите се гордеели с детето си, с постигнатите от него успехи, в обучението й за медицинска сестра. След смъртта на детето си ищците се променили, станали затворени, живеели в сграх, не искали да живеят. Не спирали да плачат. След остра стресова реакция в началото, започнала усложнена комплицирана скръб, затруднение да приемат факта на загуба, чувство за вина, че са преживели детето си, депресия. След това, всеки от ищците развил остро посттравматично стресово разстройство, което затруднявал функционирането им. Преживели тежка психотравма и не се възстановили до обичайното личностно и социално функциониране. Въззивният съд с помощта на вещото лице-психолог, е приел, че ищците проявяват атипична (усложнена) скръб и са развили посттравматично стресово разстройство. Направен е извод, че възстановяването на ищците ще е трудно, тъй като при подходяща терапия състоянието на посттравматично стресово разстройство е овладяемо, макар и упорито страдание. Така въззивният съд е направил извод, че ищците са понесли тежко смъртта на дъщеря си, напълно съсипани, променени, не можели да спят и да се хранят, загубили смисъл на живота. Въззивният съд е отчел, че ищците са били към момента на смъртта на дъщеря си на 65 и 59 години и във възраст, в която все повече ще изпитват нужда от подкрепа и съдействие н асвоите деца. Отчетено е, че не са били финансово зависими от дъщеря си, както и не са се нуждаели от непосредствени лични грижи. Дъщеря им имала свое семейство, деца. Но са поддържали топли отношения. Настъпилата остра стресова промяна, въззивния съд е преценил наред с всички посочени обстоятелства и е приел, че всеки от ищците следва да бъде обезщетен за претърпените от него болки и страдания като е определил паричния еквивалент в размер на по 160 000 лв.
С оглед установеното съпричиняване съдът е приел, че следва да се намали обезщетението с 2/3 или за всеки по 53 333 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният размер на обезщетение от по 160 000 лв на всеки един от ищците е правилно определен, в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснена в задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г., както и в практиката на ВКС. Въззивният съд е преценил всички релевантни обективни обстоятелства, за да достигне до извода за определяне на справедливия размер на обезщетението, като е взел предвид годината на извършване на противоправното деяние – 2018 г., начина на извършване на противоправното деяние и на настъпване на смъртта, младата възраст на жертвата, топлите отношения между нея и родителите, както и конкретната проява на вредит, чрез настъпилата атипична скръб и развито посттравматично стреството разстройство, но и обстоятелството, че е била самостоятелна, изградена личност, която е имала свое семейство и деца и родителите й не са били зависими от нея, макар и във възраст, в която биха могли в бъдеще да се нуждаят повече от подкрепата й.
Но по отношение намаляване на размера на определеното обезщетение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, конкретно на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така както е разяснено нейното приложение в задължителната практика ППВС 17/63 г. В настоящия случай, съдът намира, че определеният размер съпричиняване, макар и да е съобразил релевантните факти, не е определил правилно намалението на обезщетението в съответствие с правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така както е разяснено по-горе. Установено е в процеса от заключението на вещото лице, така както и въззивният съд е приел, че с оглед оставените следи по тялото на пострадалата липсват характерни белези за поставен обезопасителен колан. Травматичните увреждания, които са констатирани от събраните доказателства са тежка открита черепно-мозъчна травма, многофрагментарно счупване на костите на черепната кутия, размачкване с деформация на костите на черепната кутия и на главния мозък, масивно разкъсани мозъчни обвивки, тежка гръдна травма (счупвания на ребра двустранно дясно от 1 до 9-то, и в ляво от 1 до 5, с кръвоизлив в гръдната кухина, белодробна контузия, са получени при изпадането на тялото от лекия автомобил и притискането му между покрива на автомобила и твърдата земна повърхност. Такива тежки увреждания, не биха били настъпили, ако бил правилно поставен обезопасителен колан. Установено е в процеса, че лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан на задната седалка, където е седяла пострадалата В. К.. Така е установено противоправното поведение на пострадалата, неизпълненото задължение съгласно чл. 137 а, ал. 1 ЗДвП. Изводът, че това е допринесло с 2/3 за причинените увреждания, настоящият съдебен състав намира за неправилен. Установено е в процеса по какъв механизъм е настъпило пътно-транспортното произшествие. При определяне обема на съпричиняване се изисква определяне на целия увреждащ комплекс. Съгласно разясненията в т. 7 от ППВС 17/63 г. следва да се установи причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В случая първопричина за настъпване на увреждането е противоправното деяние на водача на автомобила, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - липсата на непрекъснат контрол върху автомобила, който управлявал, вследствие, на което е възникнало произшествието. Установено е, че сутринта на 08.12.2018 г., при път със заледяване на места, облачно време, без интензивно движение по пътя автомобилът, управляван от деликвента, се е движел със скорост 80 км/ч и при излизане от десен завой водачът бил възприел препятствие, което му заприличало на животно, а в всъщност било руно от овча вълна. Поради това, за да не удари обекта, променил рязко треакторията си на движение с маневра - заобикаляне на препятствие чрез навлизане в насрещното движение, като след изпълнението на маневрата рязко завъртял волана на дясно и загубил контрол върху управлението му, като автомобилът се изкривил и преминал под ъгъл от десет градуса към лентата на насрещното движение, навлизайки в левия банкет, като достигнал водосточна канавка и се ударил във външната стена и продължил движението по банкета въртеливо спрямо вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, когато с дясната си странична част достигнал метална тръба, в която се ударил, изкъртил и се завъртял през дясната си част и се установил в покой, обърнат на дясна странична част и с насоченост на предната в посока осевата линия. В момента на удара в тръбата, тялото на пострадалата е изпаднало. Това е установено с влязлата в сила присъда, която на основание чл. 300 от ГПК, е задължителна в частта по отношение на осъществяване на противоправното деяние. Следователно първопричина е предприетата рязка маневра, несъобразена с пътните условия и невъзможността на водача да упражни контрол върху автомобила. Действително за возещата се на задната седалка е имало задължение, тъй като автомобилът е снабден с предпазен колан, да сложи същия в съотвтествие с предвиденото в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение. Със слагането на колана не била настъпили тези сериозни последици. Но самото непоставяне на обезопасителен колан, не може да се приеме, че е в причинна връзка, обуславяща извод за съпричиняване от 2/3. Съпоставено е наистина положението на водача на автомобила и нетежката травма при него, който е установено, че е носил обезопасителен колан. Непоставянето на колан, което способства за настъпването на вредите, действително е решаващо. Но настъпването на вредите е причинено в много по-голям обем от резките движения на волана от водача на автомобrла, липсата на преценка какви са последствията от предприемане на маневрата, както и невъзможността да се овладее автмобилът при рязкото завиване. Следователно предизвикването на непозволеното увреждане има много по-голям обем в причинноследствения комплекс, от непоставянето на колана и изпадането на пострадалата. Пострадалата се е возела на дясната задна седалка. Макар да е установено, че не би пострадалата в такава степен и да не би настъпил летален изход, то обемът на причиняване в общия противоправен резултат не може да се определи на повече от 1/3. Определянето в размер на 2/3 е прекомерно. .
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че определеното обезщетение от 160 000 лв за всеки от ищците следва да се намали само с 1/3. Всеки от ищците има право да получи по 106 666 лв. Следователно решението като неправилно следва да се отмени в частта досежно сумата от по 53 333 лв. за всеки от ищците, като се присъди на всеки от ищците сума от още 53 333 лв над определените с въззивното решение. Върху допълнително присъдената сума следва да се присъди и лихва от 29.01.2019 г., датата определена от първоинстанционния съд за дата на забава за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищците са били представлявани от адв. Ж. В. Т.. Видно от доказателствата по делото, тя им е предоставила безплатна правна помощ. Предвид изхода на спора и правото на ищците да получат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, настоящият съдебен състав намира, че на адв. Т. следва да се присъдят разноски, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за осъщественото процесуално представителство при оказване на безплатна правна помощ. Осъществена е защита пред всички инстанции, с оглед защитавания материален интерес за всяка инстанция по отделно, адв. Т. има право на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на адвокатското възнаграждение за всички инстанции е 15394,74 лв общо за двамата ищците, изчислени съразмерно с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. За първата инстанция са присъдени и неотменени от въззивния съд 2 949,32 лв за първоинстанционното производство и 201,31 за въззивното производство, в която част въззивното решение ще бъде потвърдено. Решението в частта, с която е отменено присъденото възнаграждение на адв. Т. з аразликата над 2 949,32 лв до 5 530 лв следва да се отмени. Следователно допълнително с настоящето решение следва да се присъди на адв. Т. сумата от 12 244,11 лв.
По отношение на направените разноски от ответника ЗД „Булинс“ АД, за които ищците К. и П. Д. са осъдени да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира ,че действително с оглед нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете, ответникът има право на разноски. Направените разноски са съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК, сумата от 12 046 лв за първа инстанция. Съразмерно на уважената част от исковете разноските са 5 661,62 лв. за първоинстанционното производство. С решението на първоинстанционния и въззивния съд са присъдени на ответника разноски от 6 023 лв от ОС Враца и 3 303,75 допълнително от АС-София. Решението на въззивния съд, потвърждаващо разноски, присъдени от първа инстанция над 5 661,62 лв до 6 023 лв следва да бъде отменено, както и изцяло присъдените от въззивния съд разноски от 3 303,75 лв за първоинстанционното производство. По отношение на разноските за втората инстанция, дължими са 6 298 лв, присъдени са с решението на АС 11 146,69 лв плюс 1 866,69лв. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК разноските са 13 400 лв, като дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са 6 298 лв. Следователно над сумата над 6 298 лв до присъдените разноски от 11 146,69 лв и за сумата 1866,68 лв, следва да се отмени решението.
По отношение на дължимата държавна такса. Ищците са освободени от внасяне на държавна такса. Поради това дължимата държавна такса за производството пред съда, съразмерно на уважената част от исковете се дължи от застрахователя, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Решението на първоинстанционния съд е отменено за дължимата държавна такса за разликата над 4 266,64 лв дължима държавна такса и потвърдено за тази сума. Общо дължимата държавна такса за производството е 27 866,68 лв. Съразмерно на уважената част от исковете дължимата държавна такса е 14769,34 лв. С решението на първоинстанционния съд е присъдена сумата от 4 266,64 лв и в тази част решението на първоинстанционния съд е потвърдено, а следва да се отмени в частта ,с която е отменено първонистнационното решение за разликата над 4 266,64 лв д оприсъдените 8 000 лв. Следва се извади присъдената вече 4 266,64 лв с първоинстанционното решение, застрахователят следва да бъде осъден да довнесе 10 502,70 лв
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1160 от 10.06.2020 г. по т.д. 586/20 г. по описа на Апелативен съд – София, ГК, 12 състав в частта относно сумата от 53 333 лв, с която е отменено решение № 194 от 27.11.2019 г. по т.д. 89/19 г., ОС – Враца и вместо него е постановено отхвърляне на иска на К. А. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД за разликата над 53 333 лв до 100 000 лв и иска на П. И. Д. за разликата над 53 333 лв до уважения размер от 100 000 лв и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на ОС Враца за сумата над 100 000 лв до 106 667 лв и в частта за присъдените разноски на ЗД „Булинс“ АД с първоинстанционното решение над сумата от 5 661,62 лв и присъдените от въззивния съд за първоинстанционното производство 3 303,75 лв, както и присъдените за въззивното производство над 6 298 лв до 11 146,69 лв и относно сумата 1 866,68 лв държавна такса, както и в частта, с която е отменено решението относно присъденото възнаграждение на адв. Ж. Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв за разликата над 2 949,32 лв до 5 530 лв, както и да се отмени в частта относно дължимата държавна такса за първоинстанционното производство над 4 266,64 лв до 8000 лв
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1от КЗ, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на К. А. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. К., [улица] сумата от още 53 333 лв, представляваща обезщетение, за причиненините й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й В. П. К. в ПТП на 08.12.2008 г., ведно със законната лихва от 29.01.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1от КЗ, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. К., [улица] сумата от още 53 333 лв, представляваща обезщетение, за причиненините му неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му В. П. К. в ПТП на 08.12.2008 г., ведно със законната лихва от 29.01.2018 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Ж. В. Т., АК Кюстендил, [населено място], [улица], ет. 5, офис 7 а сумата от 12 244,11 лв, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., дължимо адвокатско възнаграждение за всички инстанции.
ОСЪЖДА, на основание чл. 83, ал. 3 от ГПК ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд, дължимата държавна такса от още 10 502,70 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: