Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр.София, 26.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Петкова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2047 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка чрез повереника против присъда № 282 от 15.06.2012 г. по в. н. ч. х. д. № 172/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка, с приложението на чл. 9, ал. 2 НК съдът е допуснал нарушение на материалния закон - предвид упражненото от подсъдимите физическо насилие спрямо възрастен човек деянието незаконосъобразно е било определено като малозначителен случай на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Посочено е също, че новата присъда на Благоевградския окръжен съд е несправедлива както в наказателната, така и в гражданската си част. Направено е искане да бъде изменена, като се наложат справедливи наказания и се увеличи размера на всяко от обезщетенията по предявените граждански искове, както и да се присъдят направените разноски по делото пред двете предходни инстанции. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание частният тъжител и неговият повереник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 9592 от 13.12.2011 г. по н. ч. д. №44382012 г. Благоевградският районен съд е признал всеки от подсъдимите - К. А. П. и М. В. С. за виновен в това, на 20.11.2010 г. за времето от 14.30 ч. до 15.30 ч. в село К. да е причинил лека телесна повреда на К. И. Д., изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130 ал. 2 НК е наложил на подсъдимия П. наказание глоба в размер на триста лева, а на основание чл. 78а НК е освободил подсъдимата С. от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. С присъдата подсъдимият К. А. П. е осъден да заплати на К. И. Д. сумата от триста лева, а подсъдимата С. да заплати сумата от четиристотин лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици, считано от 20.11.2010 г. до окончателното изплащане. Осъдил е подсъдимите солидарно да заплатят на К. И. Д. разноски по делото общо в размер на 762 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение. С присъда № 282 от 15.06.2012 г. по в. н. о. х. д. № 172/2012 г. Благоевградският окръжен съд е отменил присъда № 9592 от 13.12.2011 г. по н. ч. д. №44382012 г. на Районния съд – гр.Благоевград в наказателната й част и в частта за разноските. Признал подсъдимите К. А. П. и М. В. С. за невинни и на основание чл. 9, ал. 2 НК е оправдал всеки от подсъдимите за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Съдът е изменил първоинстанционната присъда в гражданската й част, като е намалил размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на гражданския ищец от К. А. П. от триста на двеста лева, както и обезщетението за причинени неимуществени вреди от М. В. С. от четиристотин на триста лева. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да приеме, че деянието на всеки от подсъдимите представлява малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК въззивният съд се е аргументирал по следния начин: поведението разкрива незначителна степен на обществена опасност предвид вредните последици, причините и начина на извършване на деянието, засегнатите незначителни обществени отношения, инициативата на пострадалата за зародилия се скандал и невисоката степен на лична обществена опасност на подсъдимите. Видно от диспозитива на присъдата съдът е приел, че всеки от двамата подсъдими е осъществил отделно деяние, което формално е покривало признаците на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. В мотивите обаче, чието логично продължение следва да бъде отразеното в диспозитива, са изложени съображения по начин, който не позволява да се разбере какво точно е приел съдът – дали двамата подсъдими са извършили с общи действия едно деяние или всеки подсъдим е извършил самостоятелно деяние и отделно от другия, а оттам какви са специфичните особености и какви точно вредни последици съдът е имал предвид, за да направи заключение за наличието на чл. 9, ал. 2 от НК и да оправдае подсъдимия П. и подсъдимата С.. Липсата на ясни, непротиворечиви и точни мотиви, довели съда по същество до крайното решение, намерило място в диспозитива на присъдата, лишава Върховния касационен съд от възможност да извърши проверка за законосъобразност. Допуснато е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което може да има като единствена и безусловна последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде отстранено. При това положение е безпредметно да се коментират останалите доводи, които се изтъкват в жалбата, депозирана чрез повереника на частната тъжителка Д.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 282 от 15.06.2012 г. по в. н. ч. х. д. № 172/2012 г. на Благоевградския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: