Ключови фрази
Отговорност за деликти, извършени от непълнолетни и за вреди причинени от малолетни * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * непозволено увреждане

Р Е Ш Е Н И Е

N 223

С. 12.07.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на втори юни......................................................
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.

при секретаря Р. И..................….….......................................................... в присъствието на прокурора .............……................................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.................................
гр.дело N 900/2010 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
С. С. С. и К. П. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ал. В. от АК-П., са подали касационна жалба срещу решение № 199 от 26.02.2010 година по гр.д. N 1315/2009 година на Софийския апелативен съд в уважената част. С въззивното решение е оставено в сила решение от 14.07.2008 г. по гр.д. № 1200/2005г. на Пернишкия окръжен съд, с което са уважени искове на Е. Е. А. за 20 000 лева, Е. И. А. за 10 000 лева и И. Е. И. за 35 000 лева, които суми да бъдат заплатени солидарно от касаторите като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – искове с правно основание чл.48, ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД. Същите искове са отхвърлени за разликата до предявените размери от 100 000 лева за първите двама ищци и от 50 000 лева за третия ищец и в тази част решението е влязло в сила. Поддържат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответниците Е. Е. А., Е. И. А. и И. Е. И., всички от [населено място], не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 250 от 1.03.2011 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по следните въпроси: 1. За характера на отговорността на родителите за вреди, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие, уредена по чл.48, ал.1 ЗЗД /солидарна или разделна/ при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство. 2. За кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при виновно причинена смърт на близък човек.
В мотивите на въззивното решение е прието, че искът е допустим, тъй като непълнолетният носи лична отговорност за вреди, които виновно е причинил другиму, на основание чл.45 ЗЗД. Материално-правната отговорност на родителите също е лична и произтича от нормата на чл.48 ЗЗД. Увреденият има право да избере дали да насочи иска за обезщетение срещу прекия причинител на вредата, срещу родителите му или солидарно към всички отговорни. По основателността на исковете съдът е обсъдил доказателства и изложил съображения, свързани с претърпените от ищците болки и страдания, т.е. относимите към размера на репарацията. Не е изложил съображения по въпросите, свързани с основателността на исковете, нито е изяснил характера на отговорността на родителите при положение, че искът на увредените лица вече е разгледан и уважен спрямо непълнолетния делинквент в наказателното производство. Приел е още, че въпреки задължителната и последователна практика на Върховния касационен съд и съдилищата относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение при смърт на близък човек, в случая този кръг може да се разшири с включване на по-малкия брат, по съображения за справедливост.
По въпросите: Когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/, в случая срещу прекия причинител на вредата /непълнолетния делинквент/ на основание чл.45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл.48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона. Когато искът е бил предявен и е уважен само спрямо прекия причинител, постарадалият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се докаже че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му /р. № 581 от 30.9.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., III г.о./. Това означава, че при осъществяване на този вид деликтна отговорност страните и съдът трябва да съблюдават правилата на солидарността, и в частност разпоредбата на чл.122 ЗЗД, която определя правата на кредитора и начинът на реализиране на правото.
Отговорът на втория въпрос е предпоставен от първия. В производството пред наказателния съд е определен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение от делинквента, както и размерът на дължимата репарация. Оправомощените лица, които могат да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане, са определени по задължителен и изчерпателен начин в П № 4/1961 г. ПлВС, потвърден и с П № 2/1984 г. ПлВС – това са съпругът, низходящите и възходящите. По съображения за справедливост този кръг е разширен с П № 5/69 г. на ПлВС, като в него са включени още отгледаното, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, ако един от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, ако това не е престъпление и не противоречи на морала.
С оглед дадените отговори следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. Съдът е разгледал допустим иск, но не е съобразил неговите особености. Сам е посочил в първата част от мотивите си, че отговорността на делинквента и неговите родители е солидарна, а не е съобразил това обстоятелство по съществото на спора. Чрез граждански иск в наказателния процес на родителите на починалото момче /първите двама ищци в настоящото производство/ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лева, колкото са претендирали по делото. Това е цялото задължение, което те могат да претендират и спрямо останалите съдлъжници. Присъждането на допълнителна сума за същите вреди, е неправилно. При пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник – чл.122, ал.1 ЗЗД. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички останали – чл.123, ал.1 ЗЗД. Като не е съобразил солидарността на задължението и произтичащите от това права и задължения, съдът е постановил решение, с което е нарушил материалния закон. То трябва да се касира в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на Е. Е. А. сумата 20 000 лева и на Е. И. А. сумата 10 000 лева. За сметка на това в съдебното решение трябва да се посочи, че виновното лице дължи сумите, определени в наказателното производство, солидарно със своите родители – ответници по настоящото дело, в какъвто смисъл трябва да се разбира петитума на иска, заявен в размер на по 100 000 лева от първите двама ищци.
Искът на третия ищец И. Е. И. – брат на убития К. И., уважен до размер на 35 000 лева, трябва да се отхвърли изцяло. Както бе посочено, той не попада в кръга на оправомощените лица и няма основание да претендира неимуществени вреди. В тази част решението на въззивния съд не е съобразено със задължителна практика на ВКС, посочена по-горе и поради това е незаконосъобразно /т.2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК/. Разноски за това производство не се претендират и не се присъждат от касационния съд.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ въззивно решение № 199 от 26.02.2010 година по гр.д. N 1315/2009 година на Софийския апелативен съд в частта, с която са уважени искове на Е. Е. А. за 20 000 лева и на Е. И. А. за 10 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. С. С. и К. П. С., двамата от [населено място], пасивно солидарно отговорни помежду си, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО с К. К. П. от [населено място], понастоящем в затвора, сумата от по 100 000 лева /по сто хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждане, присъдена в полза на Е. Е. А. и Е. И. А., двамата от [населено място], с влязла в сила присъда № 1 от 2.02.2006 г. по НОХД № 217/2005 г. на Пернишкия окръжен съд, на основание чл.48 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 199 от 26.02.2010 година по гр.д. N 1315/2009 година на Софийския апелативен съд в частта, с която С. С. С. и К. П. С., двамата от [населено място], са осъдени да заплатят солидарно на И. Е. И. от [населено място] сумата 35 000 лева вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Е. И. от [населено място] срещу С. С. С. и К. П. С., двамата от [населено място], за заплащане на сумата 35 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.