Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 14 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1245/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения М. И. Ш. за възобновяване на ч.н.д. № 146/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. От съдържанието на искането се извежда касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и имплицитно по т. 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че съдилищата са допуснали нарушение на разпоредбите на чл. 25, вр. чл. 23 от НК с атакуваното определение, тъй като неправилно са били групирани наказанията, наложени на подсъдимия по н.о.х.д. № 399/2011г. на Районен съд – Казанлък и ч.н.д. № 428 на Окръжен съд - Пазарджик. Сочи се, че съдът е допуснал грешка при кумулиране на наказанията, тъй като по една и съща присъда съпроцесникът му А. Т. е осъден на 13 години лишаване от свобода, а осъденият Ш. – на 13 години и 6 месеца. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането. Адвокат П., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважение на искането за възобновяване. Осъденият М. Ш. моли съда да уважи искането му за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение по реда на чл. 306 от НПК е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. По молба от осъдения Ш. за определяне на едно общо най-тежко наказание в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК в ОС-Пазарджик е било образувано н.ч.д. № 146/2016 г. с предмет групиране на наложените на осъдения наказания по влезлите в сила присъда и решение (постановено в производство по чл. 457 от НПК) по следните дела: н.о.х.д. № 399/2011 г. на PС-Казанлък и ч.н.д. № 428/2015 г. на ОС-Пазарджик. Предвид хронологията на извършване на деянията от Ш. по всяко едно от посочените дела, както и на влизане в сила на постановените по тези дела съдебни актове, правилно е изведена съвкупността и е определено едно общо най-тежко наказание. С определение № 160 от 28.03.2016 г., постановено по цитираното дело, ОС-Пазарджик е определил и наложил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 13 години и 6 месеца между наказанията, наложени на осъдения М. Ш. по присъда от 09.06.2011 г. по н.о.х.д. № 399/11 г. на Районен съд – Казанлък /за деяние, извършено в периода 28.12.2010 г.-02.01.2011 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1, б.“б“, вр. чл. 26 от НК, за което му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор от закрит тип при строг режим/, влязла в законна сила на 24.06.2011 г. и по ч.н.д. № 428/15 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е приета за изпълнение Присъда/Решение № 22/12 от 28.02.2012 г. на Провинциален съд Палма де Майорка, Отдел Втори, Свитък 147/11/Обикновен протокол 12/11, обявена за окончателна и трансформирана с Решение № 000037/2012 г. Свитък 0000147/2011 г. на Провинциален съд Отдел 2 Палма де М. от 03.03.2012 г. в съдебно решение за изпълнение № 37/12 г. от 27.03.2012 г., влязла в законна сила на 27.03.2012 г, с която на осъдения е наложено наказание от 13 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено на 26.03.2011 г. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198 от НК. При групирането на наказанията на осъдения не е допуснато нарушение на закона по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Деянията, извършени по н.о.х.д. № 399/2011 г. на РС-Казанлък и по приетата за изпълнение присъда по ч.н.д. № 428/2015 г. на ОС-Пазарджик са извършени от осъдения преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тези престъпления. Следва да се отбележи, че в акта си окръжният съд само е констатирал, че М. Ш. е осъждан 15 пъти, както и, че наказанията по 13 от тях са били кумулирани: по н.о.х.д. № 339/2001 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. №372/2002 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 6/2003 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 332/2003 г. на Окръжен съд – Стара Загора, по н.о.х.д. № 44/2006г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 366/2010 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 596/2010 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 620/2010 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 855/2010 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 420/2010 г. на РС - Казанлък, по н.о.х.д. № 1687/2010 г. на РС-Стара Загора, по н.о.х.д. № 1145/2010 г. на РС - Казанлък и по н.о.х.д. № 1180/2010 г. на РС-Свиленград. Също така е необходимо да се посочи, че съдът в акта си не е обсъдил въпросите за това в какво съотнасяне - на съвукпност или рецидив, се намират престъпленията по тези дела и по н.о.х.д. № 399/2011 г. на РС-Казанлък, и по ч.н.д. № 428/2015 г. на ОС-Пазарджик/които е групирал/ Съгласно задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3/2009г. на ОСНК, решаващият съд, независимо от параметрите на направеното искане от осъдения е длъжен, при решаване на въпросите за групиране на наказанията да прецени и обсъди всички предходни осъждания, за които има данни. Неизпълнението на тези задължения принципно сочи на допуснато процесуално нарушение, но в настоящият случай то не се явява съществено и не налага възобновяване на производството на това основание, тъй като деянията по н.о.х.д. №399/2011г. на РС-Казанлък и по ч.н.д. № 428/2015г. на ОС-Пазарджик не се намират в условията на съвкупност, с деянията по която и да било от останалите присъда, поради което не се налага промяна в извършените до момента предходни групирания. Предвид изложеното, правилно първостепенният съд е приел, че са налице основанията на чл.25, вр. чл. 23 от НК за групиране на наложените наказания по н.о.х.д. № 399/2011 г. на РС-Казанлък и по ч.н.д. № 428/2015 г. на ОС-Пазарджик, като общото и най-тежко наказание, което следва да изтърпи осъденият Ш. е в размер на 13 /тринадесет/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. В искането макар и имплицитно се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че по едно и също дело в Провинциален съд Палма де Майорка на осъдения Ш. е наложено наказание 13 години и 6 месеца лишаване от свобода, а на неговия съпроцесник – 13 години. Релевираният довод не е относим към предмета на настоящата проверка, поради което и не следва да бъде обсъждан. Предвид гореизложеното, искането на осъдения М. Ш. за възобновяване на производството, проведено по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, е неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. Ш. за възобновяване на производството по ч.н.д. №146/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.